Решение № 324 от 21.04.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. ..., 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Неделина М.а при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина М.а Гражданско дело №

20235530100535 по описа за 2023 година

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с ЗЗП и ЗПК за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в Договор за кредит №754560 от 25.10.2022г. Претендират се и направените по делото разноски.

Искът е предявен от П. М. К. от гр.... срещу „Сити кеш“ ООД гр.София. С исковата молба се твърди, че страните са сключили Договор за кредит №754560 от 25.10.2022г. за сумата от 600,00лв., която ищецът е следвало да върне на вноски със съответното оскъпяване. В чл.5 договора била уговорена неустойка, която била включена в погасителните вноски, наред с главницата. Ищецът счита, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави и със закона – ЗЗП и ЗПК. Клаузата за неустойка създавала значителна нееквивалентност на насрещните престации по договора.

Същата била неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Предвидената неустойка била необосновано висока, прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията.

Неустойката не била свързана с претърпяване на евентуални вреди, поради което излизала извън присъщите й функции и целяла единствено неоснователно обогатяване на кредитора.

Съдебната практика еднозначно прогласявала нищожността на такъв вид клаузи за неустойка. С начисляването на неустойка към задължението се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Задължението за неустойка не се включвало в ГПР и размерът на този процент само формално отговарял на изискуемия в закона. Посоченият ГПР, който не е реално приложим по договора представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия иск.

1

Моли съда да прогласи за нищожна клаузата за неустойка, предвидена в чл.5 от Договор за кредит №754560 от 25.10.2022г., сключен между страните. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск се явява основателен. Прави изрично признание, че клаузата за неустойка е нищожна и моли съда да постанови решение при признание на иска. По отношение на искането за присъждане на разноски счита, че същото е неоснователно. Твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на процесната искова молба, като не е претендирало сумите за неустойка.

Същите не са заплатени от ищеца.

Моли съда да остави без уважение претенцията на ищеца за присъждане на разноски предвид факта, че признава изцяло като основателен предявения иск, както и че не е дал повод за завеждане на процесното дело.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Настоящият състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответникът е признал иска, а ищецът моли съдът да постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното иск ъ т н а П. М. К. от гр.... срещу „Сити кеш“ ООД гр.София за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в Договор за кредит №754560 от 25.10.2022г. следва да бъд е уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо съдът да излага мотиви за това.

По въпроса за разноските, ищецът претендира разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, а ответникът на основание чл.78, ал.2 ГПК претендира да не му се възлагат разноските, тъй като е признал иска и не е дал повод за завеждането на иска.

Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са посочените в чл.78, ал.2 ГПК: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК. Нищожността на клауза в договор, поради противоречие с добрите нрави или на друго основание поражда право за потребителя да поиска прогласяването й, което може да стане само по съдебен ред, съгласно чл.26 ЗЗД. С извън процесуалното си поведение, да сключи договор за паричен заем с ищеца, клауза от 2 който договор е нищожна на някое от основанията на чл.26 ЗЗД, ответникът е дал повод за предявяване на иска и ищецът има право да иска прогласяване на нищожността й по съдебен ред. В основата на този иск стои сключването на договор с недействителна клауза, от страна на заемодателя, поради което следва да се приеме, че именно поведението на ответника е станало причина за предявяване на иска. Поради тази причина ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски в размер на 50,00лв. за платена държавна такса. Ответникът дължи и разноски за адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие за ищеца, съгласно който му е предоставена безплатна правна помощ от адв.С. Н.. Съгласно чл.38 ЗА – адвокатът може да предостави безплатна правна помощ в изрично посочените в разпоредбата хипотези, под която влиза и настоящия случай, която хипотеза не е опровергана от ответника. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение за адв... в размер на 400,00лв., която сума следва да му бъде присъдена изцяло.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клауза за неустойка в Договор за кредит №754560 от 25.10.2022г. , сключен между П. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр...., ... и “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, ул.”Славянска” №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев.

О С Ъ Ж Д А “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, ул.”Славянска” №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев да заплати на П. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр...., ... направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50,00лв. (петдесет лева).

ОСЪЖДА “СИТИ КЕШ” ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец“, ул.”Славянска” №29, ет.7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев да заплати на адвокат С. К. Н., ЕГН **********, вписан в АК-Пловдив, с адрес: ..., сумата от 400,00лв. (четиристотин лева) за адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.... в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – ...: _______________________

3