Решение № 706 от 21.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 706 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20231001000732 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по жалба на „ДЗИ Общо застраховане“ЕАД, ЕИК 121718407, чрез юрисконсулт Ю. К. насочена против Решение № 260670/28.04.2023 г., постановено по т.д .№ 5531/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО в частта му, с която по предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Р. Ч. К. от гр.*** сумата от 37 605,47 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско плюс“, по щета № 44012952000015/2020 г. за причинени имуществени вреди вследствие противозаконно отнемане на лек автомобил „АУДИ”, модел „А6“ с рег. № *** на 12/13.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.06.2020 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 762,56 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 07.04.2020 г. до 18.06.2020 г.

В останалата му отхвърлителна част решението не е обжалвано и е влязло в сила, като не е предмет на въззивна проверка.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение в уважителната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в отказ на първоинстанционния съд да допусне събирането на своевременно поискани от ищеца-въззивник и относими към спора доказателства, както и в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото такива.

Като правен резултат във връзка с тях се иска отмяна на решението в уважителната му част и по съществото на спора отхвърляне на предявените искове.

Твърди се наличните доказателства /най-вече заключението на изслушаната САТЕ/ да установяват въведеното още с исковата молба възражение на въззивника-ответник за 1 недействителност на сключения между страните по делото договор за застраховка, обективиран в полица № 440119091000525 от 24.06.2019 г., поради невъзможен предмет.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение предполагало наличието и на изправно технически МПС, което да е годен обект на застраховане.

Поддържано е установяването на факти /изслушаната САТЕ/ МПС с номер на рама като тази на застраховането в случая да е било увредено тежко, като за него е била налице тотална щета и не е подлежало на възстановяване, като единствената възможност за продажбата му е да бъде продаден на части за скрап - възстановяването му било икономически нецелесъобразно.

Ето защо се твърди, че автомобилът, който бил представен пред застрахователя за оглед при сключване на застрахователния договор не бил идентичен с процесния.

В случая от Германия били закупени отделни части на автомобила, вкл. неговата рама, която се сложила на друг автомобил, който бил застрахован в България.

Поддържано е в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционният съд да е отказал допускането и събирането на относими към предмета на спора доказателства по реда на Регламент № 1206/2001 г., заявени своевременно от ответникавъззивник.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция отмяна на обжалваното решение и по съществото на спора отхвърляне на предявените главен и акцесорен осъдителни искове в цялост.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна оспорва развитите в нея доводи и поддържа правилност на обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:

СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно кумулативно основание осъдителни искове с правно основание чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от Р. Ч. К. от гр.*** против „ДЗИ – Общо застраховане“.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения ищецът да е собственик на лек автомобил „АУДИ”, модел „А6“, с рег. № ***, рама № WAUZZZ4G3EN085609. Твърдяло се е и че на 24.06.2019 г. между страните по делото се сключил договор за застраховка „Каско+“, клауза „Пълно каско“, със срок на валидност от 25.06.2019 г. до 24.06.2020 г., за застрахователна сума от 47 800,00 лв. Застрахователната премия се дължала разсрочено на четири броя равни вноски. Поддържано е ищецът да е заплатил частично застрахователната премия до размер на общо три от дължимите четири равни вноски. На 12.01.2020 г. за времето от 22.30 часа до около 7.30 часа на 13.01.2020 г. ищецът паркирал собствения си автомобил гр. София, на ъгъла на ул. „Кюстендил“ и ул.

„Нишава“, в близост до ресторант „Ниагара“. На 13.01.2020 г. установил, че автомобилът не се намира на място, където го бил паркирал. Незабавно уведомил за липсата/кражбата на автомобила МВР и ответното застрахователно дружество. Пред МВР било образувано досъдебно производство № 56/2020 г., пр. пр. № 2262/2020 г. по описа на СРП, спряно с постановление от 02.03.2020 г. на СРП. При застрахователя била образувана щета № 44012952000015, по която с писмо изх. № О-92-4563/07.04.2020 г. същият отказал изплащане на обезщетение с мотив, че поради липсата на категорични доказателства застрахователят не може да извърши преценка дали застрахованият е спазил всички свои задължения по общите условия, неспазването на които представляват самостоятелно основание за отказ от изплащане на обезщетение.

Така изложеното препятствало възможността ищецът да разбере защо се отказва плащане на застрахователно обезщетение.

Поддържано е ответното дружество да е изпаднало в забава за плащане, считано от датата на писмото - 07.04.2020 г., от която дата дължал мораторна лихва върху дължимото 2 се застрахователно обезщетение в размер на 1 060 лв.

Поискано е от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 45 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди във връзка с настъпилото застрахователно събитие - кражба на собствения му л.а.м.“Ауди“ с ДК № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1 060 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата – 07.04.2020 г. до датата на подаване на исковата молба.

В отговора по исковата молба ответникът застраховател е оспорил предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил фактическото твърдени на ищеца за обвързаност на страните по делото по застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско+“, обективиран в застрахователна полица № 440119091000525.

Въвел е възражение за недействителност на същия, поради невъзможен предмет с аргумент, че към датата на сключване на застрахователния договор автомобилът бил увреден до такава степен, че е бил невъзстановим до степен на тотална щета, поради което и не е бил годен за движение по пътищата. Поддържал е също да липсва идентичност между автомобила, представен за оглед при сключване на застрахователния договор и процесния автомобил „Ауди А6“, с номер на рама WAUZZZ 4G3EN085609, за който се твърди, че е противозаконно отнет.

Оспорени са фактическите твърдения на ищеца, че автомобилът е бил откраднат на посоченото в исковата молба място, дата, час, поради липса на каквито и да е доказателства в подкрепа на последните.

Поддържа застрахованото лице да не било представило точна и вярна информация за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, вкл. че било налице премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпилото събитие, което било съществено с оглед интереса на застрахователя.

Изложеното представлявало основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответника.

В условието на евентуалност поддържа наличие на хипотезата на т. 10.8 от Раздел I на приложимите към застраховката Общи условия, представляващи неделима част от договора, като застрахователното обезщетение бъде намалено с оглед на това, че застрахователят не е изпълнил свои задължения, произтичащи от договора.

Възразил е още, че при сключване на застрахователния договор по л.а.м.“Ауди“ с ДК „ *** имало установени вреди - предна броня - за лак, дек.решетка в долна част пр. броня деформация 1, които вреди не подлежали на обезщетение, съгласно т.3.8 от Раздел I „Обши положения“.

В условието на евентуалност е въвел възражение за прихващане с дължимата от застрахования четвърта вноска от застрахователната премия по застрахователния договор в размер на 875,53 лв.

Въвел е възражение за наличие на надзастраховане по смисъла на чл.388 КЗ във връзка с действителната стойност на застрахованото имущество.

Оспорил е предявеният акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва по основание и размер.

В допълнителната искова молба ищецът от своя страна е оспорил твърденията и възраженията на ответника досежно недействителността на застрахователния договор от 24.06.2019 г. с твърдения, че е добросъвестен купувач на застрахованото МПС от вносител на автомобил в РБългария във вида и състоянието, в което непосредствено след закупуването му е регистрирал пред МВР. Последният факт оборвал доводите на ответника за негодност на л.а., както и за липсата на идентичност на предоставения за оглед такъв и процесния.

Навел е че към момента на сключване на застраховката „Каско“ и съобразно ОУ на 3 ответника бил извършен и задължителен оглед на автомобила, за което се съставил и съответен протокол - документ, изхождащ от ответника.

Навел е и че от момента на регистрацията на застрахования автомобил пред КАТ СДВР на 03.08.2017 г. същото била застраховано по полица Каско за първи път в Булстрад и след това в две последователни години при ответника. Т.е. процесния договор за застраховка се явява втори по ред при един и същ застраховател до момента на настъпване на застрахователното събитие.

Поддържа се противозаконното отнемане на автомобила от ищеца да е било надлежно заявено пред компетентните да разследват това органи и са били проведени оперативно издирвателни дейности от тях. Т.к. последните не дали резултат, досъдебното производство било спряно с постановление на прокурор при РП София, за което били налице официални документи.

Оспорено е твърдението на ответника да не е представена точна информация от ищеца за обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, както и че е премълчал обстоятелства, които са му бил известни и се поддържа същият е предоставил добросъвестно всяка информация за автомобила, която му е била известна.

Оспорил е възражението за наличие на хипотезата на чл.388 КЗ с твърдения, че процесното МПС е застраховано на действителната му стойност, определена от самия застраховател.

В допълнителния отговор ответникът е поддържал първоначално въведените от него възражения.

Решаващият състав на САС, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност /изцяло/ и допустимост /в обжалваната му част/ по отношение първоинстанционното решение и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства, като взе предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба и при съобразяване задължителните постановки в т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС приема следното:

Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени искове.

По последните страните по делото са надлежно легитимирани /с оглед твърденията на ищеца/, за които /пак с оглед твърденията му в обстоятелствената част на исковата молба/ е налице правен интерес от предявяване на процесните осъдителни искове за осъждане на ответника застраховател да изпълни задължението си за заплащане на дължимото се застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“, както и обезщетение за забава върху търсеното парично задължение.