Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 255 от 22.07.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно гражданско дело 531/2026
Вид
Решение № 255
Подписан
22.07.2026
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 255 гр. Стара Загора, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20265500500531 по описа за 2026 година

Производството е по чл.435, ал.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.436 и чл.437 от ГПК.

Делото е образувано по жалба вх. № 57522/09.06.2026г., подадена от М.

К. М. от с.Г.Б., *** против отказ на ЧСИ Г.И., рег. № 765 на КЧСИ, по изп.д.№ 20257650401114, обективиран в съобщение изх.№ 63823/21.05.2026г., с който е отказано прекратяване на изпълнителното производство. В жалбата се твърди, че към момента на сезиране на съдебния изпълнител всички просрочени задължения за издръжка, лихви и разноски са били изцяло погасени, а текущите месечни задължения се изпълняват доброволно и своевременно. Поддържа се, че отказът е немотивиран и незаконосъобразен.

Иска се неговата отмяна, връщане на преписката за ново произнасяне, както и отмяна на отказа за вдигане на запора върху трудовото възнаграждение, респективно разпореждане за вдигането му.

В Мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ изразява становище, че жалбата е процесуално допустима само в частта срещу отказа да се прекрати изпълнителното производство, а в останалата част се явява процесуално недопустима. По същество поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като изпълнителното дело е образувано и за бъдещи периодични задължения за издръжка, които продължават да възникват ежемесечно.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело, доводите в жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, приема за установено следното:

1

Изпълнително дело № 20257650401114 по описа на ЧСИ Г.И. - С.З. е образувано по молба на Д. Б. М., лично и като законен представител на малолетните К. М. М. и В. М. М., въз основа на изпълнителен лист № 374/14.04.2025г., издаден по гр.д.№ 2307/2022г. по описа на Районен съдСт.Загора.

От представените материали се установява, че с изпълнителния лист длъжникът е осъден да заплати издръжка за минал период, текуща месечна издръжка за двете деца, считано от 03.04.2025г. до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване, както и присъдени разноски.

На 13.05.2026г. длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 от ГПК и за вдигане на наложения запор върху трудовото му възнаграждение.

Със съобщение изх.№ 63823/21.05.2026г. ЧСИ е отказал прекратяване на изпълнителното производство, като е приел, че липсва каквото и да е законово основание за това.

От мотивите на ЧСИ се установява още, че към момента на постъпване на молбата всички суми за текущи и минали издръжки до съответния момент, ведно с лихвите и присъдените разноски, са били заплатени.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В частта относно искането за вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение жалбата е процесуално недопустима, тъй като това действие не е сред изчерпателно посочените обжалваеми действия по чл.435, ал.2 от ГПК. Поради което в тази й част тя следва да бъде оставена „без разглеждане“, със законните последици от това. Решението в тази му част има характера на Определение и може да се обжалва в законния 1- седмичен срок от датата на връчването му на всяка от страните, с частна жалба чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора пред по- горестоящия му ПАС- Пловдив.

Жалбата е процесуално допустима в останалата й част срещу отказа да се прекрати изпълнителното производство, тъй като съгласно чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.

Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата се явява напълно неоснователна и недоказана, тъй като съгласно разпоредбата на чл.433, ал.2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В случая по изпълнителното дело се събират не само изискуеми към определен момент суми за минал период, но и бъдещи периодични вземания за издръжка, които възникват ежемесечно до настъпване на законово основание за тяхното изменение или прекратяване. Следователно плащането на всички дължими към даден момент вноски, лихви и разноски не води до окончателно 2 изпълнение на задължението по изпълнителния лист.

Не е налице и някое от основанията за прекратяване по смисъла на чл.433, ал.1 от ГПК - няма данни взискателят да е поискал прекратяване чл.433, ал.1, т.2 от ГПК, нито изпълнителният лист да е обезсилен по чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, нито да е представено влязло в сила решение по иск по чл.439 или чл.440 от ГПК. Напротив- от данните по изп.дело е видно, че взискателката не желае производството по висящото изп.дело относно периодични плащания за месечни издръжки на двете деца на страните да бъде прекратявано.

Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви, тъй като в настоящото производство ЧСИ е изложил съображенията си по надлежния реда на чл.436, ал.3 от ГПК, а съдът извършва самостоятелна проверка за законосъобразност на обжалваното действие.

По тези съображения жалбата в допустимата й част следва да бъде изцяло отхвърлена, ведно със законните последици от това.

С оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява изцяло неоснователно и недоказано, и следва да не бъде уважавано.

Съгласно императивната норма на чл.437, ал.4 от ГПК това въззивно съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-нататъчно обжалване пред по-горен съд.

Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.435, ал.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.436 и чл.437 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№ 57522/09.06.2026г. от длъжника М. К. М., ЕГН ********** от с.Г.Б., ***, *** в частта, с която се обжалва отказът на ЧСИ Г.И., рег.№ 765 на КЧСИ по изп.д.№ 20257650401114 за вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

РЕШЕНИЕТО в тази му част има характера на Определение и може да се обжалва в законния 1- седмичен срок от датата на връчването му на всяка от страните, с частна жалба чрез ОС - Ст.Загора пред ПАС - Пловдив.

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 57522/09.06.2026г. от М. К. М., ЕГН ********** от с.Г.Б., ***, *** в частта, с която се обжалва отказът на ЧСИ Г.И., рег.№ 765 на КЧСИ, обективиран в съобщение изх.№ 63823/21.05.2026г. по изп.д.№ 20257650401114, за прекратяване на изпълнителното производство, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

3

ОСТАВЯ Без уважение искането на жалбоподателя М. К. М. от с.Г.Б., *** за присъждане на съдебно-деловодни разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО в тази му част е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4