Определение № 1760 от 23.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1760 гр. София, 23.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100504436 по описа за 2024 година

С Решение № 5624/11.09.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът се е произнесъл по въззивната жалба, подадена от ответника В. С. В.. По делото е постъпила и частна жалба от 23.01.2024 г. срещу Определение № 43995/08.12.2023 г. по гр.д. № 10699/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Посочва, че е узнал за претендираните вземания едва с връчване на исковата молба и приложенията към нея, респ. с връчването на молбата от 13.06.2023 г. и приложенията към нея. В срока за отговор били погасени сумите, поради което жалбоподателят твърди, че не е станал причина за образуване на делото и претендира разноски по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК.

В законоустановения срок за отговор насрещната страна не е депозирала такъв.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 18.11.2022 г. заявителят Етажна собственост на сграда с адрес гр.

София, кв. Княжево, ул. „******** е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение, уточнено с молби от 07.12.2022 г. и от 23.12.2022 г., с което се търси издаване на заповед за изпълнение на сумата от 1

941,80 лв., включваща:

157,38 лв. за неотложен ремонт – подмяна на входна и гаражна врата, съгласно решение на ОСЕС от 23.06.2022 г.;

199,10 лв. за неотложен ремонт – подмяна на ВиК-кран, за пощенски кутии, видеонаблюдение и други, съгласно решение от 27.04.2017 г.;

590,22 лв. за такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. юли 2017 г. до м. юни 2022 г. вкл. (по 10 лв. на месец, като вземането за м. юли 2017 г. е частично погасено за 4,90 лв., а за м. август 2017 г. – за 5,32 лв.), ведно със законната лихва върху сумите, считано от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането.

На 13.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на горепосочените суми.

Заявлението е връчено лично на длъжника В. С. В. на 14.01.2023 г.

В срок за възражение на 23.01.2023 г. същият е подал такова, като е посочил, че „На основание чл. 51, т. 2 от закона за етажната собственост не дължа суми. Не пребивавам от 18.12.2007 г. в обекта повече от 30 дни – 20 дни ремонт – 2010 г. и 10 дни – 2021 г. – това е общото време. Нямам достъп до общи части на сградата! Включително и двора. Няма ремонт и обновяване, касаещо обекта. Входа на обекта е самостоятелен и е с отделна поща. Няма видеонаблюдение, касаещо обекта. За изменение по фасадата съм уведомил община „Витоша“ – незаконно строителство.“ След дадени указания от съда по реда на чл. 415 ГПК Етажна собственост на сграда с адрес гр. София, кв. Княжево, ул. „******** е депозирала искова молба от 28.02.2023 г., с която са предявени искове за сумите, предмет на заповедта за изпълнение.

Исковата молба, ведно с приложенията към нея, е връчена на ответника В. С. В. лично на 27.03.2023 г.

С отговора на исковата молба, депозиран пред СРС на 18.04.2023 г., ответникът признава задължението си за 157,38 лв. и оспорва основателността на това за 199,10 лв.

В о.с.з., проведено на 13.06.2023 г., процесуалният представител на В. С.

В. – адв. С., изрично е посочил, че „Първата сума, която се претендира от 2

2017 година, я оспорваме по основание и евентуално я оспорваме като погасена по давност. Втората сума я оспорваме по основание, като считаме, че неправилно е посочено, тъй като липсват данни за определяне на вноска в този размер. А третата сума не я оспорва клиентът ми. Той е платил 157 лв. незабавно след като е узнал за решението на ОС“.

С решението съдът е отхвърлил иска за сумата от 157,38 лв. поради извършено плащане в хода на процеса и е уважил иска за сумата от 199,10 лв.

В тези части решението е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца (чл. 78, ал. 2 ГПК), като двете посочени условия следва да са налице кумулативно.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

В настоящия случай съдът приема, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като не са налице двете кумулативни предпоставки на нормата.

Изложените в частната жалба подробни съображения за това кога ответникът е узнал за задълженията за сумата от 157,38 лв., представляваща неплатено задължение за неотложен ремонт – подмяна на входна и гаражна врата, съгласно решение на ОСЕС от 23.06.2022 г., и за сумата от 199,10 лв., представляваща неплатено задължение за неотложен ремонт – подмяна на ВиК-кран, за пощенски кутии, видеонаблюдение и други, съгласно решение от 27.04.2017 г. на ОСЕС, са неотносими към спора за разноски, тъй като същият 3 е узнал за задълженията най-късно в момента, в който е получил заповедта за изпълнение по ч.гр.д. 62970/2022 г. по описа на СРС, 128 състав. Това е така, тъй като в заповедта двете задължения са подробно индивидуализирани.

Ответникът длъжник с поведението си – подаване на аргументирано възражение по чл. 414 ГПК, в което е изложил подробни съображения за недължимост на търсените от заявителя суми, е станал повод за образуване на исковото производство по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК. Ако в едномесечния срок за възражение длъжникът бе заплатил търсените от Етажната собственост суми и не бе подал възражение, то нямаше да се стигне до исково производство. Следователно поведението на длъжника е единственият повод за завеждане на делото, поради което и едната от двете кумулативни предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК не е налице по отношение и на двете вземания. Другата предпоставка е без значение дали е налице, но за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът изрично е оспорил дължимостта на сумата от 199,10 лв. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, а дължимостта на другата сума – от 157,38 лв., действително е призната с отговора на исковата молба, което обаче само по себе си не е достатъчно за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

Частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от 23.01.2024 г. срещу Определение № 43995/08.12.2023 г. по гр.д. № 10699/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4