Решение № 115 от 01.04.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Благоевград , 01.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Николай Грънчаров

Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20201200500920 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба А. И. Х., ЕГН **********, срещу Решение № 363/ 30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 537/ 2016 г. по описа на РС - П., с искане за отмяната му.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.

Навежда се, че порок на атакуваното решение е пропускът на съда да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка. Също така съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и представените по делото доказателства, както и че е приел съда за доказани факти, за които няма представени надлежни доказателства по делото.

Поддържа се, че въз основа на подвеждащи твърдения на ответника в първата инстанция е постановил едно неправилно и незаконосъобразно съдебно решение. Поддържа се, че съдът не мотивира надлежно приетите за доказани факти, както и защо дава вяра на едни и не кредитира други доказателства.

Съдът не е коментирал всички изложени в хода на процеса доказателства, доводи и възражения и неправилно е приложил закона, поради което е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение.

1

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 363/ 30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 537/ 2016 г. по описа на РС - П., като се постанови друго, с което да се уважи иска.

Във въззивната жалба не се прави искане за допускане на доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустимо.

Постъпила е и въззивна жалба от А.А. Т. – Х., ЕГН * срещу Решение № 363/ 30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 537/ 2016 г. по описа на РС - П., с искане за отмяната му.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон и противоречие с процесуалния закон.

Навежда се, че порок на атакуваното решение е пропускът на съда да обсъди всички събрани доказателства поотделно и в тяхната взаимовръзка. Също така съществува несъответствие между фактическите констатации на съда и представените по делото доказателства, както и че е приел съда за доказани факти, за които няма представени надлежни доказателства по делото. Съдът не е коментирал всички изложени в хода на процеса доказателства, доводи и възражения и неправилно е приложил закона, поради което е постановил едно неправилно и незаконосъобразно решение.

Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на Решение № 363/ 30.04.2020 г., постановено по гр. д. № 537/ 2016 г. по описа на РС - П., като се постанови друго, с което да се уважи иска.

Във въззивната жалба не се правят искания за допускане на доказателства, како се иска присъждане на сторените при второинстанционната проверка разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е постъпил отговор по въззивните жалби от въззиваемата страна. Навежда се, че решението на първата инстанция е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.

Като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, съдържа необходимите приложения, включително доказателство за платена държавна такса, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

2

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – само по посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

Положителният изход на спора по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се основава на успешното доказване от страна на ищеца, че е собственик на имота на въведеното основание – договор за продажба.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск от А.А. Т. – Х.а, ЕГН * и А.

И. Х., ЕГН **********, срещу А. „П...” град С., п.к.*, бул.”М." №*, представлявана от Л. Л. – Председател на УС. Твърди се в исковата молба, че на основание договор за покупко-продажба са придобили ищците правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., обективиран в нотариален акт № 64/2004година по описа на Нотариус рег. № 510 на НК с район на действие РС-П.. Твърдят, че от години ответникът предявява претенция към имота на ищците, с което обосновават становище за наличие на правен интерес от предявяване на исковете. Иска се от съда да постанови решение, с което: да признае за установено по отношение на ответника А. „П...” С., че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-70/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 719 /седемстотин и деветнадесет/ кв м, находящ се в град П., ул.”Г. У.” с № по предходен план * кв.* парцел * на град П., при съседи на имота: *, *, *, *.

Ответникът оспорва предявените искове и прави искане за отхвърлянето им като недоказани и неоснователни. Твърди, че между същите страни и на същото основание има влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.

№ 1226/2006година на ОС-Благоевград, постановено по повод обжалване на решение по гр.д. № 12/2005г. на РС-П.. Твърди, че мероприятието, за което е бил отчужден имота е осъществено, което е пречка за възстановяване на собствеността в реални граници – извод, до който е достигнал съдебният състав по в.гр.д. № 1226/2006година по описа на БОС. Сочи, че имотът е бил земеделска земя, чието предназначение е било променено. Твърди, че ответникът е въведен във владение на имота на 08.07.1979 година от комисия 3 на ОНС-Благоевград, за което А. „Б.” е получила парично обезщетение – банково бордеро от 12.05.1979 година. Твърди, че отчуждаването на имота за нуждите на Районна пътна служба - П. /РПС/ е станало по плана от 1971 година като по действащия план от 1979 година процесният имот, заедно с други отчуждени имоти, е описан с площ от 6 000 кв. м. По плана от 1988 година имотът е заснет отделно от останалите имоти и като един имот на РПС - П.. Твърди, че в имота има изградени няколко сгради – складове за пясък, сол, бетонови пътеки за връзки между сградите, паркинг за МПС, гаражи и др. Твърди, че процесните 710 кв.м. попадат в имота, собственост на РПС - П. и последната ги ползва за нуждите си.

По делото са приети писмени доказателства. При събиране на доказателствата, първостепенният съд не е допуснал нарушения, което обуславя неоснователност на възраженията във въззивната жалба – същите са голословни. Първостепенният съд е възприел правилно фактите по делото, като по отношение на установеното от фактическа страна, съдът препраща към мотивите на първата инстанция, по аргумент от чл. 272 ГПК.

С протоколно определение съдът е допуснал изменение на първоначално предявените установителни вещноправи искове в осъдителни такива.

По делото не се спори, а и събраните писмени доказателства установиха, че със заповед № 486/ 27.05.1978 г. на Председателя на ОНС- Благоевград е одобрено изменение на регулационния план на гр.П., одобрен със заповед № 790/26.03.1971г., като кв.*парцел * / целият с площ от 6 000 кв. м/, е отреден за нуждите на Р... /Р.../. Установи се, че със заповед № 283/22.03.1979г. на Окръжен народен съвет-Благоевград парцел* / имоти с пл.

№ *, *, *и */, кв. *по регулационния план на гр.П., собственост на АПК-гр.П., е отчужден за реализиране на предвижданията по застроителния и регулационен план за РПС.

С Акт № 2/08.06.1979г. е извършено трасиране на границите на терена на Районна пътна база - гр. П. и въвеждане на Главно управление на пътищата във владение на имота, представляващ парцел I, кв. 40а по плана на гр. П..

Въз основа на заповед № 283/ 22.03.1979 г. на ОНС - Благоевград и Акт № 2/ 08.06.1979 г. за въвеждане във владение и окончателно трасиране на имота е издаден акт № 2882/ 18.09.1995 г. за държавна собственост на дворно място от 6 000 кв. м. кв. * по плана на гр. П., за нуждите на РПС - гр. П..

Установи се по делото, че процедурата по отчуждаване на поземлен имот парцел I, кв. 40а по плана на гр. П., отреден за нуждите на РПС е завършена. На това обстоятелство сочат както горецитираните административни актове, така и заключението на вещото лице, което съдът изцяло кредитира като компетентно, обективно, неоспорено от страните и необорено от останалите доказателства по делото.

4

С оглед на експертното заключение по категоричен начин се установи по делото и фактът, че в парцел * кв.*по регулационния план на гр.П. от 1971г., целият с площ от 6 000кв.м. / за който са издадени заповед № 283/22.03.1979г. на ОНС-Благоевград, Акт № 2/08.06.1979г. за въвеждане и Акт № 2882/18.09.1995г. за държавна собственост на дворно място/, както и в кв.* по кадастралния план на гр.П. от 1988г. попада поземлен имот с пл.№ *в кв.* по кадастралния план на града от 1993г.

Установи се, че на 07.01.1992г. А. А. Т., ЕГН * в качеството на наследник на С. А. Т., бивш жител на гр.П., починала на 10.04.1962г., е депозирал пред Поземлена комисия-гр.П. заявление вх.№ 936 за възстановяване собствеността на наследодателя си върху три ниви, находящи се в землището на гр.П., а именно: нива с площ от 9.5 дка в местност „М.“; нива с площ от 5 дка в местност „Ю...“ и нива с площ от 2 дка в местност „П.“.

С протоколно решение № 936 от 1993г. ПК-П., постановено по преписка № 936/1992г., на наследниците на С. А. Т. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху трите заявени имота. Липсват данни кога и на кого от наследниците е връчено решението.

На 29.07.1998г. ПК-П. е постановила ново протоколно решение № 936 по заявление № 936/07.01.1992г. С него на наследниците на С. А. Т. е признато и определено за възстановяване с план за земеразделяне правото на собственост върху: нива с площ от 5.000 дка в местност „М.“; нива с площ от 5.000 дка в местност „Т.“; нива с площ от 2.400 дка в местност „П.“, в регулация и е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне върху нива с площ от 5.000дка в местност „М.“. Решението е връчено на 29.07.1998г. на лице, чиито имена не са посочени.

По същата преписка по описа на ПК-П. има последващо решение № 936 от 10.07.2000г., с което комисията е: признала правото на собственост на наследниците на С. А. Т. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху нивата, заявена под № 3, а именно нива с площ от 2.400 дка в строителните граници на гр.П., местност „П.“, имот пл.№ *съгласно кадастралния план на гр.П. от 1993г., при граници/съседи: север – пл.№ *общинско; запад – пл.№ *общинско, пл.№ *Д. Л.; възстановила правото на собственост на наследниците на С. А. Т. в съществуващи /възстановими/ реални граници върху нива с площ от 0.490 дка, находяща се в строителните граници на гр.П. , местност „П.“, имот пл.№ *съгласно кадастралния план на гр.П. от 1993г., при граници/съседи: север – пл.№ *общинско; запад – пл.№ *общинско, пл.№ *Д. Л.; отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на С.А. Т. в съществуващи /възстановими/ реални граници върху нива с площ от 1.910 дка, находяща се в строителните граници на гр.П., 5 местност „П.“, имот пл.№ *съгласно кадастралния план на гр.П. от 1993г., поради данните, обективирани в удостоверение по чл.13, ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ № 19/10.07.2000г. на техническа служба при Община П., а именно, че 0.260 дка са застроени с жилищна/и сграда/и, 0.710 дка попадат в имот на РПС, а 0.940 дка представляват улица. Решението е връчено на Норка Т. на 12.07.2000 г.

Разпечатката съдържа 46 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50381892-14d5-4d44-9db5-8cc3be1e030b