Решение № 21320 от 25.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21320 гр. София, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110147575 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е от К. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, срещу Г. В. Д., адрес: гр. ***, осъдителен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 11 111 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – уронване на честта и доброто име, вследствие на публикация от 14.06.2023 г., в личния профил на ответницата в социалната мрежа „Фейсбук“, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.08.2023г. до окончателното плащане.

Ищецът – К. К. К., твърди, че на 14.06.2023 г. във фейсбук профила си, ответницата публикувала следния текст: „И след всичко това стигаме до днешния ден, когато някой решава да закачи на колана си Данте, Кавафис, Шекспир без да знае италиански, гръцки и английски и нарича това превод, а когато леко го притеснят протестите, го нарича интерпретация. Но същия този човек получава номинации за превод за тези интерпретации, които са всъщност кражба от преводите на хората, превели тези произведения преди него. Чакаме сега интерпретации на Омир, Гьоте, Библията, Корана и Панчатантра, може и Конфуций и Лао Дзъ. И още номинации и награди за превод/“. Излага, че в същия профил ответницата конкретизирала, че става въпрос именно за ищеца. Смята посочените изрази за обидни и клеветнически, като същите довели до увреждане творческата репутация на ищеца. Твърди, че в резултат на неправомерното поведение на ответника, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване честта и доброто му име, като бил принуден да отговаря на въпроси за начина си на работа. Ето защо предявява настоящия иск, като претендира и разноски по производството.

1

Ответникът – Г. В. Д., в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявения иск с твърдение, че не е налице фактическият състав по чл. 45 ЗЗД. Не оспорва, че на 14.06.2023 г. на профила си, в социалната мрежа „Фейсбук“, е публикувала посочения текст. Излага, че не е налице противоправно поведение от страна на ответника, доколкото публикацията представлявала публично изказване, в което Г. Д. е упражнила конституционното си право на изразяване на мнение по чл. 39 ал.1 КРБ, като излага подробни съображения в тази насока. Сочи още, че публикацията представлявала оценъчно съждение на възприети от страна на ответника факти и обстоятелства, свързани с личността на ищеца, неговите езикови познания и преводачески практики, като ответникът, както всеки гражданин, разполагал с конституционното право на лично мнение и оценка, независимо колко негативно е натоварена тази оценка. Излага, че понеже ставало въпрос за субективно мнение, неговата истинност не подлежи на проверка и доказване за правилност или вярност. Твърди, че процесното изказване не посочвало като адресат ищеца директно и поименно, не съдържало оскърбителни епитети и квалификации, използваният език не бил циничен и непристоен, поради което било несъставомерно като обида.

Оспорва посочените изрази да са и клеветнически. Излага, че ищецът е добре познат и известен в публичното пространство, следователно и прагът му на търпимост към критика трябвало да е по- висок. Оспорва за ищеца да са настъпили вреди от процесната публикация. Твърди, че в коментар на ищеца под процесната публикация, същият демонстрирал чувство за лично и професионално превъзходство спрямо ответницата Г. Д., което свидетелствало за липсата на претърпени от ищеца вреди. Твърди, че репутацията на ищеца не е пострадала по никакъв начин и доколкото на 16.06.2023 г. ищецът получил отличието „Христо Г. Данов“ за „Преводач на художествена литература“ за превода на „Ад“. Оспорва наличието на причинна връзка между публикацията и твърдените вреди, доколкото в публичното пространство били налице множество критични мнения по отношение на преводаческата дейност на ищеца от английски, гръцки и италиански език, изразени както преди, така и след датата на процесната публикация. Ето защо, моли, за отхвърляне на предявения иск, като претендира и разноски по производството.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск за осъждане на К. К. да заплати на Г. Д. сумата в размер на 1 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от засягане на честта и достойнството й, в резултат от клеветническо изказване по неин адрес в интервю на К. К., публикувано в интернет страницата на frognews.bg от 29.06.2023 г. Счита за клеветническо следното твърдение на К.: „Как ще коментирате такова категорично изказване на човек, който не е превел и един ред през живота си? А може би още по-точно ще е да се каже: не е прочел и един ред поезия.“, доколкото същото разгласявало невярно позорящо обстоятелство за ищеца по насрещния иск. Това е така, доколкото Г. Д., като главен редактор на издателство „Лист“ от 2016 г. и към момента, селектирала литературните заглавия, които публикувало издателството, като процесът на подбор на текстове е бил свързан с критичен прочит на огромен обем литературен материал в различни жанрове, стилове и форми. Ето защо 2 посоченото от К., че Д. не е прочела и ред поезия през живота си било невярно, като същото засягало достойнството и доброто й име. Сочи, че в резултат на противоправното поведение на ответника по насрещния иск е претърпяла следните неимуществени вреди: кратковременно негативно психическо преживяване, в деня на публикацията - 29.06.2023 г., по време на регулярната сбирка на неформалния поетически кръжок, в присъствието на поетите С Р и И Б, интервюто на К. К. било централна тема на разговорите, като Д. е изпитала чувство на неловкост и неудобство как ще бъдат възприети думите на К. К. от многобройната аудитория на електронното издание frognews.bg. Ето защо предявява настоящия иск.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск оспорва същия, с твърдения, че в процесното интервю ответникът изразявал лично мнение, което не съдържало нито позорни обстоятелства, нито приписване на престъпление. Поради изложеното, моли, за отхвърляне на предявения иск.

С уточнителна молба с вх. № 140157/26.04.2024 г. ищецът по първоначалния иск конкретизира, че смята изразът „да закачи на колана си Данте, Кавафис, Шекспир“ за обида, а изразът „същия този човек получава номинации за превод за тези интерпретации, които са всъщност кражба от преводите на хората, превели тези произведения преди него“ – за клеветнически и обиден. Уточнява, че търпи неимуществени вреди в периода от 14.06.2023 г. до настоящия момент.

С уточнителна молба с вх. № 149218/08.052024 г. ищецът по насрещния иск конкретизира, че е претърпяла неимуществени вреди в рамките на деня на публикацията – 29.06.2023 г.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С доклада по делото, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че на 14.06.2023 г. във фейсбук профила на ответника по първоначалния иск е бил публикуван процесният текст със соченото съдържание, включително са употребени от ответника Д. следните изрази: изразът „да закачи на колана си Данте, Кавафис, Шекспир“ и „същия този човек получава номинации за превод за тези интерпретации, които са всъщност кражба от преводите на хората, превели тези произведения преди него“; че в интернет страницата на frognews.bg на 29.06.2023 г. е било публикувано интервю на К. К. със заглавие „К. К.: Има ли нещо свястно В., неоплюто? Или за напразните усилия на завистта...“, в което К. е употребил следните изрази, а именно: „Как ще коментирате такова категорично изказване на човек, който не е превел и един ред през живота си? А може би още по-точно ще е да се каже: не е прочел и един ред поезия.“. Посоченото се подкрепя и от представената по делото разпечатана на хартиен носител публикация във фейсбук профила на ответника и публикация на интернет страницата www.frognews.bg от 29.06.2023 г. със заглавие „К. К.: Има ли нещо свястно В., неоплюто? Или за напразните усилия на завистта...“ Представена е грамота от 08.12.2022 г. от Асоциация „Българска книга“, 3 от която се установява, че издателство „Колибри“ е удостоено с нагарадата „Златен лъв“ – 2022 г. за най-добър издателски проект за книгата „АД“ на Данте Алигиери.

Представено е още „Мнение за „Ад“ на Данте, претворен от К. К.“ от 16.09.2022 г. от В Г, в което е изразено критичното мнение на автора по повод превода на ищеца на книгата „АД“. Посочено е, че не се знае кой е източникът за това претворяване: дали оригиналният текст на италиански или други преводи на творбата: на руски, френски, или пък на предишните български преводи, като първият стих на „Ад“ бил претворен като „На попрището жизнено в средата“, което препращало към превода на К В, а не към италианския оригинал.

Представена е разпечатана на хартиен носител на публикация на интернет страницата на www.filternews.bg от 03.07.2023 г. със заглавие „Скандал с преводите на К. К.“. В статията се посочва по отношение на превода на ищеца на книгата „АД“, че К. не знаел италиански, което обстоятелство заявил и публично, уточнявайки, че е запазил уводните думи от превода на К В: „На попрището жизнено в средата“. В статията са коментирани и други преводи, извършени от ищеца. Представена е и публикация на интернет страницата www.e-vestnik.bg от 28.06.2007 г. със заглавие: „В. „Фигаро“ уличи български литератор в грандиозна фалшификация“, в която се посочва, че К. най-вероятно е автор на литературната фалшификация на произведението на Сандрар “Легенда за Новгород”.

Представени са още превод на „Ад“ от италиански на К В от 2021 г., „Ад“, претворена от К. К. от 2022 г., „Божествена комедия“, преведена от италиански от И И и Л Л, „Прочити на Данте“ от В Г от 2023 г., в което авторът изразява критичната си оценка към превода на „Ад“, извършен от ищеца.

Представен е и списък на членовете на Секция „Художествена литература и хуманитаристика“.

По делото са постъпили и приети като писмени доказателства, следните документи: Протокол от събрание на секция „Художествена литература и хуманптаристика” към Съюза на преводачите В. (СПБ), провело се от 14 до 18 септември 2022 г. по дистанционен път; Протокол от 12.09.2021 г. за решенията на оторизираното жури за оценяване на преводите; Писмени бележки на доц. Д-р Н Р, изпратени по ел. поща на член на журито;

Становище на журито, изпратено до отчетно-изборното събрание на Секция „Художествена литература и хуманитаристика“, провело се от 14 до 18 септември 2022 г.; изказване на В А, изпратено до отчетно-изборното събрание на Секция „Художествена литература и хуманитаристика“, провело се от 14 до 18 септември 2022 г.; изказване на А З, изпратено до отчетноизборното събрание на

Секция

„Художествена литература и хуманитаристика“, провело се от 14 до 18 септември 2022 г.; разпечатка с резултатите от гласуването по въпроса „Съгласни ли сте преводът на К. К. на „Ад“ от Данте Алигиери да бъде удостоен със Специална награда за 4 изключително високи постижения в областта на превода?“.

От разпита на свидетеля И Б Г се установява, че познава ищеца от 40 години, работили са заедно, за последно миналата година, когато издали пълния корпус на гръцкия поет Константинос Кавафис, при което свидетелят извършил превода от гръцки език в частта с прозата, а К. превърнал този текст в неговата поетическа версия. Излага, че извън Кавафис не са работили заедно по друг превод, но имали такова намерение. Сочи още, че при работата им К.

К. не е ползвал преводи, изготвени от други творци. Заявява, че е запознат с публикацията на ответника от 14.06.2023 г. Излага, че във връзка с публикацията К. не бил във форма, не се чувствал спокоен, не можел да се захване с нов проект. Дава подробни показания за извършения от тях превод на Кавафис. Счита, че познанията на К. по френски и италиански са равни, като свидетелят няма представа къде ищецът е учил италиански. Излага, че според него преводаческото реноме на К. К. не е претърпяло спад през последните две години, а напротив, точно обратното, като в тази връзка публикацията на Г. Д. била опит за това, но К. нямало как да го досегне, тъй като бил толкова добър преводач. Сочи, че не е чувал някой да е коментирал процесната публикация.