Решение № 810 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20265330201086 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-6207-000320/ 16.07.2024 г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР ПЛОВДИВ, РУ ТРУД, с което на В. Ф. К., е наложена глоба в размер на 200.00 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и са отнети 10 контролни точки, за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се навеждат възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По делото не се формира правен спор, че: на 01.05.2024г. в 08:46 часа, на път ⅠⅠ 64 км 48 + 200 посока гр. Карлово жалбоподателят като водач управлява МПС с рег. № ******, собственост на фирма ТД „ОТП“ Лизинг ООД. Автомобилът бил с вписана в АИС-КАТ служебно прекратена 1 регистрация от 16.02.2024г. по реда на чл. 143 ал. 15 от ЗДВП.

Освен, че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изцяло потвърди констатациите от АУАН.

Спорни при това положение се явяват обстоятелствата:

-била ли е извършена валидна служебна дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП на дата 16.02.2024г.;

-съставомерно ли е безспорно установеното управление към 01.05.2024г. на процесното МПС от обективна страна като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Налице са основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Според чл. 143, ал. 15 ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП бр.

64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система (АИС-КАТ), се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“.

Видно от приложената по административната преписка справка за регистрация на МПС:

- с договор с нотариална заверка на подписите № 6382 от 15.12.2023г. жалбоподателят закупил процесния автомобил;

-МВР били уведомени за договора от нотариуса с уведомление от 15.12.2023г.;

-приобретателят не изпълнил задължението си в двумесечен срок да пререгистрира автомобила в КАТ;

-на 16.02.2024г. в 18:31 часа в АИС-КАТ било отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на автомобила.

Предвид така установените факти, които впрочем не са и спорни по делото, към дата 16.02.2024г. е съществувало основание за служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП.

2

Такова реално е било извършено още на същия ден като е спазен и предвидения в закона ред в редакцията преди измененията в ЗДвП с ДВ. бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.

Съгласно чл. 3, ал.1 ЗАНН: „За всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му.“

С Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд се преодоля съществуващата до момента противоречива съдебна практика, като се прие, че при административно обвинение по чл. 140, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 143, ал.10 ЗДвП:

-„Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП“;

- неизпълненото административно задължение на контролния орган за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила изключва както умисъла, така и небрежността - незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост.

По делото не съществува спор, че деянието по чл. 143, ал.15, вр. чл. 140, ал.1 ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Спорният въпрос е дали е извършено виновно.

Съгласно чл. 6 ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ Според чл. 7 ЗАНН:

„Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.“

Не съществува спор между страните, а и се установява по несъмнен 3 начин от събраните по делото доказателства, че:

-процесният автомобил не е бил собственост на жалбоподателя;

-на собственика на автомобила не е било връчвано уведомление за извършената служебна дерегистрация на процесния автомобил, доколкото съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП такова уведомление за разлика от хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП всъщност не се дължи.

От гореизложеното следва, че деецът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила и умисълът като форма на вина е изключен. Остава да се извърши преценка дали деянието е извършено с непредпазливост като форма на вина.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

От друга страна, съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици. Изискванията деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди обществено опасните последици са кумулативни, като отсъствието, на която и да било от двете предпоставки, води до извод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Пак според трайната съдебна практика задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата. Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

В конкретния случай безспорно деецът е бил длъжен да направи всичко 4 зависещо от него, за да се увери, че управлява автомобил, който е надлежно регистриран в страната, като това пряко следва от правилото на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Относно водач, който е и собственик на МПС със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП регистрация, практиката е еднопосочна и безпротиворечива, че макар да не е знаел за служебната дерегистрация на автомобила, той отговаря при форма на вина непредпазливост, защото именно върху е тежало задължението да пререгистрира МПС в двумесечен срок от реализиране на придобивното основание. Същевременно незнанието на закона (в случая, че при неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.15 ЗДвП ще последва служебно прекратяване на регистрацията) не освобождава никого.

Относно отговорността на водач, който не е собственик на автомобила (какъвто не е спорно, че е жалбоподателят) е формирана противоречива практика на Административен съд-Пловдив:

В част от практиката се приема, че водачът, въпреки че не е собственик на автомобила, е можел да провери, че същият не е регистриран по надлежния ред, който извод произтичал:

-от една страна от възможността да направи справка в сектор „пътна полиция“,

-а от друга страна от задължението при предприемане на управление на МПС, чужда собственост, да се снабди с малък талон на същото, като при преглед на СРМПС можел да установи, че в него като собственик е вписано друго лице, а не това, от което получава фактическата власт върху автомобила.

В този изричен смисъл са решения по КАНД № 20257180701892/2025, КАНД № 20257180700626/2025, КАНД № 20257180700189/2025, КАНД №

20247180702478/2024, КАНД № 20257180700053/2025, КАНД №

20257180700626/2025, КАНД № 20257180700189/2025, КАНД №

20247180702478/2024 г., КАНД № 20247180700129/2024 и др. всички по описа на Административен съд-Пловдив.

В друга част от практиката се приема, че доколкото автомобилът не е бил със свалени регистрационни табели (какъвто е процесния случай), за лице, което не е собственик и което не е участвало в сделката по прехвърляне на собствеността, не съществува възможност да разбере, че регистрацията на 5

МПС е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП. „Налице е фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК във вр. чл. 11 от ЗАНН, която изключва умисъла, тъй като познанието на всички факти от конкретната действителност, визирани в състава на дадено административно нарушение е абсолютно необходимо условие за предвиждане на общественоопасните последици или за осъзнаване на общественоопасния характер на деянието, а противното препятства възможността за формиране на интелектуалния момент на вината в съзнанието на дееца, какъвто е именно и процесният случай. Фактическата грешка изключва и непредпазливостта, доколкото самото незнание на обсъденото фактическо обстоятелство не се дължи на проявена непредпазливост от лицето, сочено за нарушител, имайки предвид, че превозното средство е разполагало със свидетелство за регистрация и е било с поставени регистрационни табели, както и че за водачите не съществува друга правна възможност да узнаят това обстоятелство“ Така решение по КАНД № 20257180701682 / 2025, Решение № 715 от 20.04.2022 г. по к. адм. н. д. № 312 / 2022 г., Решение по КАНД № 20257180701273/2025, Решение №1676/16.10.2023 г. по к.адм. дело № 1917 /2023г., Решение № 1673/16.10.2023 г. по к.адм. дело № 2106/ 2023 г. всички по описа на на Административен съд-Пловдив.

Настоящият състав възприема второто становище по следните съображения:

На първо място за лице, което не е собственик на МПС, не съществува възможност да извърши справка в сектор „пътна полиция“ за регистрация/дерегистрация на автомобила. Това е видно от общодостъпната страница на ОДМВР, сектор пътна полиция, от която се установява, че легитимиран да се ползва от услугата „Издаване на удостоверение с данни за регистрирани и с прекратена регистрация превозни средства“ е само собственикът на автомобила, но не и трето лице, ползващо го на фактическо основание. Така https://e-uslugi.mvr.bg/services/applicationProcesses/328/start.

На следващо място, действително при преглед на СРМПС лицето, което фактически ще ползва чужд автомобил, би могло да забележи, че в него като собственик е вписано лице, различно от това, което му предоставя МПС. Тук следва да се съобрази обаче, че служебната дерегистрация съгласно чл. 143, 6 ал.15 ЗДвП настъпва при неизпълнение на задължението на приобретателя да пререгистрира автомобила в двумесечен срок от придобиването. От гореизложеното следва, че за да се усъмни ползвателят, че автомобилът може да е служебно дерегистриран у същия следва да съществува знание кога се е осъществило придобивното основание. Същевременно за собственика, който не е изпълнил задължението си по чл. 143, ал.15 ЗДвП, не съществува задължение да разкрива пред трети лица информация от личния си живот, каквато информация се явява видът на придобивното основание (което може да бъде договор, едностранна сделка, наследяване по право, завещание и др.) и датата на осъществяване на това придобивно основание.