Решение № 1575 от 29.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1575 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110153798 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Р. А. К. срещу „фирма” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните несъществуване на правото на принудително изпълнение за вземане на ответника от ищцата за сумата от 474,15 лв.

– част от главница в общ размер от 3974,15 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011г. по гр.д.№ 15272/2011г. на СРС, 86 с-в.

В исковата молба ищцата твърди, че вземането – предмет на предявения иск е погасено с изтичане на кратка тригодишна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение, послужила като изпълнително основание. В допълнително становище излага, че в рамките на инициирано от ответника изп.дело № 20128380400080 на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 при КЧСИ, последното годно да прекъсне давностния срок изпълнително действие датира от 31.01.2012г., като на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело следва да се счита прекратено на 31.01.2014г., а давността, започнала да тече от 31.01.2012г., е изтекла. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от предявяването на иск за признаване недължимостта на вземането на соченото основание. Прави искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Излага съображения, че приложим е общият петгодишен давностен срок, който е бил прекъснат с подадена на 5.01.2012г. молба за образуване на изпълнително дело, а впоследствие и с предприемането на изпълнителни действия за събиране на вземането. Моли за отхвърляне на иска и претендира сторените по делото разноски.

1

Съдът, като прецени становищата на страните и като обсъди събрания доказателствен материал, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от приетите писмени доказателства се установява, че по подадено от „фирма“ ЕАД заявление по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.

А. К. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 15272/2011г. по описа на СРС, 86 св, за сумата от 3974,15 лв. – главница, представляваща дължима цена на доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.10.2011г. до окончателното плащане, сумата от 602,01 лв. – мораторна лихва за периода от 1.10.2008г. до 29.06.2011г., и сумата от 368,81 лв. – деловодни разноски. Срещу заповедта не е постъпило възражение от длъжника в законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК (в действащата тогава редакция обн. ДВ бр. 59/2007г.), поради което същата е влязла в сила и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011г.

От събраните доказателства се установява също, че между страните е водено предходно съдебно производство по гр.д.№ 63873/2021г. по описа на СРС, 36 с-в, образувано по предявен от ищцата срещу ответното дружество отрицателен установителен иск иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване недължимост на част от вземането за главница по процесния изпълнителен лист до размера от 1000 лв. на основание погасяването му по давност. Производството е приключило с решение от 30.05.2022г., приобщено към материалите по настоящото дело, с което съдът е уважил изцяло иска, като е приел, че давностният срок за вземането е изтекъл след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Видно от извършеното върху съдебния акт отбелязване, същият е влязъл в сила на 22.06.2022г.

По предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже съществуването на претендираното от него и оспорено от ищеца вземане. В процесния случай предмет на иска е вземане на ответника, признато с влязло в сила съдебно изпълнително основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК в такава хипотеза искът на длъжника за оспорване на вземането може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Когато вземанията са установени със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по аргумент от визираната законова норма длъжникът, който не твърди обстоятелства по чл. 424, ал. 1 ГПК, може да оспори изпълнението само въз основа на факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК. Затова и с оглед конкретно наведеното в исковата молба основание за недължимост на процесното вземане – погасяването му по давност, и доколкото същото е признато със заповед за изпълнение, в случая ищцата може да се позовава на давност, изтекла след влизане в сила на заповедта, доколкото по-рано настъпилите факти, от които черпи права, изключващи изпълняемото право, се явяват преклудирани. Поради това спорът по делото съдът 2 намира да е концентриран върху основателността на направеното от ищцата възражение за погасяване на вземането по давност след влизане в сила на издадената заповед за изпълнение. Предвид така очертания предмет на предявения иск ответникът носи доказателствената тежест за установяването на обстоятелства, настъпили след този момент и довели до спиране или прекъсване течението на давностния срок, в какъвто смисъл са му дадени указания с приетия доклад по делото.

По делото не са ангажирани доказателства относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила най-късно на датата, на която въз основа на нея е издаден изпълнителен лист – 14.12.2011г. За процесното вземане за главница, включено в предмета на издадената заповед за изпълнение, доколкото е признато с влязло в сила съдебно изпълнително основание, по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложение намира 5-годишният срок на погасителна давност. Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени със съдебно решение, но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение – такива вземания не могат да бъдат оспорени по исков ред освен въз основа на нововъзникнали факти съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК и в хипотезата на чл. 424, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 416 ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен интерес да установи вземането си по исков ред. Няма логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 ГПК, да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече, че според чл. 416 ГПК и в двата случая заповедта за изпълнение влиза в сила, т.е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Исторически чл.

117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г/, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 ГПК.

Влязлата в сила заповед за изпълнение има правоустановително действие в отношенията между страните и се ползва със стабилитет сходен с този на влязло в сила осъдително решение, поради което за вземанията, за които е издадена, следва да се приложи предвиденият в чл. 117, ал. 2 ЗЗД давностен срок.

При преценка наведеното от ищцата правопогасяващо възражение съдът съобразява решението по гр.д.№ 63873/2021г. по описа на СРС, 36 с-в, с което е прието, че след влизане в сила на процесната заповед за изпълнение давностният срок е изтекъл по отношение предявената по посоченото дело част от вземането за главница, поради което същото не подлежи на принудително изпълнение. Доколкото посоченото решение е постановено по спор между същите страни относно несъществуване на същото субективно материално право на същото основание (изтекла погасителна давност), то съобразно приетото в т. 2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019г. по тълк.дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, решението формира сила на пресъдено нещо, чиито обективни предели обхващат установяване погасяването на спорното право към 3 момента на приключване на съдебното дирене в производството по първоначално предявения частичен иск. Затова, при липсата на данни да са настъпили факти, имащи за последица спиране или прекъсване на давността конкретно за предявената в настоящото производство част от вземането (напр. признание, доброволно плащане и др.), които да не са били наведени и обсъдени в предходно водения между страните процес, съдът намира, че и за тази част изпълняемото право, удостоверено в изпълнителния лист, е отпаднало. Следователно предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да се уважи.

По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищцата, която претендира и й се следват доказаните разноски за платена държавна такса в размер от 50 лв.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. В. С., предоставил на ищцата безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за възнаграждение в минималния размер от 400 лв., определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес, срещу „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: фирма, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, че не съществува правото на принудително изпълнение поради погасяването му по давност за вземане на ответника от ищцата за сумата от 474,15 лв. – част от главница в общ размер от 3974,15 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия, за която е издаден изпълнителен лист от 14.12.2011г. по гр.д.№ 15272/2011г. на СРС, 86 с-в.

ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: фирма, да заплати на Р. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. адрес, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 50 лв. – деловодни разноски.

ОСЪЖДА „фирма” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: фирма, да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 400 лв. – разноски за предоставено безплатно процесуално представителство на ищцата Р. А. К..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4