Решение № 42 от 23.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пазарджик, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камен Г. Гатев при участието на секретаря Росица Караджова като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно дело № 20235220201237 по описа за 2023 година за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление №23-1818-000268/ 10.05.2023г. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, жалбоподателят П. Р. Н., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.... твърди, че постановлението е издадено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.Моли да бъде отменено обжалваното постановление.Сочи доказателства и претендира разноски.

За ответника не се явява процесуален представител.Постъпило е писмено становище с изложени съображения за неоснователност на подадената жалба.Сочи доказателства , претендира разноски и прави възражение на прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от жалбоподателя чрез адвокат К.У..

Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в съвкупност, взе предвид следното:

1

На жалбоподателя Н. е съставен АУАН № 23-1818-000268

/22.04.2023г. от актосъставителя А.М. и съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на 22.04.2023г. около 21.00ч. в гр.Пазарджик, бул.“Б.“ , кръстовище с ул.К.Н. А.“ управлява МПС лек автомобил ... рег...., собственост на Мария Димитрова Н.а, като извършва следното нарушение:

При подаден светлинен и звуков сигнал от служебен автомобил на МВР не изпълнява задължението си да намали скоростта и да спре в най – дясната част на платното за движение , като същият продължава движението си по бул.“Б.“ в посока кръгово кръстовище, оформено от бул“ Б.“ , бул. „Ст.С.“ ул...., като се отправя по бул. ..., където е спрян пред №9.

Отбелязано е, че е нарушен на чл.103 ЗДвП. На П. Н. е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.1 т.4 ЗДвП.

При съвкупна преценка показанията на разпитаните по делото свидетели А. М. и Х. А., от фактическа страна Съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 22.04.2023г. свидетелите Х. А. и А. М., полицейски служители при РУ Пазарджик, били дежурен автопатрул, нощна смяна, като шофьор на полицейския автомобил бил св.А.. Около 21.00ч. получили сигнал за настъпило ПТП на ул.“Антим I“ , като причинителят е напуснал мястото на ПТП и се отправил в посока „Остров Свобода“. Свидетелите Х. А. и А. М. се насочили в тази посока, движейки се по бул „Б.“ .След като преминали светофара на кръстовището с ул.“...“ от лява за тях странична улица изскочил лек автомобил ... рег...., управляван от жалбоподателя Н., отнемайки предимството на полицейския автомобил, който едвам успял да спре, за да предотврати удар. Незабавно полицейските служители пуснали светлинен и звуков сигнал, последвайки автомобила ... рег.... , който стигнал до кръговото движение и завил надясно по бул.“ ...“. Малко преди кръстовището с ул.“...“ автомобилът

... рег.... спрял, като от шофьорското място слязъл жалбоподателят П. Н., а междувременно дошъл и още един полицейски автомобил.На въпрос на полицейските служители защо не е спрял, жалбоподателят Н. отговорил, че са му отказали спирачките.Видимо автомобилът ... рег.... бил ударен отляво и отдясно, а една от гумите била изкривена и се движела със затруднение.

2

Такава фактическа обстановка Съдът възприе , кредитирайки показанията на свидетелите А. М. и Х. А.. Показанията им са последователни и непротиворечиви , като макар и служители на наказващия орган, няма съмнение в обективността на тези показания.

При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна страна приема следното:

Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по чл.59ал.ІІ ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за основателна.

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на техните правомощия и при спазване сроковете по чл.34 ЗАНН .

От правна страна, според чл.170ал.3 във вр. с чл.207 ППЗДвП изр. последно , сигнал за спиране може да бъде подаден от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет, чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция – Спри“.В настоящият случай сигналът за спиране е подаден именно от движещ се полицейски автомобил, а не от стационарно позициониран автомобил и съответно полицейски служител.

При това положение, единственият регламентиран способ за подаване на сигнал за спиране е чрез постоянно светещ или мигащ надпис „Полиция – Спри“, което не е извършено. Без този надпис водачите няма как да са сигурни за какво е подаден светлинен и звуков сигнал от полицейски автомобил, като такъв със специално предназначение. Ето защо за жалбоподателят Н. в настоящата ситуация не е възникнало задължението по чл.103 ЗДвП да спре плавно в най – дясната част на платното за движение, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено дори само на това основание.

Независимо от изложеното, разпоредбата на чл.175ал.1т.4 ЗДвП предвижда глоба за нарушителя – водач в размер от 50лв. до 200лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 до 6 месеца. На П. Н. е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175ал.1 т.4 ЗДвП, т.е. наказания в максимален размер, като наказващият орган не е изложил каквито и да е мотиви защо е приел, че следва да се определят тези наказания.

3

С последните изменения в ЗАНН, в сила от 23.12.2021г. , както в теорията – „Новите положения в административното наказване“, Р.И., П.Т., а и в съдебната практика е възприето, че наказващият орган дължи мотиви по отношение на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при определяне на размер на санкция над минимума, за да може тази преценка да бъде анализирана от контролиращата съдебна инстанция, а и жалбоподателят да се защити. В настоящия случай това не е сторено,поради което постановлението подлежи на отмяна на това самостоятелно основание.

За пълнота следва да се отбележи, че Съдът не споделя довода на защитата за нарушение на принципа „, non bis in idem“, доколкото жалбоподателят е бил санкциониран и на основание чл.264ал.1 ЗМВР , с Наказателно постановление №2023-1818-01-36 / 10.07.2023г. на Началник сектор „Охранителна полиция“, по повод на което е било образувано НАХД № 1470/2023г. по описа на РС Пазарджик/ приложено като доказателство/, което дело е прекратено, поради оттегляне на жалбата срещу това постановление. От НП по това дело е видно наистина, че нарушителят е санкциониран при същата фактическа обстановка, но заради това, че съзнателно е попречил на полицейските служители да изпълнят функциите си.Видно е , че обектът на защита са друга категория обществени отношения , докато чл.103 ЗДвП касае едно от задълженията на водачите на ППС, а не противозаконно пречене на орган на МВР да изпълни функциите си.

С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя Н. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., което не е прекомерно , съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателят Н. е заплатил на адв. К.У. сумата от 500лв. адвокатско възнаграждение.

Според чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, при наложената в настоящия случай имуществена санкция от 200лв., имущественият интерес е до 1000лв., като в този случай адвокатското възнаграждение е в размер на 400лв.

4

Според чл. чл.18ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, вън от случаите по чл.18ал.2 от Наредбата, възнаграждението е 500лв.

На жалбоподателя Н. е наложено и наказание – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като с оглед на тази санкция се дължи възнаграждението по чл.18ал.4 от Наредбата.

Воден от горното и на основание чл.63ал.2 т.1 ЗАНН Пазарджишкият районен съд

РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление №23-1818-000268/ 10.05.2023г. на Началник сектор в ОДМВР Пазарджик, РУ Пазарджик, с което на П. Р. Н., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.“...“ №21,ет.6 , ап.18 е наложена глоба в размер на 200лв. и е лишен от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Осъжда ОД на МВР Пазарджик да заплати на П. Р. Н., ЕГН ********** от гр.Пазарджик, ул.“...“ №21,ет.6 , ап.18 сумата от 500лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5