Определение № 4789 от 25.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4789 гр. Варна, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501912 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 59806/27.07.2026 г. по регистратурата на ВРС от Г. И. М. – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М.

В. М., чрез адв. М. Ц., против определение № 9004 от 06.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1461/2026 г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за изменение в частта за разноските на решение № 2407/15.06.2026 г. по същото дело, на основание чл. 248 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение. Твърди се, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 евро е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия от адвоката на ответника. Поддържа се още, че съдът не е взел предвид конкретните критерии, изведени в практиката на СЕС и ВКС при определяне размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение за прекомерност. Моли се за отмяна на обжалваното определение и намаляване на присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение до размера на заплатеното от жалбоподателката възнаграждение на нейния процесуален представител, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от В. Ж. М., чрез адв. Г. В., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Посочва се, че възражението за прекомерност вече е разгледано от първоинстанционния съд и е частично уважено с постановеното решение, с което адвокатското възнаграждение е намалено от 1200 евро на 1000 евро. Поддържа се, че производството по чл. 248 от ГПК не може да служи за повторна преценка на вече извършената такава по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Посочва се още, че размерът по чл. 22 от Наредба № 1/2004 г. не представлява М.ален размер на възнаграждението, а следва да се съобразят конкретната фактическа и правна сложност на делото, извършените процесуални действия, проведените три съдебни заседания, събирането и обсъждането на гласни и писмени доказателства и успешният изход на производството за ответника. Поддържа се, че възнаграждението от 1000 евро е съобразено и с квалификацията и опита на процесуалния представител, поради което не е прекомерно.

Моли се за потвърждаване на обжалваното определение.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С решение № 2407/15.06.2026 г. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за защита на Г. И. М., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. В. М., срещу В. Ж. М. с искане за прилагане на мерки по ЗЗДН за извършен акт на насилие спрямо Г. И. М. и детето М. В. М. на 19.01.2026 г., 15.02.2026 г. и на 20-21.02.2026 г., поради което с оглед изхода на делото е признато правото на ответната страна на разноски.

Пред първоинстанционния съд е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 1200 евро. В последното открито съдебно заседание е направено мотивирано възражение за прекомерност от процесуалния представител на молителката, което с постановеното решение съдът е приел за частично основателно и е намалил претендираното възнаграждение на 1000 евро.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена молба от Г. М., действаща лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете М. М., чрез процесуалния им представител, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. По молбата съдът се е произнесъл с обжалваното определение, с което е приел, че не са налице предпоставки за допълнително редуциране на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника, като е изложил подробни съображения в тази насока, и поради това е оставил молбата без уважение.

Предмет на настоящото производство е въпросът относно размера, до който следва да бъде намалено адвокатското възнаграждение.

Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК в приложимата към момента на постановяване на обжалваното определение редакция, когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл.

36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна.

В случая от представените по делото списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие серия Б № 0000452657/24.03.2026 г., съдържащ разписка за платено в брой адвокатско възнаграждение, се установява, че жалбоподателката е заплатила на процесуалния си представител сумата от 650 евро за процесуално представителство по гр. д.

№ 1461/2026 г. по описа на ВРС. Този размер следва да бъде съобразен при преценката за прекомерност не само като обективен ориентир относно стойността на адвокатската услуга в конкретното производство, но и като законова долна граница при евентуалното намаляване на възнаграждението на насрещната страна.

Съгласно чл. 22 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за защита от домашното насилие е предвидено възнаграждение в размер на 600 лв. (306,78 евро). Този размер не обвързва съда при преценката за прекомерност с оглед дадените от СЕС указания с Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, но представлява ориентир при определянето на разумния размер на възнаграждението наред с конкретния обем и характер на извършената адвокатска работа и фактическата и правна сложност на делото.

Съобразявайки посочените критерии, настоящият състав на ВОС намира, че са налице предпоставките за допълнително намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение.

От данните по делото се установява, че процесуалният представител на ответната страна е представил писмено становище по молбата за защита по ЗЗДН, явил се е в три открити съдебни заседания, участвал е в събирането и обсъждането на писмени и гласни 2 доказателства, включително при разпита на двама свидетели, и е пледирал по същество. Тези действия безспорно представляват реално положен адвокатски труд и обосновават присъждането на съответно възнаграждение, но с оглед на техния обем и характер, както и на фактическата и правна сложност на спора, не се установява основание за определянето му в размер на 1000 евро, надхвърлящ повече от три пъти размера по чл. 22 от Наредбата.

С оглед мотивите на първоинстанционния съд следва да се отбележи, че съгласно чл.

7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г., при защита по дело с повече от две съдебни заседания, за всяко следващо заседание се дължи допълнително възнаграждение от 250 лв. (127,82 евро).

Тази разпоредба обаче е част от общите правила на Наредбата, докато разноските в производството по ЗЗДН са уредени специално в раздел V – „Възнаграждения за участие в специално уредени със закон производства за една инстанция“, поради което чл. 7, ал. 9 от Наредбата не намира приложение в настоящия случай. За пълнота следва да се посочи и че такова допълнително възнаграждение не е уговорено между адвоката и доверителя му в представения договор за правна защита и съдействие, поради което провеждането на третото съдебно заседание не обосновава определяне на допълнително възнаграждение.

Производството е по ЗЗДН и не е свързано с материален интерес, въз основа на който да се формира размерът на адвокатското възнаграждение. По делото не са поставени множество сложни правни въпроси, не са събирани експертни заключения, нито е налице значителен по обем доказателствен материал или други обективни обстоятелства, които съществено да отличават настоящото производство от обичайните производства по ЗЗДН.

Посоченото в отговора на частната жалба обстоятелство, че благоприятният изход на делото за страната, претендираща разноски, следва да бъде съобразен, е относимо към възникването на правото на тяхното възстановяване по реда на чл. 78 от ГПК, но не и към определянето на размера им.

При тези обстоятелства настоящият състав на ВОС намира, че възнаграждение в размер на 650 евро съответства както на обема и характера на положения адвокатски труд и сложността на производството, така и на законовото изискване присъжданите разноски да не бъдат намалявани под размера на възнаграждението, заплатено на адвоката на насрещната страна. Същевременно този размер надхвърля предвиденото в чл. 22 от Наредбата възнаграждение и поради това отчита в достатъчна степен конкретно извършените по делото процесуални действия.

По изложените съображения частната жалба е основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а първоинстанционното решение – изменено в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение бъде намалено от 1000 евро на 650 евро.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 9004 от 06.07.2026 г., постановено по гр. д. № 1461/2026 г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 49682/22.06.2026 г., подадена от Г. И. М., чрез адв. М. Ц., за изменение на решение № 2407/15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1461/2026 г. по описа на ВРС, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, решение № 2407/15.06.2026 г., постановено по гр. д. № 1461/2026 г. по описа на ВРС, 48-ми състав, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА размера на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение, което Гергана И. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „********* е осъдена да заплати на В. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: в гр. Варна, ул. „********* на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, от 1000 (хиляда) евро на 650 (шестстотин и петдесет) евро.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4