Решение № 967 от 13.05.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 967

Кърджали, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар АНЕЛИЯ ЯНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700091 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и 3 и във вр. с чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба, подадена от С. Г. Р., с [ЕГН], с посочен адрес: [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], подадена чрез пълномощник - адвокат Д. Й. К. от АК - [област], със съдебен адрес за връчване на книжа, призоваване и съобщения: [населено място], [улица], против Решение №2153-08-33 от 19.02.2026 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата му против Разпореждане №081-00-655-5 от 06.01.2026 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, с което разпореждане, на С. Г. Р. е отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

Жалбоподателят С. Г. Р. заявява в жалбата си, че намира така издаденото решение за неправилно и незаконосъобразно, поради противоречия с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона и необоснованост. Излага мотиви за това, като най-напред твърди, че Република България е част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза, които като към настоящия момент се съдържат в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 год. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 год. и в Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 год. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004, както и че като източник на вторичното право на ЕС регламента се прилага пряко, т.е. съдържащите се в регламента правила като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички държави - членки (чл.288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства.

Жалбоподателят сочи, че като гражданин на Република България, съответно гражданин на държава-членка на ЕС, същият е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) №883/2004 (чл.2 от Регламента), с който са въведени материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията па системите за социална сигурност на държавите – членки и че механизмът на координация на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство; равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. Сочи също, че по отношение на обезщетенията за безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл.65 от Регламент (ЕО) №883/2004, сред които е и правилото на §2, в който е уредено, че напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.

Във връзка с горното жалбоподателят излага довод, че легална дефиниция на понятието „пребиваване“ се съдържа в чл.1, §3, б.„й“ от цитирания Регламент, а именно - мястото, където лицето обичайно пребивава и че това място (на обичайно пребиваване на лицето) се определя, съгласно чл.11, §1 от Регламент (ЕО) №987/2009, с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти - продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави-членки, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където обичайно се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Сочи също, че в чл.1, б.„й“ и „к“ от Регламент (ЕО) №883/2004 пък се прави разграничение между „пребиваване“ и „престой“ и че в изготвения съвместно с държавите - членки наръчник се изясняват понятията „обичайно пребиваване“, „временно пребиваване“ и „престой“, както и че тези определения, посочени в законодателството на ЕС са необходими, за да се установи коя държава-членка е отговорна за предоставянето на обезщетения по социалноосигурителни схеми на граждани на ЕС, които пребивават в различни държави-членки.

Предвид горното жалбоподателят намира за неправилна преценката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали относно определяне мястото на обичайното му пребиваване, като излага съображения, че през последните пет години работил на трудов договор с работодател в [държава] като [длъжност], осъществявайки трудова дейност на територията на европейски държави и че трудовият му договор с *** работодател е бил прекратен на 01.05.2025 год., както и че към момента на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е бил безработно лице. Твърди, че след прекратяване на трудовото му правоотношение в [държава], се завърнал в Република България, където подал заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, като декларирал, че през периода на заетостта му в чужбина, семейството му и преобладаващата част от роднините му са живели в Република България, че в Република България притежавал недвижимо и движимо имущество, вкл. собствено жилище и четири МПС, както и намерението му трайно да се установи на територията на Република България, където са преобладаващата част от социалните му контакти. Жалбоподателят твърди също, че е гражданин на Република България и не притежава друго гражданство и че семейството му, близките и приятелите му живеят и работят/учат в Република България, в която постоянно и многократно се е завръщал през годините в интервалите между курсовете му, за да има пълноценен контакт с тях, както и че съпругата му работи в Република България по трудов договор и че децата му посещават учебни заведения в Република България. Излага и довод, че през годините е внасял здравните осигуровки в Република България, имал е и е посещавал личен лекар в Република България и че единствено на територията на Република България притежава недвижимо и движимо имущество и плаща данъци, и че в [държава] никога не е наемал жилище, съответно нямал и адресна регистрация, тъй като работата му не е включвала установяване на точно определено място - като [длъжност] постоянно бил на път и живеел в камиона, който управлявал. Сочи, че в [държава] не е закупувал недвижимо имущество и движимо имущество на значителна стойност и не е създавал социални контакти, съответно не е водил социален живот и че през последните 5 години е работил на територията на други европейски държави единствено с цел реализиране на по-високи доходи, за да обезпечи нуждите на семейството си, т.е. доходите който е реализирал от трудова дейност в чужбина са били влагани в Република България, където се намира центъра на жизнените му интереси, съответно обичайното му местопребиваване. На следващо място твърди, че за него не е бил издаден документ Н006 от компетентната осигурителна институция на [държава], от който да е видно, че [държава] е определена като държавата му на пребиваване през периода на последната му заетост и съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 се явява компетентната институция по отпускането на парично обезщетение за безработица.

Според жалбоподателят приложимото законодателство в неговия случай е това на държавата-членка по обичайното му местопребиваване, на която държава е гражданин, а именно - законодателството на Република България, поради което същия счита, че обезщетението за безработица, следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това, още повече, че няма адресна регистрация и постоянно пребиваване в [държава], за да подаде там заявлението си за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица. В тази връзка се позовава и на т.3 от Решение №U3 от 12.06.2009г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност, съгласно която, ако при отсъствието на каквото и да е трудово-правно договорно отношение дадено лице вече не поддържа никаква връзка с държавата-членка на заетост (например понеже трудовоправното договорно отношение вече е прекратено или срокът му е изтекъл), то се разглежда като напълно безработно в съответствие с член 65, параграф 2 от посочения регламент, а обезщетенията се предоставят от институцията по местопребиваване.

На последно място излага и съображения, че за разлика от националното ни законодателство, европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране производствата по отпускане на обезщетение (още по-малко пък за отказ) в случаи като неговия, а напротив - уреждат правила за временно прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения, които са регламентирани в член 6 от Регламент (ЕО) №987/2009 и че в параграф 2 на цитирания член 6 от Регламент (ЕО) №987/2009 е предвидено, че когато има различия в становищата на институциите или органите на две или повече държави-членки относно това коя институция следва да предостави парични обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендира за обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на нито една от съответните държави-членки, обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията, до която първо е било подадено искането. Според жалбоподателят, правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на обезщетение от трета страна и всичко това е с оглед спазване целта на социалното осигуряване - получаване на адекватно на размера на внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на съответното осигурително събитие.

С оглед така изложените съображения, жалбоподателят моли с жалбата съда да постанови решение, с което да отмени Решение №2153-08-33 от 19.02.2026 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като незаконосъобразно и да върне преписката по заявлението му за изплащане на парично обезщетение за безработица на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали за ново произнасяне, с указание да му бъде отпуснато полагащото му се парично обезщетение за безработица. Моли също така, да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят С. Г. Р., с посочен адрес: [населено място], [жк], [адрес], [община], [област], редовно призован, се явява лично и с редовно упълномощения си процесуален представител – адв. Д. К. от АК - [област], която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че центъра на жизнените интереси на нейния доверител са в Република България, където е и обичайното му местопребиваване, като този извод не се опровергавал и от представените в съдебно заседание от пълномощника на ответника документи. Отново моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали като незаконосъобразно и да върне преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя. Също така, моли на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.