Определение № 397 от 04.12.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. П., 04.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500536 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 575, постановено в закрито съдебно заседание на 4.10.2024 г. от Окръжен съд-П. по гр.д. № 637/2024 г. , с което е оставена без разглеждане исковата молба на Община Б.-гр.Б. срещу ЧСИ М. А. и „С. ф. и.ЕООД-гр.П., като процесуално недопустима и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят Община Б.-гр.Б. моли определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 10 448/7.11.2024 г., и делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 26.09.2024 г. е подадена до ОС-П. искова молба от Община Б. против ЧСИ М. Г. Н. - А. и „С. ф. и.ЕООД-гр.П., с която е предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК с петитум съдът да признае за установено по отношение на ответниците правото на публична общинска собственост на Община Б. върху ПИ с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр.Б. с площ 25 681 кв.м. В исковата молба ищецът посочва, че между о. и фирма „Е.

1

**“ЕООД-гр.Б. е бил сключен през 2019 г. договор за изпълнение на услугата обществен превоз, както и споразумения относно дължими по този договор суми от 28.10.2022 г. и 12.07.2023 г., съответно за сумите 681 185,04 лв. и 230 159,62 лв. Твърди, че такива задължения на о. не са съществували. Твърди, че въз основа на двете споразумения „Е. **“ЕООД се е снабдило в заповедни производства с изпълнителни листове за събиране на двете суми. Твърди, че след получаването на изпълнителния лист за сумата 681 185,04 лв. с договор за цесия „Е. **“ЕООД е прехвърлило това вземане на „С. ф. и.ЕООД, по искане на което дружество е образувано изпълнително дело № 474/2022 г. на ЧСИ М. А. и са предприети изпълнителни действия срещу о., като е събрана принудително част от сумата 681 185,04 лв. въпреки недължимостта на същата. Твърди, че през последните години най-ценните общински имоти се разграбват по безскрупулен и незаконен начин, включващ създаване на фиктивни задължения на о. към „Е. **“ЕООД на значителна стойност, прехвърляне на тези задължения към „С. ф. и.ЕООД и изкупуване от „С. ф. и.ЕООД на най.ценните общински имоти чрез организирани от частни съдебни изпълнители търгове. Твърди, че през 2024 г. по искане на взискателя „С. ф. и.ЕООД по изп.д. № ***/**** г. на ЧСИ М. А. са насочени изпълнителни действия върху общински имот, който е публична общинска собственост – ПИ с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр.Б. с площ 25 681 кв.м. Твърди, че въпреки публичния характер на собствеността на този ПИ, определящ несеквестируемостта на същия, ЧСИ М. А. е наложила възбрана върху имота и на 17.09.2024 г. е извършила и опис на имота, като ищецът очаква през следващите дни ЧСИ да насрочи публична продан на имота. Твърди, че имотът съгласно действащия устройствен план на гр. Б. е отреден за зелена площ, а такива площи са публична общинска собственост (чл.61 от ЗУТ). Твърди, че съгласно действащия регулационен план на гр. Б.

У П И ***-**** в кв. **, идентичен с посочения ПИ, е отреждане „Озеленяване“ и след влизането в сила на последния регулационен план на гр.

Б., одобрен със заповед от 28.03.1979 г. на председателя на ИК на ОбНС-Б., не са извършвани промени в границите, площта и в отреждането на този имот за „Озеленяване“. Твърди, че с влязло в сила решение на ОбС-Б. от 25.04.2024 г. е определен публичен характер на собствеността на ПИ *****.***.**** и е издаден акт за публична общинска собственост на имота, вписан в СВ-П. на 7.06.2024 г. Твърди, че незаконните изпълнителни действия по изп.д. № 2

***/**** г., насочени върху ПИ *****.***.****, който е публична общинска собственост, са извършени от ЧСИ М. А. по изрично искане на взискателя по това дело „С. ф. и.ЕООД. Твърди, че както взискателят по изпълнителното дело „С. ф. и.ЕООД, така и извършващият изпълнителните действия върху ПИ *****.***.**** ЧСИ М. А. не признават публичния характер на собствеността на Община Б. върху този имот, определящ несеквестируемостта на имота.

Твърди, че правният интерес на ищеца от установяването в исковия процес на твърдяната публична общинска собственост на Община Б. върху имота произтича от извършените от ответниците правни действия, отричащи това право. Затова заявява искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците правото на публична общинска собственост на Община Б. върху ПИ с идентификатор *****.***.**** по КККР на гр.Б. с площ 25 681 кв.м.

С определение от 26.09.2024 г. окръжният съд оставя исковата молба без движение, като посочва, че при претенция по реда на чл.124,ал.1 от ГПК да се установи правото на собственост следва винаги да е налице правен интерес и че в случая ищецът цели да установи характера на правото на собственост (самото право на собственост не се оспорва от ответниците), а именно публична общинска собственост, за да обоснове несеквестируемост. Съдът преценява, че във връзка с допустимостта на претенцията следва да се изложат обстоятелства упражняван ли е друг ред на защита, респективно обжалвани ли са действията на ЧСИ по налагане на възбрана и опис и указва на ищеца да се изложат обстоятелства упражняван ли е друг ред на защита, респективно обжалвани ли са действията на ЧСИ по налагане на възбрана и опис.

С молба от 4.10.2024 г. ищецът посочва, че с решение от 18.07.2024 г. по гр.д. № 403/2024 г. на ОС-П. е било отхвърлено искането на о. за отмяна на насоченото върху ПИ *****.***.**** принудително изпълнение по изп.д. № ***/**** г. и че липсата на предвидена в закона възможност да бъде обжалвано това решение е позволила на ответниците да продължат изпълнителните действия върху имота, извършвани от ЧСИ А. по искане на взискателя „С. ф. и.ЕООД. Заявено е, че правният интерес на ищеца от установяването в исковия процес на публичния характер на собствеността на Община Б. върху процесния имот произтича както от извършените от ответниците правни десйтвия, отричащи това право, така и от отказа на съда в производство по чл.437 във вр. с чл.435,ал.2, т.2 от ГПК по гр.д. № 403/2024 г.

3 на ОС-П. да отмени насочените върху този имот изпълнителни действия. С молбата са приложени преписи от жалбата до съда по реда на чл. 435 от ГПК и от решението по посоченото дело.

На 4.10.2024 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение, с което приема, че така заявената претенция е недопустима поради обстоятелството, че с установителен иск не може да бъде определян харкатерът на собствеността, респективно дали тя е частна или публична общинска, както ищецът цели да установи. Съдът посочва, че собствеността върху имота между страните е безспорна, като дали тази собственост се определя като публична или частна са качества на държавта/общинската собственост, поради което установяването им не може да бъде предмет на самостоятелен иск, а при спор за собственост това качество може да бъде констатирано в мотивите на съдебното решение и с оглед на тези констатации да бъдат приложени съответните законови последици, свързани с това качество, като предмет на установителния иск може да бъде само притежаваното от о. право на собственост върху имота. Съдът се позовава на определение № 1240/21.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 517/2011 г., ГК, 1ГО.

Поради недопустимост на така оформената претенция съдът приема, че исковата молба следва да се остави без разглеждане и да бъде прекратено производството по делото. Затова оставя без разглеждане исковата молба като процесуално недопустима и прекратява производството по делото.

За определението на съда от 4.10.2024 г. ищецът е уведомен на 4.11.2024 г. и на 7.11.2024 г. е постъпила с вх. № 10 448 частната жалба до апелативния съд. С нея се твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът неоснователно приема с установителния иск да не може да бъде определян характерът на собствеността, респективно дали тя е частна или публична общинска, както цели ищецът да установи. Заявено е, че по аргумент на противното от текста на чл.520,ал.2 от ГПК не е допустимо принудително изпълнение срещу имущество-публична собственост на общините, а както взискателят по изпълнителното дело „С. ф. и.ЕООД, така и извършващият изпълнителните действия върху ПИ с идентификатор *****.***.**** ЧСИ М.

А. не признават публичния характер на собствеността на Община Б. върху този имот, определящ несеквестируемостта на имота. Заявено е, че правният интерес на о. от установяването в производството по исковото дело на 4 твърдяната публична общинска собственост на Община Б. върху имота произтича от извършените от ответниците правни действия, отричащи това право. Заявено е, че отправеното до съда искане за правна защита на о. е за постановяване на съдебно решение, с което със СПН по отношение на ответниците да бъде установен публичният характер на общинската собственост заради отричането на който от ответниците са предприето изпълнителни действия по изп.д. № ***/**** г. на ЧСИ М.А. в противоречие със забраната да бъдат извършвани такива. Твърди се, че неправилно окръжният съд приема, че дали собствеността се определя като публична или частна касае качества на общинската собственост, поради което установяването им не може да бъде предмет на самостоятелен иск, а при спор за собственост това качество може да бъде констатирано в мотивите на съдебното решение и с оглед на тези констатации да бъдат приложени съответните законови последици, свързани с това качество. Заявено е, че мотивите на съдебно решение нямат СПН за разлика от изричния диспозитив на влязло в законна сила съдебно решение, като с обжалваното определение се прегражда възможността за своевременна защита на о. от незаконосъобразните изпълнителни действия срещу имот, който е публична общинска собственост, и извършеното от окръжния съд прекратяване на делото осуетява реалното възможност да бъдат спрени незаконосъобразните изпълнителни действия върху ПИ с идентификатор *****.***.****, извършвани от ЧСИ М. А.. Заявено е, че определение № 1240/21.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 517/2011 г., на което окръжният съд се позовава, не е задължителна за съдилищата съдебна практика, като то е и постановено по дело, в което е разглеждан правен спор, който не е сходен по страни и предмет с този по настоящото дело. Позовава се на решение № 36/25.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 2742/2016 г., ГК, 1 ГО като практика по чл.290 от ГПК. Твърди, че не е верен изводът на окръжния съд за липса на правен интерес за о. от предявяване на установителния иск, защото за да съществува правен интерес от предявяване на установителен иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право и в случая оспорването от ответниците на правото на публична общинска собственост на о. върху ПИ с идентификатор *****.***.**** обосновава правния интерес от предявения установителен иск.

Заявено е, че в производството по делото о. търси защита на правото си на собственост върху ПИ с идентификатор *****.***.**** чрез установяване на 5 публичния характер на собствеността на този имот, отричането на който характер от ответниците е причината за насочването на изпълнителни действия върху него. Искането е да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно право, когато има интерес от това. Несъмнено е, че наличието на правен интерес е положителна поцесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до неговото приключване. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника в исковата молба и в зависимост от тези твърдения съдът определя съществува ли правен спор, кои са надлежните страни по него и съществува ли за ищеца правен интерес от търсената защита. Налице е правен интерес от установителен иск, когато според твърденията в исковата молба правният спор засяга пряко или косвено имуществената сфера на ищеца.