Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2119 от 25.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2244/2019
Вид
Решение № 2119
Подписан
25.11.2019
В сила
11.02.2020
Състав
ЖАКЛИН ДИМИТРОВА КОМИТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 63, ал.1 и ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал.1 и ал.4 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал. 4, т.3 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 63, ал.5 · Закон за мерките срещу изпирането на пари
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

Р

Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 25.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

VІ-9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА като изслуша докладваното от съдия

Комитова т.д.

№ 2244 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ

ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба на „Р.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от управителя С.В.С., чрез адв. В.Д.В., СРЕЩУ ОТКАЗ на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под

№ 20190531205756/22.10.2019 г., по Заявление с вх. № 20190531205756/31.05.2019 г., с който е отказано вписване на заявление Б7 за обявяване на информация по чл. 63, ал.1 и ал.4 от ЗМИП по партидата на „Р.“ ЕООД. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност поради нарушение на закона, с искане за отмяна в тази част и даване задължителни указания на длъжностното лице по регистрацията за вписване на заявеното обстоятелство. С изложените пред съда, доводи, жалбоподателят, твърди, че с процесното заявление е поискано обявяване на декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП. В предстатвената декларация по чл. 63, ал.4 от ЗМИП, както и в заявление №Б7, раздел „Действителни собственици“ поле №550 е деклариран и заявен за обявяване/вписване отрицателен факт – „няма действителни собственици физически лица, които да притежават повече от 25% от групата“ . Твърди се, че отрицателният факт, а именно липсата на физическо лице, което да притежава повече от 25% от групата по смисъла на ЗМИП също представлява обстоятелство, което подлежи на деклариране и обявяване. Поради това доводът на длъжностното лице, че в поле №550 са заявени за вписване данни/обстоятелства, които не подлежат на вписване/обявяване в ТРРЮЛНЦ е неправилен и противоречи на закона.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление - Образец Б7, с вх. № №

20190531205756/31.05.2019 г. от «Р.“

ЕООД, ЕИК

*****. Към заявлението са приложени: Нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4, т.3 от ЗМИП, в която в раздел Действителни собственици поле №550 е деклариран и заявен за обявяване/вписване отрицателен факт – „няма действителни собственици физически лица, които да притежават повече от 25% от групата“. Приложена е и Декларация относно инстинността на заявените за вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; Документ за внесена държавна такса; Адвокатско пълномощно;

На 22.10.2019г. е постановен отказ, мотивиран с довода, че в случая се касае за неподлежащо на вписване обстоятелство, предвид разпоредбата на чл. 63, ал.5 от ЗМИП, тъй като видно от конкретното заявление – няма физическо лица с най-малко 25% дялово участие – собственик на дружеството.

Срещу отказа на длъжностно лице от Търговския регистър към АВп под № № 20190531205756/22.10.2019 г., е подадена процесната жалба, като същата е с вх.№ на АВ 20191024183056.

Видно от приложените писмени доказателства, жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса;

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТР);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТР.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТР, длъжностното лице по регистрацията проверява дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред, дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър, дали заявлението изхожда от оправомощено лице, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона, дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТР , дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2