Акт № 4756 от 21.10.2015, Окръжен съд - Благоевград

Решение

Номер

75

Година

15.8.2011 г.

Град

Смолян

Окръжен съд - Смолян

На

07.21

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Емилия Присадова

Секретар:

Величка Тодорова

Прокурор: като разгледа докладваното от

Емилия Присадова

Търговско дело номер

20105400100182 по описа за

2010 година и за да се произнесе,взе предвид:

Делото е образувано по исковата молба на „. А. Б. /ИАБанк/ Г.С. – Ч. пълномощника К.В.К. – директор на клона на банката в Г.С.,и Ч. преупълномощения А.Л. С. от АК-С.,насочена срещу “Р. Л. Б. О. със седалище и А. на управление в Г.С.. Твърденията са,че с влязло в сила постановление от 28.09.2010 г. по изпълнително дело № 78/2007 г. на държавния съдебен изпълнител при Районен съд С. ,на ищцовата банка /Ч. представител/ е било възложено на основание чл.510 от ГПК за събиране вземане на длъжника „. Т.-9. Г.С., произтичащо от лизингов договор между това - длъжника и „. Л. Б. О. .Договорът е за финансов Л. с № .. от 09.01.2007 г. и с предмет лек автомобил РЕНО МАСТЕР с регистрационен № .. с Рама №..., с двигател тип ....

Твърди се ,че вземането на „. Т. 9. Г.С. се състои в правото да иска прехвърляне на собствеността на автомобила, предмет на лизинговия договор при условие, че са изпълнени насрещните задължения по него - за плащане на всички лизингови вноски и всички други задължения, произтичащи от договора;че състоянието на изпълнението на задълженията на страните по договора към настоящия момент, видно от писмо - уведомление на лизингодателя с изх.№ 1447/05.08.2010 г., изпратено по посоченото изп.дело № 78/2007 г. и приложено към настоящото дело,е следното - лизингополучателят „. Т. 9. Г.С. е изплатил пълния размер на лизинговите вноски по договора, като последната вноска е била дължима за месец януари 2010 г. и че общо лизингополучателят е заплатил сумата 14133.69 евро с ДДС - съгласно погасителния план; че към датата на уведомлението /05.08.2010 г./ собствеността на автомобила не е прехвърлена на лизингополучателя ,тъй като същият дължи на лизингодателя сумата 3949.02 лева, равностойна на 2019.10 евро,представляваща “остатъчна стойност на лизинговия актив" /както е обяснено в цитираното уведомление/ и сумата 33.57 лева, представляваща наказателни лихви.

Твърди се в ИМ,че лизингополучателят не е направил искане за прехвърляне собствеността на лизинговия автомобил, но в случай, че дължимите суми бъдат изплатени и лизингополучателят направи такова искане,собствеността ще му бъде прехвърлена от „. Л. Б. О. в петдневен срок съгласно чл.34 ал.2 от Общите условия; че към настоящият момент договорът е все още действащ и че лизингополучателят все още не е направил искането си за прехвърляне на собствеността на автомобила съгласно чл.342 ал.З ТЗ и чл.9 от договора за Л.. Условие да направи това искане е лизингополучателят да заплати на лизингодателя посочените по-горе остатъчни задължения по договора за Л. и че тези обстоятелства се изложени от самия ответник с частна жалба и са документирани с приложения към същата жалба по ч.Г.д.№ 160/2010 г. на Окръжен съд С., копия от които са приложени по настоящото дело.

Ищецът счита и твърди още,че е очевидно,че след изплащане на всички лизингови вноски в размер на 14 133.69 евро и бездействайки относно изплащането на „остатъчна стойност на лизинговия актив" в размер на сумата 3949.02 лева,равностойни на 2019.10 евро,плюс сумата 33.57 лева наказателни лихви,с това бездействие лизингополучателят застрашава своето имущество от намаление във вреда на кредиторите.

С тези твърдения ищецът е обосновал правния интерес от предявяване по исков ред на вземането на своя длъжник-лизингополучател срещу лизингодателя му по посочения договор за Л.,което вземане се състои в правото на лизингополучателя да получи от лизингодателя прехвърляне на собствеността върху автомобила срещу изпълнение на условието да погаси насрещните остатъчни задължения по този договор.Посочил е и че банката има интерес и е готова,поемайки разноските по прехвърлянето на собствеността на автомобила – с оглед включването му в имуществото на длъжника „. Т.-9. и с оглед насочване изпълнението срещу този автомобил,да погаси на лизингодателя сумите 3949.02 лв. и 33.57 лв.,както и останалите разноски по прехвърлянето.Затова иска съдът да постанови решение,с което да се осъди ответника „. Л. Б. О. Г.С. да прехвърли на „. Т.-9. Г.С. собствеността върху лизинговия автомобил Р.М. с регистрационен № .., с Рама №.., с двигател тип...-при условие,че бъдат погасени сумите от 3949.02 лв. и 33.57 лв. по договора за Л. от 09.01.2007 г..

На основание чл.26 ал.4 ГПК във вр. с чл.134 ал.2 ЗЗД,е поискано призоваването като страна по делото и на „. Т. 9. Г.С. – длъжник на банковия К. в С.,което дружество с определение от 27.06.2011 г. /изправящо допуснатата от съда процесуална грешка/ е конституирано като съищец-необходим другар на ищцовата банка.

Изразеното по делото становище на конституирания съищец по исковата молба на банката е следното: оспорва се допустимостта на иска,а алтернативно се изразява и становище за неоснователността му.Съображенията за недопустимост са във вр. с образувано друго Г.д. по описа на Окръжен съд – С. / с № 163 по описа за 2010 г./ с ищец „. Т.-9. Г.С. и ответник „. А. Б. Г.С. – К. Г.С.,по което дело е постановено спиране на изп.производство като обезпечителна мярка. Във вр. с това се поиска спиране и на настоящото дело до приключване на Г.д.№ 163/2010 г.,което искане съдът не прие и не уважи.

Становището за неоснователност също е свързано с така посоченото дело на ОС-С. - с предявените по него искове по чл.124 ал.1 ГПК за установяване съществуването и валидността на правоотношението по договора за кредит от 29.09.2005 г. ,сключен между двамата ищци и във вр. с който договор за кредит е и изп.д.№ 78/2007 г.,т.е.оспорва се вземането на ищеца-кредитор.Изложени са и др.съображения за неоснователността – че активната материалноправна легитимация на иска по чл.134 ЗЗД съдържа като основен елемент бездействието на длъжника,каквото в сл. според него няма;че искът може да се предяви когато бездействието заплашва удовлетворението на кредитора,което условие също не е налице в сл.;че по лизинговия договор ТД-лизингополучател е изрядна страна и че със заплащане стойността на придобития при условията на финансов Л. автомобил ,кредиторът не се уврежда,а длъжникът не бездейства; че договорената вещ още не е в патримониума на длъжника по изп.дело ,но интересите на кредитора не се увреждат ;че освен редовно изплащане на лизинговите вноски,по изп.дело се провеждат и др.способи за принудителни действия /като продажба на готова продукция и др.../;че длъжникът доброволно се е договорил с кредитора по негови сметки да постъпват вземания на „. Т. -9. от магазините на МЕТРО или в обобщение съищецът счита,че не се касае за неоказване на съдействие или за бездействие ,които обстоятелства да са основание за предявяване на иска.

Счита се още, че искът е неоснователен и с оглед характера на договора за финансов Л. – касае се за договорни отношения,които зависят от волята на страните и не може да бъде осъдена страна по един договор да изпълни действие,което зависи само и единствено от волята на договарящата страна;че в сл.липсва правното основание ,на което би могло да се принуди лизингодателят извън условията и сроковете по договора за Л.,да изпълни договорните си задължения и че предявеният иск влиза в противоречие с тези договорни условия .В хода на процеса са изложени и допълнителни съображения .

Ответникът по исковата молба „. Л.- Б. О. Г.С. е депозирал писмен отговор,в който не оспорва наличието на посочения от ищеца договор за финансов Л. между него в качеството на лизингодател и „. Т. 9. – в качеството на лизингополучател за посочения в него лек автомобил и при договорените условия ; че макар и със закъснение,лизингополучателят е издължил лизинговите вноски и че не е направил изявления съобразно чл.9 от договора - желае ли да упражни опцията по договора,нито е заплатил остатъчната стойност по договора и начислената му наказателна лихва;че освен тези задължения,ежегодно за автомобила се дължат данък МПС и застраховки,които за 2011 г. още не са начислени;че съобразно договора всички разноски за придобиване собствеността върху автомобила са за сметка на купувача и респ. – при уважаване на иска,те следва да са в тежест на ищеца;че условие за уважаване на иска е и заплащане на всички допълнително възникнали разноски за него до датата на прехвърлянето,както и разноските за придобиването.

Ответникът е посочил в отговора си още,че автомобилът не се намира в негово владение и че с оглед неупражнената опция за придобиване на собствеността и изтеклият срок по договора,той разполага със субективното право да прекрати действието му и да изземе предоставената вещ. Сочи и че към момента не е предприел подобни действия ,но че при продължаващо неплащане и неупражняване на опцията,срокът за което отдавна е изтекъл,ще бъде принуден да предприеме действия по прекратяване действието на договора за Л. и реализация на вещта за негова сметка.Тъй като ответникът счита,че не е станал причина за водене на делото – не е оспорвал правата на лизингополучателя,но упражняването им,както и неупражняването,е въпрос на неговата воля,иска да не бъде обременен за разноски независимо от изхода на делото.

Искът за И.А. Банк се поддържа изцяло Ч. А.Л.С..

Твърденията и възраженията на ищеца „. Т. 9. се поддържат изцяло Ч. И. Р.Г. и А.Б.М..

Ответникът “Райфазен Л. Б.О. Г.С. поддържа отговора Ч. писмени становища.

След проверка на доказателствата и след преценка с оглед твърденията и възраженията на страните,съдът счита ,че от фактическа страна се установява следното:

От представеното влязло в сила постановление от 28.09.2009 г. на ДСИ при Районен съд-С. /л.53/,постановено по изп.д. № 78/2007 г.,се установява,че страни по него са „. А. Банк “ – взискател и „. Т. -9. – длъжник и че на основание чл.510 ГПК на взискателя е възложено събирането на запорираното в негова полза вземане на длъжника спрямо третото задължено лице „. Л. Б. О. Г.С.произтичащо от договор за Л. от 09.01.2007 г. и анексите към него – до размера на дълга по изп.дело,който съгласно изпълнителния лист възлиза на 370 000 лв. главница и 15% наказателна лихва годишно плюс надбавка 7 %,имаща характер на неустойка върху главницата,33 819 лв.разноски,както и лихва върху главницата до окончателното изплащане на дълга.

Установява се и наличието на договор за финансов Л.,скл. на 09.01.2007 г. между “Райфазен Л. Б.О. Г.С. – в качеството на лизингодател и „. Т.- 9. Г.С. – в качеството на лизингополучател за посочения в ИМ автомобил.Съгласно заложените в него уговорки и при посочени условия в Общи условия към договора ,автомобилът е предаден във владение на лизингополучателя на 08.02.2007 г. /по приемо-предавателен протокол/.От данните по делото се установява,че лизингополучателят е заплатил пълния размер на дължимите лизингови вноски,като последната е била дължима за м.януари 2010 г.;че собствеността не му е прехвърлена,тъй като дължи на лизингодателя 3 949.02 лв. с ДДС - остатъчна стойност на лизинговия актив и 33.57 лв.наказателни лихви;че лизингополучателят не е отправил искане до лизингодателя за придобиване на автомобила съгласно чл.34 от Общите условия към договора,каквото право той има по посочената разпоредба и в какъвто случай съгласно ал.2,лизингодателят е длъжен да прехвърли собствеността в 5-дневен срок от плащането в пълен размер на остатъчната стойност и на всички възникнали вземания - това се установява от представеното по настоящото дело уведомление на лизингодателя до съдебния изпълнител по изп.д.№ 78/2007 г.. /л.13/.От него се установява още,че към момента на депозирането му /05.08.2010 г./ лизингополучателят отказва да съдейства за оглед и извършване на маркиране на автомобила;че не е поел ангажимент за изплащане на остатъчната стойност,нито е уведомил лизингодателя,че желае да упражни опцията за придобиване собствеността – не е отправил уведомление до лизингодателя за упражняване на тази опция за придобиване на собствеността в срока по договора,а той е не по-късно от 15 работни дни преди изтичане на срока му – чл.34 ал.1 от Общите условия / в сл.срокът на договора е изтекъл на 28.02.1010 г. според посоченото в частна жалба на лизингодателя по Г.д.№ 160/10 г. на СмОС – л.16,образувано по молба за обезпечение на бъдещ иск / и която опция трябва да се упражни Ч. едномесечно писмено предизвестие за намеренията му за придобиване на вещта /чл.35 ал.1 от Общите условия/ .Във вр. с неупражненото право на опция, е заявена възможност лизингодателят да обяви случай на неизпълнение на договора за Л. и да прекрати действието му.

Разпечатката съдържа 39 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5031086c-094d-402e-b9fb-454df2fb98ae