Определение № 361 от 05.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 361 гр. Пловдив, 05.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500331 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.248 от ГПК.

С протоколно Определение №255/24.11.2023г. по настоящото в.гр. дело №331/2023г. на АС-Пловдив, на основание направения от ищеца отказ от иск, съдът:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 357 от 23.11.2022 г., постановено от Окръжен съд - Стара Загора по гр. дело № 1341 по описа за 2021 г., с което се ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Д. П. 0,С., роден на *********г., с ЛНЧ **********, с Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № *********., със съдебен адрес в гр.С., бул. В.********Б/адв.Н. Г./ против Д. С.

С. /бивша С., ЕГН ********** от с.Т., о. В., обл.В. за заплащане на сумата 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/, представляваща заплатено договорено възнаграждение по Споразумение от 04.10.2018г. за изменение на Договор от 10.08.2015г. за извършване на услуга- доставяне на два допълнителни модула, която услуга не е извършена от Д. С., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда/20.05.2021г./ до момент на окончателното изплащане на сумата, поради отказ на ищеца от предявения иск.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения с искова молба вх. № 916 от 20.05.2021 г. от Д. П. О., роден на ********* г., с ЛНЧ **********, с 1

Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № *********., със съдебен адрес в гр.С., бул. В.********Б /адв.Н. Г./ срещу Д. С. С. /бивша С. с ЕГН ********** от с.Т., о. В., обл. В. иск на Д. П. 0,С., роден на *********г., с ЛНЧ **********, с Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № *********., със съдебен адрес в гр.С., бул. В.********Б/адв.Н. Г./ иск за заплащане на сумата 25 000 евро /двадесет и пет хиляди евро/, представляваща заплатено договорено възнаграждение по Споразумение от 04.10.2018г. за изменение на Договор от 10.08.2015г. за извършване на услугадоставяне на два допълнителни модула, която услуга не е извършена от Д. С., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска в съда/20.05.2021г./ до момент на окончателното изплащане на сумата, по която е образувано гр. дело № 1341 по описа за 2021 г. на Окръжен съдСтара Загора и в.гр.дело № 331/2023г. по описа на Пловдивския апелативен съд, поради отказ на ищеца от предявения иск.

С горепосоченото определение, съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските по делото при този развой на производството, на основание чл.78, ал.4 ГПК. В тази връзка, в същото съдебно заседание, след постановяване на определението за прекратяване на делото, от ответницата, чрез пълномощника й адв.И.-Х., е направено искане съдът да й присъди сторените разноски, за което е представила списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. По повод този въпрос, съдът е приел, че ще се произнесе в закрито заседание.

Така направеното искане от пълномощника на ищцата, доколкото е било след определението за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото, е с характер на искане по чл.248 ГПК.

По повод същото, другата страна Д. П. О., чрез пълн. му адв.Н. Г. е изразила становище с молба вх.№9551/30.11.2023г., като е възразила за прекомерност на сторените от ответницата разноски, както и че делото не се е развило в неговата цялост.

С Определение №185/10.05.2024г. по настоящото, ПАС се е произнесъл относно присъждане на сторените от ответника разноски във въззивното производство, като не е засегнал въпроса за тези, сторени от ответника пред първата инстанция. В тази връзка, с Определение №4202/25.09.2024г. по ч.гр.дело №3169/24г. на ВКС, постановено по повод 2 обжалване на акт на настоящата инстанция, съставът на върховния съд приема, че след като в случая настоящата въззивна инстанция е прекратила производството, на основание чл.233 ГПК, като е обезсилила първоинстанционното решение, въпросът за сторените пред първата инстанция разноски е следвало да се разреши в приложение на чл.78, ал.4 ГПК за първи път от въззивната инстанция, а не чрез произнасяне по реда на чл.274 ГПК по частните жалби срещу първоинстанционното определение по чл.248 ГПК, което, след обезсилване на първоинстанционното решение, също се счита обезсилено.

Предвид горното, съдът намира, че доколкото искането на ответника за присъждане на разноските по делото е заявено още в заседанието, в което е постановено определението за прекратяване на делото, то същото се явява допустимо и касае всички сторени по производството разноски, в т. число и тези пред първата инстанция, на които ответникът има право и при прекратяване на делото, на основание 78, ал.4 ГПК. В случая, следва да се вземе предвид обаче и своевременно направеното от ищеца, както в производството пред първата инстанция, така и в становището му по молбата по чл.248 ГПК на ответницата възражение за прекомерност на платения от същата адвокатски хонорар за представителството пред тази инстанция.

От материалите по първоинстанционното дело се установява, че ответницата Д. С. първоначално е била представлявана от особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 ГПК, поради неоткриването й на посочения по делото адрес. Назначеният особен представител адв.С. Д. е подал в срок отговор на ИМ от нейно име, като преди насрочване на делото в о.з., е бил освободен, тъй като междувременно ответницата е била открита на друг адрес и съответно е подала лично отговор на ИМ.

При освобождаването на особения представител, на основание определение №241/14.06.2022г. по в.ч.гр.дело №285/22г. на Ас-Пловдив, с което е изменено Определение №28/12.01.2022г. по гр.дело №1341/21г. на ОССтара Загора, на особения представител е изплатен хонорар от 718 лв за извършената до момента по делото работа.

В първото заседание пред окръжния съд, вместо ответницата, за първи път по делото се е явил упълномощен от нея адвокат – адв.Р. И., която е 3 представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 25.05.2022г., с който е уговорено осъществяване на процесуално представителство по делото до приключването му пред първата инстанция, за което е уговорено възнаграждение от 5000 лв, което е посочено, че е платено в брой и че договорът има характер на разписка за плащане на сумата. В същото заседание, пълномощникът на ищеца адв.Г. е направила възражение за прекомерност на платения от ответницата хонорар. В заседанието са приети писмени доказателства, разпитан и един свидетел и делото е обявено за решаване. Впоследствие, с определение в з.з. от 03.06.2022г., съдът е отменил хода по същество и оставил ИМ без движение. Последвало е частично прекратяване на делото в частта, по иска за мораторни лихви върху главницата от 5200 лв, след което делото е насрочено в о.з. и е проведено още едно открито заседание на 17.11.2022г., в което не са извършвани действия по събиране на доказателства и в което делото отново е обявено за решаване, след което, на 23.11.2022г. е постановено и решението по делото.

От гореизложената фактология е видно, че подаденият от ответницата втори отговор на ИМ, с вх.№160/10.01.2022г. не е изготвен от упълномощения от нея адв.И., тъй като договорът между ответницата и посочения адвокат е от 25.05.2022г., а въпросният втори отговор изхожда лично от страната, а не от упълномощения впоследствие адвокат И..

Последната се е явила в две заседания пред първата инстанция, в първото от които е разпитан един свидетел по искане на другата страна, а във второто не са събирани никакви доказателства. Освен че съдопроизводствения процес пред окръжния съд не е бил особено сложен и продължителен, предметът на делото не се характеризира с особена фактическа и правна сложност, като освен това, в част от производството, до първото заседание, ответницата е била представлявана от особен представител.

Предвид горното и като се съобрази направеното от ищцовата страна възражение за прекомерност на платения от ответницата адв. хонорар от 5000 лв, съдът намира, че платеният от ответницата адвокатски хонорар за производството пред първата инстанция в размер на 5 000 лв по договор за правна защита и съдействие с адв. И. е прекомерен. От въпросния договор е видно, че възнаграждението на адвоката на ответницата за първата инстанция е уговорено и платено общо, без диференциране в договора каква част от него се отнася до главния иск и каква - до акцесорния. В тази връзка, съдът намира, 4 че нормата на чл.2, т.5 от наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, е диспозитивна, поради което, след като страната и адвоката не са уговорили отделни възнаграждения по всеки иск, няма причина и съда да изчислява същите поотделно за всеки иск при произнасянето си по възражението за прекомерност на платеното адв. възнаграждение.

Ето защо, на основание чл.78, ал.5 ГПК, платеното от ответницата адв. възнаграждение пред първата инстанция ще се намали поради прекомерност до размер на сумата от 2153 лв, съставляваща минимума по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по действащата към датата на договора редакция, при интерес по делото от общо на 54 095,75 лв., която сума от 2153 лв ще се присъди в П.за на ответницата Д. С. като разноски за адв. хонорар пред първата инстанция сумата

Предвид горното, ще се допълни протоколно определение №255/24.11.2023г. по настоящото в.гр. дело №331/2023г. на АС-Пловдив, в частта за разноските, като бъде осъден Д. П. О., роден на ********* г., с ЛНЧ **********, с Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № *********., със съдебен адрес в гр.С., бул. В.********Б /адв.Н. Г./ да заплати на Д. С. С. с ЕГН ********** от с.Т., о. В., обл. В. сумата от 2153 лв разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото пред първата инстанция инстанция.

Водим от горното и на основание чл.248, вр. чл.78, ал.4 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА протоколно определение

№255/24.11.2023г., постановено по в.гр. дело №331/2023г. на АС-Пловдив, в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА Д. П. О., роден на ********* г., с ЛНЧ **********, с Удостоверение за пребиваване на граждани на ЕС № *********., със съдебен адрес в гр.С., бул. В.********Б /адв.Н. Г./ да заплати на Д. С. С., с ЕГН 5

********** от с.Т., о. В., обл. В. сумата от 2 153 лв разноски за адвокатско възнаграждение в производството по делото пред първата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6