Решение № 431 от 24.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 431 гр. Перник, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Ц. Ч. М. като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20221720105549 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е инициирано производство по спорна съдебна администрация с правно основание чл.127, ал.2 СК- искане за определяне местоживеене, предоставяне упражняване на родителски права, определяне на режим на лични отношения и издръжка на малолетно дете, чийто родители не живеят заедно.

Ищцата М. Х. Д. твърди, че тя и ответника Я. М. М. живеели на семейни начала до 27 април 2022 година, след което се разделили и в момента всеки имал собствен живот. От съвместното им съжителство имали дете - М. Я. М., роден на 21.02.2020 г., с ЕГН **********. След раздялата с бащата на сина й никога не била възпрепятствала личните му контакти с детето, защото смятала, че детето трябвало да има контакт и с двамата си родители. Посочва, че до момента с ответника не били установили конкретен режим на лични контакти с детето. Имала и още един син, който бил на 11 г. Искала да уреди режима на лични отношения с детето М. Я. М. чрез постигане на взаимно съгласие и в тази връзка подали искова молба до Пернишкия районен съд като било образувано гр.дело № 5161 по описа на ПРС за 2022 г. Около две седмици преди провеждане на първото заседание по делото бащата Я. М. М. бил заявил, че не бил съгласен е така подписаното от него споразумение и желаел споделено упражняване на родителските права и местоживеенето на детето да бъде една седмица при него, една седмица при нея. Ищцата не била одобрила този режим, тъй като смятала, че той не бил в интерес на детето. От месец септември 2022 г. била записала детето да посещава яслена група в детска градина. Посочва, че била работила 1 като лекар по дентална медицина с работен график от понеделник до петък, с почивен ден в четвъртък. Неяснотата по отношение режима на лични отношения на детето с бащата Я. М. й създавала затруднения при организиране на графика й за работа през седмицата, който съобразявала изцяло с ангажиментите й към децата. Не можела да планира и почивните си дни, така че да ги прекарва и с двете си деца, които били силно привързани едно към друго.

Счита, че в интерес на детето било да има установен режим на лични отношения с бащата, тъй като това следва да бъде съобразено с посещението на яслената група, както и с режима при отглеждането му - хранене, сън и игри. Регламентирането на ясен режим за лични контакти щял да даде и по-добра възможност на нея и бащата на детето да планира времето, прекарано с него.

Предвид, ниската възраст на детето и обстоятелството, че предимно тя била полагала грижа за него от момента на раждането му до сега, настоява да й бъдат предоставени за упражняване родителските права по отношение на малолетното дете М. Я. М., роден на 21.02.2020 г., както и местоживеенето му да бъде определено при нея. Доходите, които получавала като дентален лекар били достатъчни, за да му осигури всичко необходимо за отглеждането, осигурила му и много добри битови условия за живеене. Нямала претенции по отношение издръжката, която другият родител следвало да заплаща за отглеждане на детето и оставя съдът да определи по справедливост нейния размер.

По отношение на личните контакти на детето с другия родител, смята че в интерес на детето ще бъде да се определи следния режим на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване, 20 дни в годината, които да не съвпадат с платения й годишен отпуск и да бъдат разпределени по следния начин - 10 дни през лятото, 5 дни през Великденската ваканция и 5 дни през Коледната ваканция, както и винаги с нейно знание и изрично съгласие. Ищцата е конкретизира с нарочна молба размера на претендираната от нея издръжка от ответника, който е посочен като 200 лв. Претендира и деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че се били разбрали с ищцата споразумението им да бъде формално и той по-често да има възможност да се вижда с детето, като след подписването на споразумението ищцата била спряла да му се обажда и му била ограничила контактите с детето. Твърди, че той се бил грижил изцяло за детето през последната година от съвместното им съжителство, тъй като ищцата била на работа. Не е съгласен с режима на лични контакти предложен от ищцата и счита, че същият ще наруши силната връзка между тях. Твърди, че е осигурил всички необходими условия за отглеждането на детето. Посочва, че детето му се било оплакало, че е било удряно от фактическия съжител на неговата майка и бил подал жалба до закрила на детето № 317 на 03.10.2022 г.

С оглед характера на предявените претенции, съдът с Определение по чл. 140 ГПК № от 14.12.2022 г. е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на страните, че всеки един от тях следва да установи по безспорен начин, че е в интерес на малолетното дете именно той да упражнява родителските права, респ.че е по-пригоден 2 родител, доходите си и доходите на насрещната страна, с оглед определяне издръжката на малолетното дете, както и потребностите и нуждите на детето.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично и с пълномощник.

Претенциите се поддържат изцяло и се иска уважаването им. Претендира се за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован в съдебно заседание се явява лично и с пълномощник.

Поддържа отговора на исковата молба. Претендира сторените по делото разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Ищцата и ответникът са живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство се родило малолетното дете М. Я. М., ЕГН: **********, родено на 21.02.2020 г. , което е видно от представеното удостоверение за раждане. Видно от представената справка за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата същата работи като стоматолог към Амболатория за първична извънболнична дентална помощ „Интердент“ ООД и получава нетно възнаграждение в размер на 1042 лв. за м. 10.2022 г. Бащата не работи към настоящия момент на трудово правоотношение, но е мебелист по професия и има собствена фирма, която не е отчела доходи през предходната година.

Видно от представения доклад за оценка на постъпил сигнал от 03.10.2022 г. изготвен от социален работник към Отдел „Закрила на детето“ към ДСП-Перник в процеса на проучване на постъпилия сигнал подадената информация за битовите условия при които се отглежда детето и упражненото физическо насилие върху него не е потвърдена. Установено е, че става въпрос за конфликт между майката и бащата на детето провокиран от появата на нов партньор на майката. Малолетното дете е констатирано, че се отглежда в спокойна и защитена семейна среда, като за него се полагат от страна на майката и неговата баба адекватни грижи. Детето е било видимо спокойно в присъствието на майка му и нейния партньор.

Ищцата е представила заверено копие от влязло в сила Решение от 21.02.2023 г. по гр.д. № 00143/2023 г. на ПРС и издадената въз основа на него Заповед №6 от 21.02.2023 г., с която на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН са наложени мерки на защита на ищца по отношение на ответника от осъществяване на домашно насилие, като последният е задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо ищцата и му е забранено да приближава на по-малко от 150 метра жилището й, местоработата й и местата й за отдих и социални контакти за срок от 18 месеца. По сигнал на ищцата е била образувана прокурорска преписка № 129 /2023 г. по описа на РП-Перник след образувана проверка по нейно заявление с твърдения за извършено спрямо нея престъпление от ответника, която е приключила с издаден протокол за предупреждение от 21.11.2022 г.

Видно от социалния доклад изготвен от ДСП-Перник детето посещава яслена група, като когато детето е при своя баща същият не го води на ясла, за да прекарва повече време заедно с него. Бащата често е взимал детето при себе си въпреки, че с майката не са били 3 уговорили режим на лични контакти до 15.01.2023 г. , когато е възникнал инцидент при взимането на детето, за което е било образувано дело по ЗЗДН. Детето има изградена емоционална връзка със своята майка, като е спокойно в нейно присъствие и търси контакт с нея. Има положително отношение и към своя баща. Малолетното дете към настоящия момент се отглежда от неговата майка, която разполага с подходящите битови условия, реализира необходимите доходи и има подкрепата на своята майка.

Видно от втория изготвен социален доклад по делото се установява след като социалния работник посещава и дома на бащата, че същият също разполага с необходимите жилищни и битови условия за отглеждането и възпитанието на детето. Установено е че ответникът не работи по трудово правоотношение и не получава сигурни доходи, като съжителстващите с него родители са възрастни и не могат да му окажат съдействие при отглеждането и възпитанието на детето.

Видно от назначената по делото съдебно-психологична експертиза детето проявява емоционална привързаност и към двамата родители, като при бащата се наблюдава неспазване на режима на лични контакти с детето уговорен с неговата майка. Същият не спазва и режима за посещение в детската ясла на детето. При двамата родители не се отчита повишение на скалите на агресивното и автоагресивното поведение. При бащата се наблюдава склонност към неразбиране на емоционалните реакции и поведение на детето.

При майката се наблюдава готовност да потърси специализирана помощ относно детето.

Разширеният режим е подходящ поради вече изградената привързаност на детето към бащата. При наличие на такъв е необходимо изключително стриктно спазване на режима на детето и посещението му в детска ясла от страна на бащата. Детето демонстрира положително и приемливо отношение към съжителя на майката. Не се отчитат травматични ситуации в поведението на детето през този период.

Разпитано в открито съдебно заседание вещото лице заявява, че по-благоприятно за детето с оглед на ниската му възраст е същото да бъде отглеждано при неговата майка.

Бащата бил нарушавал режима на детето и възпрепятствал неговата социализация, тъй като не го бил пускал да посещава детската ясла, в която било записано. Детето било на 3 годишна възраст и следвало стриктно да се спазва неговия режим и от двамата родители.

При детето не се била отчитала тревожна симптоматика и дори и да е присъствало на травматични събития, каквото било осъщественото от бащата спрямо майка му домашно насилие, същото не ги било възприемало травматично. Не се наблюдавало при детето отхвърляне на единия от двамата родители. Приема съжителя на майка си, но разпознава кой е баща му. При детето не се отчита да е било жертва на домашно насилие, тъй като в поведението не му се било отчитало отклонение свързано с плач и нежелание за контакт с възрастните.Майката била главната фигура при отглеждането на детето до навършването на 7 годишна възраст и детето имало изключително голяма нужда от нея. Най- подходящият режим на лични контакти бил този съобразен с режима на детето. Майката се била съобразявала с изградената емоционална връзка между бащата и детето и не била възпрепятствала неговите контакти с бащата. Последният не се съобразявал с режима на 4 детето и необходимостта същото да посещава детска ясла. Бащата бил съжителствал с възрастни родители, като майка му била страдала от деменция, като обаче детето било преспивало в жилището на своя баща и не бил констатирал проблем на детето с това обстоятелство. Вещото лице препоръчва предаването и приемането на детето от единия родител на другия родител да се осъществява в присъствието на социален работник.

Констатирано е, че бащата не се отнася критично към емоционалното състояние на детето.