Решение № 92 от 15.06.2026, Районен съд - Пирдоп
- Съд
- Районен съд - Пирдоп
- Дело
- Гражданско дело 579/2025
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Симеон Горанов Гюров
Цитирани разпоредби
- чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- член 127, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 127, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127 и 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- член 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111, б. "в", предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116 б."б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 6 · Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.9а · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 309а · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Пирдоп, 15.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Симеон Г. Гюров при участието на секретаря ЛИДИЯ Д. БЪРЗАКОВА като разгледа докладваното от Симеон Г. Гюров Гражданско дело № 20251860100579 по описа за 2025 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр.чл.415 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „АПС Б. Б." ЕООД, ЕИК:
********** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Т., бул. "Б." № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Д. Р. - пълномощник на управителите, тел. ***********, срещу В. С. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, п.к. 2700 ул. *********** 1, № 10, вх. А, ет. 6, ап. 15.
В исковата молба се твърди, че на 21.01.2019 година длъжникът В. С. Х., ЕГН: **********, е сключил Договор за потребителски кредит № ****** с „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 18 броя вноски по 190 лева в срок до 21.07.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.31 %. Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а 1 кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ****** на 21.01.2019 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
В исковата молба се твърди, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.
11 и чл. 22 от ЗПК. В чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „Сити Кеш" ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.
В исковата молба се твърди, че ответникът В. С. Х., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022г. г. „Сити Кеш" ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Б. Б." ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „Б." № 81В, ап. 3. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия, извадка от което е приложена към настоящата искова молба, със заличени лични данни, съгласно ЗЗЛД. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от 2 цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Ако съда приеме, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то молят съда да приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.(Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС) В исковата молба се твърди, че ответникът В. С. Х., ЕГН ********** не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е погасено. С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме за установено, че ответникът В. С. Х., ЕГН **********, дължи на „АПС Б. Б." ЕООД, с ЕИК ********** парично вземане, конкретизирано в т. 9 на предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по образуваното ч.гр.д. № 527/2025г. по описа на РАЙОНЕН СЪД ПИРДОП, а именно сумата в общ размер от 1646.16 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 1000 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 21.01.2019 г до 21.07.2020 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 344.52 лв. за период от 21.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението,
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване 3 на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020.
В исковата молба ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника В. С. Х., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Б. Б." с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, бул. „Б." № 81В, ап. 3, представлявано от юрк. Д. Р. сумата в общ размер от 1646.16 лв., формирана както следва:
1) главница в размер на 1000 лв.;
2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 401.64 лв. за периода от 21.01.2019 г до 21.07.2020 г.
3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 344.52 лв. за период от 21.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението,
4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.
В исковата молба ищецът моли съда да осъди ответника В. С. Х., ЕГН ********** да заплати сторените от дружеството - ищец съдебни и деловодни разноски по ч.гр.д. № 527/2025г. по описа на РС-ПИРДОП, и по настоящото производство.
Ответникът В. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: Софийска област, общ. Пирдоп, гр. Пирдоп, ул. „***********“ №10 чрез пълномощника си адв. К. К. К.Т., със служебен адрес: гр. Благоевград, ул. „Т.А.“ №43Б, ет.2, в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дала писмен отговор, представила е писмени доказателства и е направила доказателствени искания.
В отговора на ИМ се твърди, че исковата молба е нередовна като несъответстваща на изискванията на чл. 127 и 128 от ГПК, поради което на ищеца следва да бъде предоставен срок с указания за отстраняване на всички нередовности. Въпреки пространното становище на ищеца, в обстоятелствената част на исковата молба на практика липсва посочване на правнорелевантните факти по иска. От така изложеното в нея, не може да бъде установено на какво основание се претендират процесиите суми. Ищецът се е задоволил просто да изброи различни суми, без да конкретизира в достатъчна степен претенцията си по отношение на всяка една от тях. Посоченото прави невъзможно организирането на адекватна защита на ответницата. Не без значение е и обстоятелството, че за нито една от претендираните суми не е посочен съответният падеж на задължението. Изложеното води до невъзможност за установяване на изискуемостта на вземанията, съответно за преценка настъпила ли е погасителната давност по отношение на тях.
В отговора на ИМ се твърди, че тук е моментът да бъде отбелязано, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение №3/2023г. по тълк. д. №3/2023г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи (какъвто е настоящият случай), давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. В казуса, се претендира сума в размер 1000,00 лв. /хиляда лева/, представляваща „главница". От друга страна, в исковата молба се твърди, че на 21.01.2019г. е бил сключен Договор за потребителски кредит, съгласно който 4 на г-жа Х. е била предоставена сума, в размер на 1 000,00лв. /хиляда лева/. Никъде обаче не е посочено какъв е бил падежът на отделните вноски. Поради изложеното моли съда, да укаже на ищеца да отстрани нередовностите в исковата си молба, а в случай, че последните не бъдат отстранени - да върне исковата молба.