Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12418 от 29.09.2026, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1148/2026
Вид
Решение № 12418
Подписан
29.09.2026
В сила
29.09.2026
Състав
Мария Ганева

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 171, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 178ж, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 58 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 12418

Варна, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20267050701148 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и е образувано по жалба на Я. К. К. от гр. Варна, [жк] , [улица], подадена чрез адв. К. К. , против заповед № 26-442-83/24.03.2026г. на началник сектор към ІV РУ-Варна.

Заявява се оплакване за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила , тъй като адм. орган не е изяснил причините за управление на МПС от К. в аварийната лента. В жалбата до съда К. твърди ,че на 10.03.2026г. в резултат на ПТП на Аспаруховия мост е попаднал в задръстване. Престоял е 40 минути , като междувременно е получил обаждане от своята майка, живееща в с. Пчелник ,която е поискала да й занесе лекарствата, останали в автомобила на жалбоподателя. Поради тази причина той е преминал в лентата за принудително спиране, като се движел с включени аварийни светлини . Отправя се искане за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя пълномощник поддържа жалбата и иска отмяна на атакувания адм. акт. Допълнително се твърди незаконосъобразност поради факта, че не е събран клипът, който е заснел движението в аварийната лента . Същевременно пълномощникът на К. не оспорва ,че жалбоподателят е карал в тази пътна лента, но посочва, че се е движел с малка скорост / 10-20 км/ч / и само около 100 метра.

Ответната страна се представлява в съд. заседание от гл. юриск. Г. Г., който изразява позиция за неоснователност на оспорването . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата/ л. 37/, а при проверка на нейната основателност, установи следното:

На 24.03.20206г. мл. полицейски инспектор при ІV РУ-Варна е съставил спрямо жалбоподателя АУАН № 561256 заради това, че последният на 10.03.2026г. около 09.32 ч. е управлявал лек автомобил „Опел Комбо“ с рег. № [рег. номер] в лентата за принудително спиране по автомагистрала „Черно море“ в посока от с. Приселци за гр. Варна.

Към преписката са приложени писмени сведения от Б. Е. Ч., възприел и заснел с мобилния си телефон на 10.03.2026г. движение на автомобил в аварийната лента на АМ „Черно море“ , след което е подал сигнал в платформата на ОД на МВР-Варна.

На 24.03.2026г. ответникът е издал процесната заповед, с която е наложил на жалбоподателя ПАМ по чл. 171, т.1 б. „з/бб“ от ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС“ до решаване на въпроса за отговорността , но не повече от 3 месеца.

Според приложена към преписката справка жалбоподателят е правоспособен водач на МПС от 2014г. и има издадени 1 НП и 14 фиша за нарушения по ЗДвП.

Съгласно заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Варна началниците на сектор „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР-Варна могат да издават заповеди по чл. 171, т.1 от ЗДвП , а според представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С оспорената заповед е постановено временно отнемане на свидетелство за управление на моторно пътно превозно средство. Съгласно чл. 171, т.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1.временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.

Атакуваното разпореждане представлява волеизявление по налагане на принудителна адм. мярка по смисъла на посочената правна норма . Правилото на чл.172, ал.1 от същия закон посочва, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра на вътрешните работи сочи областните дирекции на МВР като служби за контрол по ЗДвП. В случая атакуваната заповед не изхожда от директора на ОД на МВР гр. Варна , а от овластено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация . В тази връзка съдът счита, че е налице материална , териториална компетентност и такава по степен на издателя на оспореното волеизявление.

Обжалваният по съдебен ред индивидуален адм. акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената правна норма : наименование на акта, наименование на органа ,който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част , , пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Изискванията за форма основно обслужват целта по доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.

Неоснователно е оплакването на К. за допуснато съществено нарушение на административнопоризводствените правила, тъй като според правната доктрина съществено е само това процесуално нарушение, което ако не би било допуснато, би довело до различно крайно решение на казуса . Настоящият случай не е такъв , защото посочената от К. причина за движение в аварийната лента – да занесе лекарства на своята майка , живееща в с. Пчелник , не попада в нито една от хипотезите на чл. 58 т.3 от ЗДвП, които изключват санкциониране по чл. 178ж, ал.1 от ЗДвП , а именно повреда на пътното превозно средство, здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство.

При анализа за материална законосъобразност съдът съобрази ,че съгласно приложената от ответника разпоредба на чл. 171, ал.1 т. , б. з/гг за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство от три месеца на водач за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1, чл. 182, ал. 1, т. 6, ал. 3, т. 6, чл. 182, ал. 4 и чл. 183, ал. 8;

Новелата на чл. 178ж, ал.1 от цитирания нормативен акт гласи ,че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.

Движение в лентата за принудително спиране от управлявания от К. лек автомобил е безспорен факт, тъй като не само се потвърждава с оглед материалната доказателствена сила на АУАН, който е официален свидетелстващ документ, но не се оспорва и от К. предвид неговото признание, направено в жалбата до съда .

След като са осъществени елементите от фактическия състав на упражненото от адм. орган публично право , включително отсъствие на изключенията по чл. 58, т.3 от ЗДвП, законосъобразно е разпоредено налагане на принудителна адм. мярка ,която по вид и срок съответства на предписанието на цитираната в заповедта като правно основание разпоредба на чл. 171, ал.1 т. 1 ,б. „з/бб“ от ЗДвП.

Атакуваното разпореждане преследва легитимната цел , зададена в горепосочената правна норма - осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения , с оглед събраната по преписката информация за К. , като водач на МПС , сочеща за извършени от него адм. нарушения по ЗДвП т.е. прояви по незачитане на нормативните правила относно движението по пътищата.

В обобщение атакуваната заповед е законосъобразен адм. акт , който не страда от пороците, визирани в чл. 146 от АПК и в тази връзка подадената жалба от Я. К. следва да се остави без уважение.

Предвид изхода на делото съдът следва да уважи искането на ответника за присъждане на юриск. възнаграждение съобразно чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я. К. К. от гр. Варна, [жк] , [улица]против заповед № 26-442-83/24.03.2026г. на началник сектор към ІV РУ-Варна.

ОСЪЖДА Я. К. К. от гр. Варна, [жк] , [улица] [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна юриск. възнаграждение от 103 / сто и три / евро .

Съдебното решение не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�