Решение № 453 от 02.05.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. П., 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220103502 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба на ЕТ „Е. Р.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. М. К., общ. П., представляван от Е. Р. Р., ЕГН **********, със съдебен адресат: адвокат В. П. Д., гр. П., ул. „И. В.” № 7, етаж 2 против ЕТ „А. Т.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. М. К., общ П., представляван от А. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „Х. С.“ № 24, ет. 5, ап. 13 и „Р.

2009“ ЕООД, ЕИК 200552709, представлявано от управителя И. Р. Т., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. П. ул. „Х. С.“ № 24, ет. 5, ап. 13.

В исковата молба се излагат обстоятелства, че ищецът и първият ответник са съсобственици при равни права - всеки от тях притежавал по 1/2 идеална част от ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с площ 80.00 кв. метра, находящ се в с. М. К., община П., разположен в УПИ I - общински - търговия и услуги, в квартал 33 по плана на селото.

Сочи се, че търговският обект функционира като магазин за хранителни стоки.

Повече от две години целият магазин се ползвал само от двамата ответници, като ищцата нямала достъп до магазина, тъй като двамата държат ключовете, ползват и нейната част, но без основание - не са наематели, не са ползватели, такива договори с тях не е сключвал.

Твърди, че първият ответник ползвал магазина като едноличен търговец, а вторият ответник - като собственик на Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Р.

2009“, като ползването се осъществявало от „Р. 2009“ ЕООД.

Посочва, че на 15.10.2020 г. отправила нотариална покана до първия ответник, която му била връчена от нотариус И. А. на 10.11.2020 г., с която го поканили да заплаща на ищеца обезщетение за пропуснатите ползи, представляващи месечен наем, като посочили и 1 банкова сметка, по която да се превежда тази сума, но не бил получил никакъв сума.

Сочи, че до втория ответник не е изпращана покана, тъй като не бил съсобственик.

Той дължал обезщетение и без покана за ползите от които ищецът е лишен, представляващи месечен наем за посочения процесен период. Заявява, че обезщетение от него също не е получавано.

Счита, че ответниците като ползват целия търговски обект, включително и неговата част, лишават ищеца от възможността да реализира ползи /доходи/ от обекта. Твърди, че за ползите, които е пропуснал в резултат на това тяхно поведение, те му дължат обезщетение за периода от 10.11.2020 г. до деня на предявяване на настоящия иск.

В проведеното съдебно заседание на 15.02.2023 г. съдът е допуснал изменение на исковата претенция срещу ЕТ „А. Т.“, чрез изменение на неговото основание, а именно, че през процесния период ответникът ЕТ „А. Т.“ е ползвал частта на ищеца от търговския обект като лице, което не е съсобственик.

По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят, както следва:

ЕТ „А. Т.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с. М. К., община П., да му заплати сумата 1 980 лева, от която 1 800 лева главница, представляваща обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за периода от 10.11.2020 г. до деня на предявяване на настоящия иск и 180 лева мораторна лихва, изтекла за периода от 10.11.2020 г. до предявяването на иска, заедно със законната лихва върху главницата при просрочие, считана от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и съдебноделоводните ми разноски.

„Р. 2009“ ЕООД с ЕИК 200552709, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Х. С.“ № 24, ет. 5, ап. 13 да му заплати сумата 1 980 лева, от която 1 800 лева главница, представляваща обезщетение за пропуснатите от ищеца ползи за периода от 10.11.2020 г. до деня на предявяване на настоящия иск и 180 лева мораторна лихва, изтекла за периода от 10.11.2020 г. до предявяването на иска, заедно със законната лихва върху главницата при просрочие, считана от деня на предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодните ми разноски.

В последното проведено съдебно заседание, ищецът се явява лично и с адвокат В. Д. от АК П., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЕТ „А. Т.“ депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат И. Б. от АК П., с които счита, че исковата претенция е неоснователна.

Твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот вх. №544/30.01.2019 г., дв. вх. рег.№ 541, Акт № 9120, том 2, н.д. № 268/30.01.2019 г. по описа на СВ при PC П., ЕТ „А.

Т.“ ЕИК **** е дарил на И. Р. Т., ЕГН ********** една втора идеална част от процесния недвижим имот, а именно търговски обект- павилион със застроена площ от 80,00 кв.м., находящ се в УПИ I- за търговия и услуги, в квартал 33 по плана на с. М. К., ЕКАТТЕ 46749, 2 общ. П., ведно с отстъпеното право на строеж, при съседи на имота, в който е построен търговският обект: север- УПИ II- За озеленяване, изток- УПИ II- За озеленяване, юг- улица с о.т.42-179 и запад- улица от о.т.41-42.

Във връзка с горното счита, че ответникът от 30.01.2019 г. не е собственик на имота.

Получената от него на 15.10.2020 г. нотариална покана не пораждала каквито и да е задължения. Нямало как той да дължи на ищеца обезщетение за пропуснати ползи, поради което, иска от съда да отхвърлите предявения спрямо ЕТ „А. Т.“ иск. Претендира разноски.

За пълнота посочва, че от момента на придобИ.е на процесния търговски обект от ищцата, павилионът е с обособени две равни по площ самостоятелни помещения с отделни входове, като ЕТ „А. Т.“ е ползвал само едното от тях, а другото и до ден днешен е празно и ищцата във всеки един момент можела да реализира правото си на собственост, но не го е сторила. Никой не й е пречил или възпрепятствал възможността да го ползва.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Р. 2009“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, чрез пълномощника си адвокат И. Б. от АК П., с които счита, че исковата претенция е неоснователна.

Твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот вх. №544/30.01.2019 г., дв. вх. рег.№ 541, Акт № 9120, том 2, н.д. № 268/30.01.2019 г. по описа на СВ при PC П., едноличният собственик на „Р. 2009" ЕООД е станал собственик на една втора идеална част от процесния недвижим имот,

Посочва, че още от момента на придобИ.е от ищеца на процесния павилион, ведно с отстъпеното право на строеж, павилионът е с обособени две равни по площ самостоятелни помещения с отделни входове. Сочи, че ответникът ползва само едното от тях, а другото и до ден днешен е празно и ищцата във всеки един момент можела да реализира правото си на собственост, но не го е сторила. Никой не й е пречил или възпрепятствал възможността да го ползва.

Счита, че не дължи на ищеца обезщетение за пропуснати ползи, поради което иска от съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание ответниците се явяват лично и с процесуалния си представител адвокат Б. от АК П., като искат от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана. Депозира писмена защита в срок.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото, съдът е приел за безспорно между страните, че ищцата притежава една втора идеална част от процесния недвижим имот, а именно търговски обектпавилион със застроена площ от 80,00 кв.м., находящ се в УПИ I- за търговия и услуги, в квартал 33 по плана на с. М. К., ЕКАТТЕ 46749, общ. П., ведно с отстъпеното право на строеж, при съседи на имота, в който е построен търговският обект: север- УПИ II- За озеленяване, изток- УПИ II- За озеленяване, юг- улица с о.т.42-179 и запад- улица от о.т.413 42. Горното се потвърждава и представените по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 22.12.2003 г., № 184, т. III, н.д. № 500/2003 г. на нотариус А. И. с район на действие РС П. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 18.11.2004 г., № 58, т. IV, н.д. № 561/2004 г. на нотариус А. И. с район на действие РС П..

От приложеният и приет като доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 30.01.2029 г. № 30, т. I. н.д. № 24/2019 г. на нотариус Х. П. с район на действие РС П., се установява, че А. Р. Т. в качеството му собственик и представляващ ЕТ „А. Т.“ дарява своята ½ ид.ч. от процесния търговски обект на своя брат И. Р. Т..

По делото е приложена нотариална покана от ищцовата страна, отправена до А. Р. Т. в качеството му на ЕТ „А. Т.“, от която се установява, че ищцата е уведомила ответника, че последният я лишава от ползването на собствената 1/2 ид.ч. от процесния обект, както и е поискал заплащането на обезщетение за ползите, от които е лишена в размер на 150 лева месечно. Установява се, че поканата е получена на 10.11.2020 г..

Приложен е снимков материал от ищцовата страна на процесния търговски обект.

Приложена е служебна бележка от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – гр. П., от която се установява, че на 22.01.2014 г. около 01:20 часа е възникнал пожар в процесния търговски обект.

За изясняване на фактическата страна на делото в качеството на свидетели са разпитани А. Р. Н., Х. В. Б., М. М. С., Р. Н. Т., Л. Г. Н. и П. Х. Д..

От показанията на свидетеля А. Н. се установява, че е роднина на Е. Р., както и, че е запознат с процесния търговски обект – магазин. Изяснява момента на придобИ.ето му от Е.

Р. и от А. Т.. Споделя каква е било вътрешното разположение на магазина. Посочва, че след като е бил закупен са правени вътрешни реконструкции, като е била бутната стена. Предната част се ползвала за магазин, а задната за складово помещение. Твърди, че към предната част имало една врата, един вход. Споделя, че в края на месец ноември 2022 г. /24-25.11.2022 г./ до 31.11.2022 г. или до 01.12.2022 г., И. Т. изнасял багаж – хладилници, като по този начин освободили половината помещение и преградили магазина на две и монтирали още една врата на предната му част, от която се влизало в освободената част. Споделя, че около 10.12.2022 г. е влизал в магазина /освободената половина от него/, където видял стелажи за стока, с поставена хранителна стока, чувалчета със строителен материал, ПВЦ парчета и безалкохолно. В посочения от свидетеля ден в магазина била адвокат В. Д. и свидетелката Р.

Т.а, майка на А. и на И. Т.и. Според свидетеля, Р. Т.а споделила, че причината, поради която са преградили магазина било заведено дело от ищцата. Посочва лицата извършили преграждането на магазина. От момента, в който Е. Р. е напуснала магазина, посочва, че там са работили свидетелката Р. Т.а и И. Т., като е виждал и А. Т., който е докарвал стока.

Свидетелят Х. Б. споделя, че процесния търговски обект му е познат. Посочва, че винаги е бил едно цяло помещение, което в края на месец ноември или началото на месец декември бил преграден на две части и се поставила допълнителна врата /уточнява, че новата врата се намирала в ляво, а старата в дясно, като се застане фронтално срещу 4 магазина/. Магазинът не бил спирал да работи и по време на ремонта, като сега работила само дясната му половина, заставайки фронтално срещу него. Заявява, че в магазина продава Р. Т.а, синът й И. и М. К.. Твърди, че А. Т. е извършвал част доставките на стоките, както и че се е налагало да продава.

Свидетелят М. С. споделя, че почти всеки ден пазарува от процесния магазин, като преди една година се е ползвало цялото помещение като магазин, а след това бил преграден на две помещения. Твърди, че е видял И. Т. и друго момче да носят гипскартон в магазина, след което забелязал, че имало поставена врата, в лявата част на магазина, заставайки фронтално срещу него.

От показанията на свидетелката Р. Т.а се установява, че е майка на А. и И. Т.и.