Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 6 от 16.01.2024, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно търговско дело 5/2024
Вид
Определение № 6
Подписан
16.01.2024
Състав
Павел Александров Ханджиев, Радостина Костова Калиманова, Илияна Тодорова Балтова

Цитирани разпоредби

  • чл. 249 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 63, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№6 гр. Бургас, 15.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно частно търговско дело № 20242001000005 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод частната жалба на „Т.И.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище град Я. и адрес на управление ул. „О.“ №7, представлявано от П.Д.Т. чрез процесуалния му пълномощник, против разпореждане №109 от 28.08.2023 година, постановено по търговско дело № 36/2022 година по описа на Ямболския окръжен съд, с което е върната обратно въззивната жалба на „Т.И.“ ЕООД против постановеното по делото съдебно решение.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи в тази връзка, че поискал от първоинстанционния съд да му предостави допълнителен срок за отстраняване на указаните му нередовности на депозираната от него въззивна жалба. Такъв допълнителен срок от седем дни му бил предоставен, но съдът го уведомил за новия срок след неговото изтичане - счита, че в този случай съдът неправилно записал до коя дата дава срок, след като съобщението му било връчено след неговото изтичане.

Поддържа на следващо място, че депозирал нарочна молба до съда, в която посочил, че между страните по делото била постигната съдебна спогодба и на това основание, в съответствие с разпоредбата на чл. 249 от ГПК, поискал прекратяване на делото. По така отправеното искане съдът не се произнесъл.

Ответникът по частната жалба и ищец в първоинстанционното производство „Е.

ЕООД, ЕИК ***, на когото съдът е изпратил препис от същата с указания за възможността да депозира писмен отговор в едноседмичен срок в предоставения му такъв не е депозирал отговор и не е изразил становище по частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство.

Бургаският апелативен съд по повод на жалбата приема следното:

1

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните доводи и съображения:

На 26.06.2023 година ответникът по делото е депозирал въззивна жалба против съдебно решение №21 от 07.06.2023 година, постановено по търговско дело № 36/2022 година по описа на Ямболския окръжен съд. С разпореждане под №74 от 26.06.2023 година съдът е оставил същата без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да представи доказателства за внесена в размер на 839.54 лева държавна такса по сметка на Бургаския апелативен съд, както и че при неизпълнение на така дадените му указания въззивната жалба ще му бъде върната обратно.

Съобщението за този съдебен акт е било надлежно получено от жалбоподателя на 04.07.2023 година. С молба от 10.07.2023 година последният, чрез процесуалния си пълномощник, е поискал така предоставения му срок да бъде продължен със седем дни по съображения, че управителят му е болен. Тъй като молбата не е отговаряла на изискванията на закона, с нарочно разпореждане от 11.07.2023 година съдията-докладчик е постановил да се укаже на молителя в тридневен срок от съобщението за това да представи подписана молба, след което същият ще се произнесе по нея. Това разпореждане е съобщено на жалбоподателя надлежно на 20.07.2023 година, като във връзка с него и с цел изпълнение на дадените му указания, с молба депозирана по пощата на 24.07.2023 година, в последния от указаните три дни, същият е отстранил нередовностите на молбата с искане по чл. 63 от ГПК, като е представил нова такава, подписана надлежно от пълномощника му с мокър подпис. С разпореждане под № 85 от закрито заседание на 26.07.2023 година съдът е продължил с 20 дни предоставения срок за изпълнение на дадените на жалбоподателя с надлежно съобщеното му разпореждане от 26.06.2023 година указания, като наред с това е постановил новоопределения срок да се брои, считано от 11.07.2023 година и че същият изтича на 31.07.2023 година; постановил е също така препис от разпореждането да се връчи на жалбоподателя. Според разпореденото, този съдебен акт е връчен на „Т.И.“ ЕООД на 01.08.2023 година. С разпореждане от 28.08.2023 година, като е съобразил, че в удължения му срок жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания и по-специално не е внесъл дължимата за разглеждане на депозираната от него въззивна жалба по сметка на Бургаския апелативен съд, чийто размер му е бил съобщен, е върнал въззивната жалба на дружеството обратно. Това разпореждане именно е предмет на обжалване в настоящото производство.

Съобразно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ГПК, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния, като продължаването на същия тече от изтичането на последния. С разгледаното по-горе разпореждане №85 от 26.07.2023 година съдът, като е преценил молбата с правно основание чл. 63, ал. 1 от ГПК за основателна, е уважил същата, предоставяйки на жалбоподателя нов срок, чиято продължителност е съобразена с указаното в приложимата и цитирана по-горе правна норма и в останалата част е възпроизвел втората и част, посочвайки изрично на жалбоподателя, че началото на удължения срок започва да тече от изтичането на предходния даден му такъв; наред с това е 2 записал в обжалваното разпореждане и конкретните дати, свързани с тези две обстоятелства - датата, от която срокът започва да се брои и тази на която изтича.

Като е сторил това, съдът не само не е нарушил законовата норма, относима към искането на жалбоподателя, но е спазил същата изцяло. В този смисъл и поради това не би могло да се приеме, че с посочването на конкретните дати съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ГПК. Не може да бъде квалифицирано като нарушение и действието по съобщаване на това разпореждане. Това е било сторено от съда, макар и законодателят да не е предвидил такова съобщаване с оглед началото на новоопределения срок, но това не налага изложените в тази насока и поддържани в частната жалба доводи.

Това е така, тъй като съобразно константната съдебна практика /например определение № 79 от 04.02.2010 година по частно гражданско дело № 24/2010 година на ВКС, IV г. о., определение № 519 от 24.07.2012 година по частно гражданско дело № 447/2012 година на ВКС, III г. о., определение № 158 от 18.03.2011 година по частно гражданско дело № 145/2011 година на ВКС, III г. о.; определение № 124 от 10.03.2011 година по гражданско дело № 84/2011 година на ВКС, III г. о., определение № 423 от 18.12.2014 година по частно гражданско дело № 6950/2014 година на ВКС, II г. о. и други/ не подлежи на съобщаване извършеното от съда по искане на страната продължаване на срок на основание по чл. 63, ал. 1 от ГПК. Според тази практика, разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределения срок, а именно от изтичането на първоначалния срок. Затова, за съда не съществува задължение да съобщава на страната за постановеното по нейна молба продължаване на срока, а страната е длъжна сама да следи за произнасянето на съда. Разпоредбата цели дисциплиниране на страните, които следва да познават законовите разпоредби и да съобразяват процесуалните си действия с тях.

Наред с това следва да се отбележи, че измежду кориците на делото липсва представена нарочна писмена молба със соченото в жалбата съдържание, която да е останала неразгледана от съда в какъвто смисъл са част от заявените със жалбата оплаквания.

По тези съображения въззивният съд приема, че не са налице предпоставките за отмяна на атакуваното разпореждане за връщане на въззивната жалба на „Т.И.“ ЕООД против съдебно решение №21 от 07.06.2023 година, постановено по търговско дело № 36/2022 година по описа на Ямболския окръжен съд. Поради това обжалваното първоинстанционно разпореждане следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно, а жалбата срещу него - неоснователна.

Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 109 от 28.08.2023 година, постановено по търговско дело № 36/2022 година по описа на Окръжен съд - Ямбол.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4