Определение № 26023 от 17.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26023 гр. София, 17.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110150120 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът е представил относими и необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо. Исканията на ответника за неприемането им като доказателства по делото, респ. за изключването им са неоснователни, тъй като съдът не може да указва на ищеца с какви документи да обосновава претенциите си. Доводите на ответника, че последните са неотносими към предмета на спора към настоящия момент от производството не могат да бъдат споделени.

Искането на ищеца за прилагане на ч. гр. д. № 70043/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 142- ри състав е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Ищецът е направил искане за привличане като трето лице помагач на „Техем Сървисис“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че за отопляемия обект има въведено дялово разпределение, което се извършва от посоченото дружество. Искането е допустимо и основателно – същото е направено в срока по чл. 219, ал. 1 ГПК, като за ищеца е налице правен интерес от привличането на дружеството, което осъществява дялово разпределение, тъй като евентуалното отхвърляне на предявените искове би довело до възможност за упражняване на регресни права от страна на ищеца.

Искането на ищеца за задължаване на третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период, следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. Заключението на съдебнотехническата експертиза следва да бъде изготвено след проверка на намиращите се у третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде оставено без уважение, доколкото обстоятелствата за установяването на които е поискана, не са спорни между страните по делото.

Исканията на ответника за задължаване на ищеца и третото лице помагач по 1 реда на чл. 190 ГПК да представят посочените в отговора на исковата молба документи следва да бъдат оставени без уважение, доколкото за част от обстоятелствата, за установяването на които са направени тези доказателствени искания, е допуснато изслушване на заключение на съдебно-техническа експертиза, а в останалата част същите са ирелевантни с оглед предмета на спора.

Исканията на ответника за сезиране на Конституционния съд следва да бъдат оставени без уважение. В конкретния случай ответникът аргументира исканията си с доводи, че разпоредби от ЗЕ и АПК противоречат на Конституцията и на европейското законодателство. В тази връзка следва да бъде посочено, че всеки съд е задължен при констатирано противоречие на национална разпоредба с норма от правото на Европейския съюз да откаже да приложи националното право, независимо дали нормата е част от действащата позитивна уредба. Отделно от това, Конституционният съд вече е имал възможност да се произнесе по въпроса за противоречието на посочените от ответника норми от ЗЕ и АПК с тези на Конституцията, като исканията са отхвърлени. С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице поддържаното от ответника основание за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 КРБ.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК като трето лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД в срок до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот за процесния период.

ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза за отговор на въпросите, посочени в исковата молба, при първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза Б. С.

В.-Т., като вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч. гр. д. № 70043/2021 г. по описа на СРС, 142- ри състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 190 ГПК за задължаване на ищеца и на третото лице помагач да представят посочените в отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за установяване на противоконституционност на посочените в пункт I и II на т. 6 от отговора на исковата молба законови разпоредби.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните /включително и 2 третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД/.

На страните /включително и третото лице помагач/ да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, а на третото лице помагач – и препис от исковата молба, отговора на исковата молба и приложените към тях доказателства.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. А. Д. и Н. Ж.

Д.а за следните суми: 1 236,71 евро /2 418,79 лева/, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, АДРЕС, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 07.12.2021 г., до окончателното плащане; 207,43 евро /405,69 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2019 г. до 23.11.2021 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия; 13,5 евро /26,40 лева/, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК – 07.12.2021 г., до окончателното плащане, както и 2,75 евро /5,38 лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.12.2018 г. до 23.11.2021 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение, дължими от ответниците разделно при равни квоти по ½ част за всеки от тях, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 30.12.2021 г. по ч. гр. д. № 70043/2021 г. по описа на СРС, 142- ри състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира разноски.

Ответниците оспорват исковете като недопустими и като неоснователни.

Оспорват пасивната си процесуалноправна и материалноправна легитимация с довод, че не притежават качеството „потребители на топлинна енергия“. Отричат да е налице валидно облигационно правоотношение, надлежно възникнало въз основа на законова норма на Закона за енергетиката, който в тази си част противоречи на Закона за защита на потребителите, на правото на ЕС и на Конституцията на Република България.

Сочат, че е налице непоискана доставка по смисъла на чл. 62 ЗЗП. Оспорват действието на Общите условия за продажба на топлинна енергия, тъй като ответниците не са ги приели или подписали, и допълват, че същите съдържат неравноправни клаузи. Оспорват осъществяването на продажба на топлинна енергия, тъй като същата не е индивидуализирана по количество. Считат, че претендираните суми са недължими и силно завишени, тъй като не отговарят на реалното потребление.

Намират за неправилно определени сумите за битово горещо водоснабдяване, както и липсата на основание за начисляване на услуга сградна инсталация. По отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия сочат, че е налице предявяване на чуждо вземане, а именно – на фирмата за дялово разпределение. Поддържат, че за клиентите на топлинна енергия не съществува 3 задължение да заплащат цена за услугата „дялово разпределение“. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Намират за нищожно начисляването на лихви върху прогнозни сметки, както и на лихви върху вземания, които не са ликвидни. Позовават се на нищожност на нормативната уредба, регламентираща топлоподаването. Позовават се на нарушения на европейското законодателство.

Претендират разноски.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяването на дълговете.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответниците в забава, както и че дължимата мораторна лихва е в размер на претендираната сума. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат погасяването на дълговете на падежа.

По възражението за давност:

В тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице основания за спиране или прекъсване на давността по чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4