Определение № 5572 от 15.05.2024, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5572 гр. Варна, 15.05.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20233110107825 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба вх. № 33489/23.04.2024 г., подадена от ищеца М. А. Х., действащ чрез адв. П. К., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като присъденото в полза на адв. Я. К. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв, бъде увеличено от 220 лева на 500 лева.

В молбата е изложено, че при преценка към коя от хипотезите на чл.7, ал. 2 от НМРАВ да бъде подведен конкретния случай, за служебно /и ориентировъчно/ определяне на размер на адвокатско възнаграждение, съдът следва да вземе предвид сумата, до която приема, че искът е основателен, а не пълния размер на претенцията за обезвреда.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, Прокуратурата на Република България не е депозирала отговор на молбата.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена от легитимирано лице - ищец по делото, действащ чрез надлежно упълномощен процесуален представител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В мотивите на решението съдът е обосновал, че в полза на ищеца, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски, като на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв в полза на адв. К. следва да се присъди сумата в размер на 220.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователни доводите на молителя, че следва да се вземе предвид сумата, до която съдът приема, че искът е основателен, а не пълния размер на претенцията за обезвреда, доколкото съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В настоящия случай, приложима е разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като от страна на ищеца е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 2 ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за присъждане в полза на ищеца сумата от 20 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В този случай, при интерес от 10 000 до 25 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв, т.е. при интерес от 20 000 лева минималното 1 адвокатско възнаграждение е 2200 лева. Съдът намира, че извършените от процесуалния представител на ищеца действия по делото не обуславят определяне на адвокатско възнаграждение над минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което е определено адвокатско възнаграждение на адв. К. в минимален размер, на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

С Решение № 1213/09.04.2024 г. съдът е уважил частично предявената осъдителна претенция до размера от 2000 лева, като е отхвърлил иска над присъдената сума от 2 000.00 лева до претендирания размер от 20 000.00 лева, като така, според правилата за определяне на разноските, размерът на същите се изчислява като сумата на разноските (2200 лева, представляваща минимално адвокатско възнаграждение в случая) се умножава по уважената част от иска (2000 лева) и полученото се разделя на пълния размер на иска (20 000 лева).

След аритметични изчисления сумата, която се получава е 220 лева, поради което не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 33489/23.04.2024 г., подадена от ищцата М. А. Х., действащ чрез адв. П. К., за изменение на Решение № 1213/09.04.2024 г. по гр.д. № 7825/2023 г. по описа на РС-Варна, 9-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2