Определение № 3203 от 13.12.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3203 гр. София, 11.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно гражданско дело № 20241000502255 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от А. Р. Р. срещу протоколно определение от 14.06.2024 г., постановено по гр. д. № 13509/2022 г., по описа на СГС, I ГО, 2 състав, с което е спряно производството по делото до приключване на НОХД № 6585/2023 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, с влязъл в сила съдебен акт. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като наличието на наказателно производство не е пречка за разглеждане на гражданското дело, тъй като двете производства са самостоятелни едно от друго. В хода на гражданското дело може да се установят противоправните действия на делинквента, без това да рефлектира върху наказателния съд, който не е обвързан от решението по настоящото дело. Поддържа, че следва да се изостави безусловното задължение за спиране на граждански дела. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от другата страна ЗАД "ЕВРОИНС“ АД, с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Счита, че са налице предпоставките по ГПК за спиране на процесното производство. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

А. Р. Р. е предявил иск срещу ЗАД "Евроинс“ АД с правно основание чл.432, ал.1 КЗ - за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта

1 на неговия баща Р. Р. Р. при ПТП, настъпило на 16.02.2022 г., около 15.10 ч. в гр. София, ул.

„Рибен буквар“, в близост до бл.12, с товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит Т1350“, рег. № ********. Претендира сумата от 8 458, 33 лв. /предявен като частичен иск от общо 11 277.78 лв./, представляваща лихва за забава за периода 02.06.2022 г. - 21.12.2022 г., както и законна лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Твърди наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между виновния водач и ответника.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Оспорва наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача К. В. Г..

След извършена служебна проверка от настоящия състав на съда, се установи, че делото, заради което е спряно производството по исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ по гр.д. № 13509/2022 г. на СГС, а именно - НОХД № 6585/2023 г. на СГС е завършило с оправдателна за подсъдимото лице К. Г. Присъда № 51/28.03.2024 г. Същевременно обаче, се установи, че по постъпили жалба/протест против първоинстанционния съдебен акт на СГС, е образувано ВНОХД в САС, което е било отлагано и насрочено за м. януари 2025 г., тъй като въззивната инстанция е преценила, че следва да се изслуша и приеме повторна /нова/ съдебна автотехническа експертиза. Към този момент, наказателното дело не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е предвидено, че съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането на делото е поради връзка между делата, като едното от тях е преюдициално спрямо другото. Независимо кога са образувани делата подлежи на спиране обусловено дело до приключване на обуславящото дело с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.1, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал. 1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

От друга страна, безспорно приключването на наказателното дело за същото деяние, ще обуслови и приложението на чл. 300 ГПК по гражданскоправния спор между страните и 2 същите имат интерес, да се изчака развитието на наказателното производство.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.06.2024 г., постановено по гр. д. № 13509/2022 г., по описа на СГС, I ГО, 2 състав, с което е спряно производството по делото до приключване на НОХД № 6585/2023 г. по описа на СГС, НО, 24 състав, с влязъл в сила съдебен акт.

Определението е обжалваемо пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му с излагане на основания за допускане до касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3