Определение № 2143 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2143 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110132104 по описа за 2024 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на „Изи финанс“ ЕООД срещу М. М. Б..

Исковата молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.

Съдът намира, че доколкото с исковата молба са предявени искове за установяване на вземанията за главница и договорна лихва, но не и за неустойката, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав, то на основание чл. 415, ал. 5 ГПК следва с настоящото определение да бъде обезсилена заповедта в частта, касаеща вземането за неустойка в размер на 567,49 лв.

Съдът намира, че следва да укаже на ищеца да посочи дали по процесния договор за кредит са постъпвали плащания от страна на ищеца и в какъв размер.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител адв. Й..

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени доказателства.

Следва да се приложи ч.гр.д. № 15223/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

Искането на ответника по реда на 192 ГПК задължаване на трето неучастващо в спора лице - „УниКредит Булбанк“ АД, да представи справка дали по посочената от ищеца банкова сметка титуляр е ответника Б. и дали по същата е била преведена сума в размер на 1000 лв. от „Изи финанс“ ЕООД, на какво основание и на коя дата, е допустимо и относимо към спора, но не е представена молба по 192, ал. 2 ГПК за връчване на това трето лице.

Произнасянето по искането на ищеца за изслушване на съдебно-техническа експертиза, както следва да се отложи за след изслушване становището на ответника в първото по делото съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.07.2019г. по ч.гр.д.№ 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав, В ЧАСТТА, в която е разпоредено длъжникът М. М. Б. с ЕГН **********, да заплати на „Изи финанс“ ЕООД с ЕИК: 201196810, за сумата 567,49 лв., представляваща неустойка.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 06.03.2026г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав към настоящото дело за послужване.

ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени документи като доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК трето неучастващо в спора лице – „УниКредит Булбанк“ АД, в едноседмичен срок от съобщението, да представи по делото, да представи справка дали по сметка с IBAN ******************, BIC ******* титуляр е ответника - Б., както и дали по нея му е била преведена сума в размер на 1000 лв. от „Изи финанс" ЕООД, на какво основание и на коя дата. УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението, да представи препис от молбата по 192 ГПК за връчване на „УниКредит Булбанк“ АД.

СЛЕД постъпване на молбата по чл. 192 ГПК, същата да се изпрати на „УниКредит Булбанк“ АД, като се укаже срокът, определен от съда, за представяне на справка дали по сметка с IBAN ******************, BIC ******* титуляр е ответника - Б., както и дали по нея му е била преведена сума в размер на 1000 лв. от „Изи финанс" ЕООД, на какво основание и на коя дата.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за изслушване на съдебнотехническа експертиза, следва да се отложи за първото по делото заседание, след изслушване становището на ответника.

УКАЗВА на ищеца едноседмичен срок от съобщението да уточни дали по процесния договор за кредит са постъпвали плащания от страна на ищеца, кога, в какъв размер и за погасяването на какви суми са отнасяни.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът ще извърши служебна проверка за наличието на неравноправни клаузи, включени в договора за кредит.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал.

1 и ал. 2 ГПК:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Изи финанс“ ЕООД срещу М. М. Б. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи следните суми: 1000 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит от разстояние № ************, ведно със законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2019г. до окончателното плащане, сумата от 198 лв. – договорна лихва за периода 18.05.2018 г. – 12.02.2019г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № ******/18.05.2018г. Поддържа, че информация за сключването на процесния договор, както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб адреса на ищеца: www.minizaem.bg. като съгласно същите ответникът е попълнил въпросника от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща договор и общи условия. Потвърждението става от заемателя след въвеждане 2 на предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл.

След извършване на паричния превод клиентът получава обаждане за потвърждение, което се записва. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1000 лв., като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на 12 вноски, от които 11 в размер на 83,33 лв. и последна 12-та вноска в размер на 83,37 лв. за периода от 17.06.2018г. до 13.05.2019г. Сочи, че ответникът дължи и фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 в размер на 40,15% в размер на 198 лв. Поддържа, че всички вноски по кредита са падежирали, но няма плащания за главницата, както и на договорната лихва. Излага доводи, че е предприемал опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но ответникът не е пожелал да погаси задълженията си. С оглед на гореизложеното искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения му особен представител адв. Й.. Заповедта за изпълнение по ч.гр. дело № 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1) сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника сумата от 1000 лева; 2) възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; 3) изпълнение от кредитодателя на задължението му да предостави дадената в заем сума на кредитолучателя; 4) изискуемост на вземането; 5) изпадането в забава на ответника и размера на мораторната лихва.

В доказателствена тежест на ответника и при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането, ако твърди такова.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един 3 месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, в частта в която е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.07.2019г. по ч.гр.д.№ 15223/2019г. по описа на СРС, 119 състав подлежи на обжалване пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, а в останалата част е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4