Решение № 31 от 26.03.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Балчик, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. И.А при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. И.А Гражданско дело № 20253210100650 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Д. Д. Ж. от ****, чрез адв. И. И. от ****, против Г. Ц. Г. с ЕГН********** от ****, с пр. осн. чл. 124 от ГПК, във вр. с 79 от ЗС.

Ищецът твърди, че по силата на придобивна 10 годишна давност е собственик на поземлен имот с ИД № ****, със стар № ***. с площ от 1094 /хиляда деветдесет и четири/ кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на ИД на АГКК. вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“, номер по предходен план: ***. при граници по кадастрална карта: ПИ с ИД ****.

Твърди,че е придобила по давност процесния имот, в резултат на упражнявано трайно, непрекъснато, явно и необезпокоявано владение и фактическа власт в продължение на повече от 10 години. От 2013 г. до настоящия момент ищцата стопанисвала имота, като извършвала множество подобрения и насаждения и била възприемана от околните като негов собственик, като никой не е оспорвал собствеността й, нито са били предявявани претенции.

Възприемала имота като нейна собственост в цялост, тьй като от съзнателното й израстване до настоящия момент само и единствено ищцата и членовете на семейството й били го стопанисвали.

Имота бил ограден с телена ограда и единствено последната притежавала ключове за входната врата, поради което владението ,твърди,да било явно и трайно, в продължение на повече от десет години.

1

Направила е твърдение, че не притежава документ за собственост по отношение на описания по-горе имот, както и че не е предприемала действия по снабдяване с констативен нотариален акт,като и понастоящем продължавала да стопанисва имота, да използва и подобрява характеристиките на имота, които фактически действия се възприемат от всички, поради което владението й било явно и трайно, в продължение на повече от десет години.

Твърди, че ответника се легитимирал като собственик на процесния имот но не бил й предоставил документи за това.

Предвид обстоятелството, че не притежавам документ за собственост, с който да се легитимира като собственик на имот за ищцата е породен правен интерес от завеждане на настоящия иск,с който моли съдът да я признае, че е собственик на недвижим имот, Поземлен имот с ИД № ****, със стар № ***. с площ от 1094 /хиляда деветдесет и четири/ кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на ИД на АГКК, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: “Ниско застрояване“, номер по предходен план: ***. при граници по кадастрална карта: ПИ с ИД ****, придобит чрез давностно владение за периода 2013 г. до настоящия момент, и е завършен фактическият състав на придобивната давност.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК,съдът е указал на ответника,че последният е загубил възможността да подаде по късно отговор по исковата молба,да вземе становище,да направи възражения,да оспори истинността на представените документи или да упражни правата си по чл.211,ал.1 и чл212 и чл.219 от НПК ,освен ако това не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В с.з.ищецът се представлява от адв.И. от ****.който поддържа исковата молба.Няма възражения по проекто- доклада а по същество посочва че между страните е налице договореност относно исковата претенция ,вкл.и относно разноските по делото да не се дължат такива и моли съдът да постанови решение при признаване на иска.

Ответника в с.з. редовно призован не се явява представлява се от адв.С.,която заявява,че по проекто-доклада няма възражения и няма да сочи доказателства поради това че са загубили тази възможност и е заявила от името на ответника,че прави признаване на иска и моли съдът да се произнесе с решение което да се основава на иска от тяхна страна,а именно признаването му.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.основание чл. 124, ал. 1 ГПК ,във вр.с чл.79 от ЗС.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищцата по реда на чл.

2

237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

Доколкото страните в с.з.изрично са изразили становище ,че не претендират разноски,то съдът следва да посочи че няма основание на това да се произнася по този въпрос.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът, РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Д. Ж. с ЕГН********** от **** е собственик на недвижим имот,а именно Поземлен имот с идентификатор №****,със стар №***,с площ 1094,00кв.м./хиляда,деветдесет и четири кв.м./по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****,одобрени със Заповед №300-5-74/15.09.2003г. на ИД АГКК,вид на територията: урбанизирана,начин на трайно ползване:“ниско застрояване“,номер по предходен план №***, при граници по кадастрална карта: ПИ с ИД ****, придобит чрез давностно владение ,на осн.чл.79 от ЗС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок,считано от връчването му на страните пред Окръжен съд-Добрич.

Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Балчик, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. И.А при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. И.А Гражданско дело № 20253210100650 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба от Д. Д. Ж. от ****, чрез адв. И. И. от ****, против Г. Ц. Г. с ЕГН********** от ****, с пр. осн. чл. 124 от ГПК, във вр. с 79 от ЗС.

Ищецът твърди, че по силата на придобивна 10 годишна давност е собственик на поземлен имот с ИД № ****, със стар № ***. с площ от 1094 /хиляда деветдесет и четири/ кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на ИД на АГКК. вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: „Ниско застрояване“, номер по предходен план: ***. при граници по кадастрална карта: ПИ с ИД ****.

Твърди,че е придобила по давност процесния имот, в резултат на упражнявано трайно, непрекъснато, явно и необезпокоявано владение и фактическа власт в продължение на повече от 10 години. От 2013 г. до настоящия момент ищцата стопанисвала имота, като извършвала множество подобрения и насаждения и била възприемана от околните като негов собственик, като никой не е оспорвал собствеността й, нито са били предявявани претенции.

Възприемала имота като нейна собственост в цялост, тьй като от съзнателното й израстване до настоящия момент само и единствено ищцата и членовете на семейството й били го стопанисвали.

Имота бил ограден с телена ограда и единствено последната притежавала ключове за входната врата, поради което владението ,твърди,да било явно и трайно, в продължение на повече от десет години.

1

Направила е твърдение, че не притежава документ за собственост по отношение на описания по-горе имот, както и че не е предприемала действия по снабдяване с констативен нотариален акт,като и понастоящем продължавала да стопанисва имота, да използва и подобрява характеристиките на имота, които фактически действия се възприемат от всички, поради което владението й било явно и трайно, в продължение на повече от десет години.

Твърди, че ответника се легитимирал като собственик на процесния имот но не бил й предоставил документи за това.

Предвид обстоятелството, че не притежавам документ за собственост, с който да се легитимира като собственик на имот за ищцата е породен правен интерес от завеждане на настоящия иск,с който моли съдът да я признае, че е собственик на недвижим имот, Поземлен имот с ИД № ****, със стар № ***. с площ от 1094 /хиляда деветдесет и четири/ кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед № 300-5-74/15.09.2003 г. на ИД на АГКК, вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: “Ниско застрояване“, номер по предходен план: ***. при граници по кадастрална карта: ПИ с ИД ****, придобит чрез давностно владение за периода 2013 г. до настоящия момент, и е завършен фактическият състав на придобивната давност.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК,съдът е указал на ответника,че последният е загубил възможността да подаде по късно отговор по исковата молба,да вземе становище,да направи възражения,да оспори истинността на представените документи или да упражни правата си по чл.211,ал.1 и чл212 и чл.219 от НПК ,освен ако това не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

В с.з.ищецът се представлява от адв.И. от ****.който поддържа исковата молба.Няма възражения по проекто- доклада а по същество посочва че между страните е налице договореност относно исковата претенция ,вкл.и относно разноските по делото да не се дължат такива и моли съдът да постанови решение при признаване на иска.

Ответника в с.з. редовно призован не се явява представлява се от адв.С.,която заявява,че по проекто-доклада няма възражения и няма да сочи доказателства поради това че са загубили тази възможност и е заявила от името на ответника,че прави признаване на иска и моли съдът да се произнесе с решение което да се основава на иска от тяхна страна,а именно признаването му.

Съдът, като съобрази събраните доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Предявен е иск с пр.основание чл. 124, ал. 1 ГПК ,във вр.с чл.79 от ЗС.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, направеното признание на иска от страна на ответника и искането на ищцата по реда на чл.

2

237, ал. 1 ГПК, намира, че следва да постанови решение при признание на иска, като съображенията за това са следните:

В случая са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, тъй като последният е признал иска, като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Предявената претенция следва да се уважи изцяло, без съда да мотивира решението си по същество.

По разноските:

Доколкото страните в с.з.изрично са изразили становище ,че не претендират разноски,то съдът следва да посочи че няма основание на това да се произнася по този въпрос.

При гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът, РЕШИ:

Разпечатката съдържа 60 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/502d9dce-8523-4081-887e-bf0453dbc176