Решение № 573 от 23.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Пловдив, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20235330206527 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 23-1030-003933/31.07.2023г. на ВПД началник група в с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на К. Н.

Й. с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят бланкетно моли съда да се отмени НП. В съдебно заседание не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпраща представител в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 30.06.2023 г. в гр. Пловдив жалбоподателят К. Н. Й. управлявал лек автомобил „Порше Панамера Турбо“ с рег. № **** като се движил по ул. „Оборище“ в посока Моста на Герджика. Около 00:50 ч. той се намирал на кръстовището на ул.

„Оборище“ и ул. "Победа", където направил ляв завой, като преминал на забраняващ червен сигнал на светофарната уредбата, която работила в нормален режим.

Посоченото било възприето от свидетеля И. С. К. – **** и колегата му св. С. М., които се движили зад него със служебния си автомобил и пряко възприели както сигнала на 1 светофарната уредба, така и поведението на водача. Жалбоподателят бил спрян веднага на местонарушението, не представил СУМПС и контролен талон към него и за извършените нарушения му бил съставен АУАН от страна на свид. К., който му го връчил срещу подпис.

Актът бил подписан от Й., който посочил че има възражения, но в срока по чл.44 от ЗАНН, не депозирал писмени такива.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на К. Н.

Й., на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Отразено било, че на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети общо 10 точки, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И.

С. К. – ****, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач и оправомощителна заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение сочи механизма на установяване на нарушенията и възприятията на сигнала на светофарната уредба. Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, подробни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава вяра.

Същите съответстват на съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл.

189, ал. 2 от ЗДвП. Затова те са достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и съдържа всички елементи от задължителен порядък за съдържанието му, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Актът е съставен в деня на установяване на нарушението и в присъствието на свидетел очевидец и нарушителя, който го е подписал. Не е нарушено правото на последния да подаде писмени възражение в законоустановения срок от съставянето му.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл.

34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на К. Н. Й. като нарушение на посочената разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с 2 пътните знаци и с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението, описано в предложение второ на т. 1 на цитираната разпоредба.

Безспорно се установява, че К. Н. Й. като водач на л.а. „Порше Панамера Турбо“ с рег. № **** на 30.06.2023 г. около 00:50 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул.

„Оборище“ и ул. "Победа", е преминал на неразрешаващ "червен" сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, което е било възприето от намиращите се там полицейски служители, а именно ****ят К. и М.. Следователно жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване. Събраните доказателства категорично установиха, че ****ят и свидетелят, посочен в акта, са възприели нарушението от самото му начало. Не се събраха доказателства, които да опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се посочиха твърдения и доказателства от страна на жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН или на показанията на свидетелите или да се оспорва фактическата обстановка.

В конкретния случай, макар и жалбоподателят да е възприел подадения от светофарната уредба червен светлинен сигнал (установяващ забрана за навлизане в кръстовището), то той е преценил да не се съобрази с него. Съобразно разяснителната норма на чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП, червена светлина - означава "Преминаването е забранено", като водачите на пътни превозни средства не трябва да преминават "стоплинията" или, ако няма такава, да преминават линията, на която е поставен светофарът.

В конкретния случай, след като жалбоподателят е преминал кръстовището на забранителен (червен) сигнал, то с това си поведение, той е консумирал състава на чл.

6, т. 1 ЗДвП.

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана и отговорността на жалбоподателя за нарушаването на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и макар да е отпаднало изискването за носене на контролния талон към него, то все още важи задължението за носене на СУМПС, което не е изпълнено от жалбоподателя.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – за живота, здравето и имуществото на всеки участник в движението, а да не носи СУМПС би затруднило контролната дейност н органите и е искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия сигнал на светофарната уредба и не е носил СУМПС.

За размера на наложеното административно наказание:

Правилно е определена и приложимата санкционна норма, залегнала в текста на чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП, който предвижда административна санкция "глоба" в размер на 100 (сто) лева за извършване на гореописаното нарушение. Наказващият орган е наложил санкция именно в размер от 100 лева, поради което преценката му се явява законосъобразна. Следва да се посочи и че размерът на глобата е фиксиран, поради което не подлежи на каквато и да било ревизия от страна на настоящия съд.

Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат 3 точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал.1, т.20 предвижда отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а именно „за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“, за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има характер на констативен административен акт.

Правилно описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която предвижда при неносене както на СУМПС, водачът да се наказва с глоба в размер на по 10 лв.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Съгласно измененията в ЗДвП и влизането в сила на чл. 189з от ЗДвП обсъждането на приложението на чл. 28 от ЗАНН се явява ирелевантно и безпредметно.

От друга страна обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

По делото няма изрично искане за присъждане на разноски от никоя от страните, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА наказателно постановление

/НП/

№

23-1030003933/31.07.2023г. на ВПД началник група в с-р Пътна Полиция при ОД на МВР Пловдив, с което на К. Н. Й. с ЕГН **********, с адрес ****, на основание чл. 183, ал.

5, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.