Решение № 205 от 16.10.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 205 гр. Разлог, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20261240200352 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д – чл.63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на „С.Р.Б..“ЕООД, ЕИК*, ООД, *, с управител Р.Р.Д., подадена ч/з адв. М.Й. от САК, с/у НП №* от 27.05.2026 г., издадено от Дир. на Д„ИТ“-Б., с което на дружеството, в качеството му на „местен работодател“, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция от 1`100.00 € за нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.

В жалбата се поддържа, че НП е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди се, че дружеството не е извършило нарушението, тъй като за сезонни работници – граждани на трети държави, не се изисква разрешение от АЗ, а разрешение за продължително пребиваване с цел заетост като сезонен работник по чл.24к от ЗЧРБ, издавано от МВР след становище на АЗ. Сочи се, че с писмо рег. №* от 27.10.2025 г. Д„М.“ – МВР е уведомила дружеството, че работникът Ф.К.У.К. има предоставен достъп до пазара на труда на основание чл.24к ЗЧРБ за срок от 9 месеца, че лицето притежава виза тип „D“ със срок на валидност от 18.12.2025 г. до 17.06.2026 г. и че впоследствие му е издадено разрешение за пребиваване (ЖКА*) като сезонен работник при жалбоподателя. Релевират се и процесуални нарушения – непосочване на датата и мястото на нарушението (чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН), липса на компетентност на актос-вителя и на НО. При условията на евентуалност се иска приложение на чл.28 ЗАНН.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. М.Й., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира разноски за адв. възнаграждение от 400.00 € съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна – Дир. на Д„ИТ“-Б., се представлява от ст. юрк. Е.П., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. В дадения от съда срок представя писмени бележки. Претендира юрк. възнаграждение от 100.00 €.

РП-Б., ТО-Р. - редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът като прецени събраните по делото док-ства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

„С.Р.Б..“ЕООД, стопанисва х-л „С.Г.С.Х.“, в *.

През 2025 г. дружеството инициирало процедура по чл.24к ЗЧРБ за наемане като сезонни работници на граждани на Р.У., сред които Ф.К.У.К., роден на *. За него на 23.07.2025 г. в ОДМВР-В. било подадено заявление рег. №* за продължително пребиваване с цел работа 1 при жалбоподателя, с място на работа г.Б..

С писмо рег. №* от 27.10.2025 г. Д„М.“ – МВР уведомила управителя на дружеството, че лицето заедно с още двама граждани на У., „има предоставен достъп до пазара на труда на основание чл.24К от ЗЧРБ за срок от 9 месеца“, като указала, че в срок до 20 дни от изпращането на съобщението, чужденецът следва да подаде заявление за издаване на виза „D“, а след влизането си в страната – в 7-дневен срок да се яви лично в Д„М.“ или в съответното звено „М.“ при ОДМВР.

На лицето била издадена виза тип „D“ №*, валидна от 18.12.2025 г. до 17.06.2026 г., с отбелязване „Работа – 24к ЗЧРБ“. Чужденецът влязъл в Р.Б. на 25.12.2025 г.

На същата дата – 25.12.2025 г., дружеството сключило с него ТД №*/25.12.2025 г. на основание чл.68, ал.1, т.1 КТ, и чл.24к ЗЧРБ за длъжността „сервитьор“ в хотела в г.Б..

Съгласно т.5 от договора той се сключва за срок от 9 месеца, „влизащ в сила след издаване на документа за пребиваване на чужденеца на територията на Р.Б.“, а съгласно т.9 „служителят се задължава да постъпи на работа след издаване на документа за пребиваване и правото да работи чужденеца на територията на Р.Б. и да изпълнява, считано от тази дата, задълженията си по този договор“.

Въпреки това, на 26.12.2025 г., с работника бил подписан протокол за встъпване в длъжност, проведен му бил начален инструктаж по ЗБУТ при работа и той започнал реално да изпълнява трудовите си функции като сервитьор в хотела. Това се установява от отчета за явяване на работа за м.12.2025 г., в който с/у 26.12.2025 г. е отбелязана смяна „М1“, и от разчетно-платежната ведомост за м.12.2025 г., според която на работника е начислено и изплатено с/у подпис, трудово възнаграждение от 387,24 лв. за 2 отработени дни.

С уведомление вх. №*/05.01.2026 г. по чл.10, ал.1 ЗТМТМ, дружеството уведомило Д„ИТ“Б., за действителното започване на работа на гражданина на трета държава.

По повод уведомлението на 15.01.2026 г. свидетелите А.А.М. и М.Л.С. – гл. инсп. в ДИТ-Б., извършили проверка по раб. места в хотела, след което с призовка изх. №*/15.01.2026 г. дружеството било призовано да представи документи.

С писмо изх. №*/07.01.2026 г. ДИТ-Б. поискала от ОДМВР-Б. информация за правното основание на пребиваването на лицето. С писмо рег. №*/08.01.2026 г. (вх. №*/13.01.2026 г.) ОДМВР-Б. отговорила, че по заявлението има Решение за продължаване срока на пребиваване в Р.Б. рег. №376974 от 09.01.2026 г. на Д„М.“, с правно основание чл.24к ЗЧРБ, като „процедурата все още не е финализирана, тъй като предстои заплащане на дължимите такси по тарифа №4 и издаване на БЛД – бълг. личен документ“, и че съгласно чл.58 ППЗЧРБ, неплащането на таксата е основание за прекратяване на процедурата.

С писмо изх. №*/05.02.2026 г. ДИТ-Б. поискала информация и от АЗ. С писмо вх.

№*/19.02.2026 г. АЗ отговорила, че за лицето няма данни да са издавани разрешения за работа като командирован или изпратен работник, нито за регистрация на заетост в АЗ, като изрично посочила, че от 01.06.2021 г. по отношение на разрешението за сезонен работник се прилага единна процедура, водеща до издаване на комбиниран акт, включващ разрешение за пребиваване и разрешение за работа, който се издава от МВР след положително писмено становище на ИД на АЗ, и че информацията за разрешения достъп до пазара на труда на основание чл.24к ЗЧРБ е в компетентност на Д„М.“.

На 27.02.2026 г. в ДИТ-Б. била извършена проверка по представените по ел. поща документи, за което бил съставен Протокол за извършена проверка изх. №*/27.02.2026 г. Със същата дата на законния представител на дружеството била връчена покана изх.

№*/27.02.2026 г. за с-вяне на АУАН.

На 09.03.2026 г., в присъствието на управителя на дружеството и на свидетеля С., св. М. свила АУАН №*/09.03.2026 г. за това, че „С.Р.Б..“ЕООД, в качеството на местен работодател по смисъла на §.1, т.11 от ДР на ЗТМТМ, към 26.12.2025 г. е приело предоставянето на раб. сила от Ф.К.У.К. – гражданин на трета държава, в изпълнение на длъжността „сервитьор“, без съответното разрешение или регистрация в АЗ – нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.

2

Актът бил предявен на управителя, който го подписал с възражения и получил препис. В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН дружеството, ч/з адв. Йотов, депозирало писмено възражение вх.

№26034126/16.03.2026 г., в което изложило по същество същите доводи като в жалбата.

Въз основа на акта на 27.05.2026 г. Дир. на ДИТ-Б. издал обжалваното НП, в което възпроизвел фактическите констатации от акта, посочил приложените док-ства, включително възражението, и наложил на дружеството имуществена санкция от 1`100.00 €. Със същата дата със самостоятелни НП №*/27.05.2026 г. и №*/27.05.2026 г. на дружеството са наложени имуществени санкции за идентични нарушения по отношение на други двама граждани на У., постъпили на работа в хотела на 26.12.2025 г. при същите условия.

НП е връчено на управителя на дружеството на 08.06.2026 г., а жалбата с/у него е подадена ч/з препоръчана пощенска пратка на 22.06.2026 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите писмени док-ства от адм. нак. преписка и приложените към жалбата документи, както и на показанията на свидетелите А.М. и М.С.. Показанията на свидетелите са последователни, логични и изцяло кореспондират с писмените док-ства, поради което съдът ги кредитира.

Основните факти – сключването на трудовия договор на 25.12.2025 г., реалното започване на работа на 26.12.2025 г. и изплащането на трудово възнаграждение за м.12.2025 г. – не се оспорват от жалбоподателя и се установяват от неговите собствени документи. Спорът е правен и се свежда до това дали към 26.12.2025 г. работникът е разполагал с изискуемото разрешение за достъп до пазара на труда.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна, с/у подлежащ на съд. контрол акт и пред местно компетентния съд по мястото на извършване на нарушението (г.Б.). НП е връчено на 08.06.2026 г., а жалбата е подадена по пощата на 22.06.2026 г. – последния ден от 14-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН (арг. от чл.183, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН). Жалбата е процесуално допустима.

По законосъобразността на НП:

При разглеждане на жалби с/у НП районният съд е инстанция по същество и следва служебно да провери законосъобразността на НП, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. от чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН).

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – гл. инсп. в ДИТ-Б. към ИА„ГИТ“, на основание чл.79, ал.1 ЗТМТМ. НП е издадено от компетентен орган – Дир. на ДИТ-Б., на основание чл.79, ал.4 ЗТМТМ, вр. чл.6, ал.1 и ал.5 от УП на ИА„ГИТ“ и Заповед №*/15.08.2022 г. на ИД на агенцията, с която директорите на Д„ИТ“ са оправомощени да издават НП по актове, съставени от контролните органи на съответната дирекция.

Нарушението е установено в обект на територията на о.Б., поради което е налице и териториална компетентност. Компетентността на същия наказващ орган по Аналогични НП за нарушения по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, е потвърдена в практиката (Решение №93 от 27.07.2026 г. по АНД №82/2026 г. на РС-Сандански), а съдържанието на цитираната заповед, с която директорите на Д„ИТ“ са оправомощени да издават НП, е обсъдено и в Решение №566 от 10.11.2025 г. по АНД №1413/2025 г. на РС-Плевен. Възраженията за некомпетентност са неоснователни.

Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Нарушителят е установен с проверката по документи на 27.02.2026 г., АУАН е съставен на 09.03.2026 г., а НП – на 27.05.2026 г.

АУАН е съставен по реда на чл.40, ал.1 ЗАНН – в присъствието на законния представител на дружеството - редовно поканен по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН, и на свидетел. Актът е предявен и връчен на представляващия дружеството, който е упражнил правото си на възражения както при подписването му, така и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.

АУАН и НП съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Не се споделят доводите на 3 жалбоподателя за непосочване на датата и мястото на нарушението. И в двата акта ясно е посочено, че нарушението е извършено „към 26.12.2025 г.“ – датата, на която дружеството е приело работника да предоставя раб. сила. Датите 15.01.2026 г. и 27.02.2026 г. са посочени като дати на проверката по раб. места и на проверката по документи, т.е. на установяване на нарушението, и не създават неяснота относно времето на извършването му. Явната техническа грешка в НП при отразяването на датата на началния инструктаж („26.12.2026 г.“) не създава неяснота, тъй като от целия контекст на акта и от посочените документи е видно, че става дума за 26.12.2025 г. Мястото на нарушението също е индивидуализирано – обектът „Х-л „С.Г.С.Х.“, *“, в който работникът е назначен като сервитьор и е положил труд.

Обстоятелството, че седалището на дружеството е в г.В., е без значение, тъй като нарушението се изразява в приемане на раб. сила в конкретен обект.

Описанието на нарушението е пълно и позволява на наказаното лице да разбере в какво е обвинено. Налице е пълно фактическо и правно единство м/у АУАН и НП относно описанието на нарушението и фактите по извършването му, а фактическото описание е достатъчно, пълно и конкретно, за да позволи индивидуализацията на деянието като нарушение по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ. В настоящия случай и в АУАН, и в НП изрично е посочено, че работникът е в процедура по чл.24к ЗЧРБ, както и че решението за предоставяне на право на пребиваване е от 09.01.2026 г., а процедурата към 13.01.2026 г. все още не е финализирана. Видно от възражението и от жалбата, дружеството напълно е разбрало обвинението и е организирало защитата си именно по въпроса за режима по чл.24к ЗЧРБ. Правото му на защита не е ограничено.