Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 576 от 08.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 212/2022
Вид
Решение № 576
Подписан
08.02.2023
В сила
08.02.2023
Състав
Красимир Мазгалов, Мария Стойкова, Силвана Гълъбова

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за гражданското въздухоплаване
  • чл. 111, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 5 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 6 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • § 1, б. "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 576 гр. София, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Мария Стойкова Въззивно гражданско дело № 20221100500212 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20190274 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1245/2021 г. по описа на СРС, 34 състав, е признато за установено по предявен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 7, пар. I, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 82 ЗЗД от К. К., гражданин на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, роден на ******* че „Б.Е..Е“ ООД дължи сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за вреди, поради закъснение на полет № BG5596/07.09.2018 г., ведно със законната лихва от 27.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 40854/2020 г. по описа на СРС, 34 състав.

Срещу решението в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Б.Е..Е“ ООД. В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че съставът на СРС не е разпределил правилно подлежащите на доказване факти, което е довело до неправилни изводи за доказаност на предявения иск. Поддържа, че фактическият състав, от който възниква правото на обезщетение за ищеца по Регламент (ЕО) 261/2004 г., не е осъществен – оспорва наличието на облигационно правоотношение, оспорва ищецът да се е явил за регистрация 45 минути преди началния час за излитане, да се е явил навреме за полета. Релевира възражение за изтекла двугодишна давност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнагржадение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство К. К., чрез адв. В., с който същата се оспорва с доводи за нейната неоснователност. Поддържа, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което същото следва да бъде потвърдено.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

Предявен е за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /Е0/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИ0/ № 295/91 /в сила от 17.02.2005 г. /.

С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на Съда на Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за настоящия съд тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент (ЕО) № 261/2004 г. Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т. е когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след определения от превозвача час на пристигане по разписание.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, пътниците получават обезщетение в размер на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра.

Основателността на предявения иск се предпоставя от установяване при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на сключен с ответника договор за въздушен превоз, по силата на който дружеството се е задължило на 07.09.2018 г. да изпълни полет с № BGН5596 от летище Единбург до летище Бургас, потвърдена резервация за полета, че полетът е закъснял с повече от три часа, а ищецът се е явил на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на излитане. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

С определението по чл. 140 ГПК първоинстанционният съд е задължил ответника на основание чл. 190 ГПК да представи списък на всички пасажери, допуснати до полета, като го е предупредил изрично, че при неизпълнение ще бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК. Ответникът не е изпълнил указанието на съда, поради което с протоколно определение от 02.09.2021 г. СРС е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване в обстоятелството, че между страните е налице действащ валиден договор за превоз, наличието на потвърдена резервация, явяване на време на летището и представяне на полета.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК СРС е съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване и обстоятелството, че разстоянието от летище Единбург до летище Бургас е 2661 км. В подкрепа на това е и представената извадка от картограф по метода на дъгата на големия кръг.

На следващо място от приложената летищна информация за действителните часове на излитане и кацане на полетите, се установява, че процесният полет е кацнал на летище 2

Бургас в 09:03 на 08.09.2018 г., като закъснението при пристигане на полета е било с около 17 часа.

От представената по делото електронна кореспонденция, разменена между страните, се установява, че ищецът е предявил извънсъдебно претенция за изплащане на обезщетение поради закъснелия полет от Единбург до Бургас до ответника.

Предвид изложеното и доколкото е несъмнено, че процесният полет е бил изпълнен с повече от три часа закъснение, то ищецът се легитимира като кредитор на претендираното вземане по чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламента в размер на 400 евро, поради което и искът се явява основателен в пълния предявен размер, както законосъобразно е приел първоинстанционния съд.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника, че вземането е погасено по давност, позовавайки се на разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. Съгласно посочената разпоредба правото на иск срещу превозвача по международни превозни договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните – в шестмесечен срок, считано от деня на пристигане на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета „Констативни протоколи, рекламации, давност“ обуславя извод, че посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при закъснели полети.

Поради това приложение следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД.

Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 има договорен характер – предвидените в регламента обезщетения са за вреди от неточното изпълнение на задълженията по договора от страна на въздушния превозвач, приложима е разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД , съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Съобразно правилото на чл. 114 ЗЗД , давностният срок е започнал да тече от 08.09.2018 г., когато полетът е изпълнен. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 27.08.2020 г., преди изтичане на тригодишния давностен срок, поради което възражението е неоснователно, както правилно е приел първоинстанционния съд.

Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции решение № 20190274 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1245/2021 г. по описа на СРС, 34 състав следва да се потвърди.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна К. К. има право на направените в производството разноски, но до приключване на устните състезания, същият не е представил доказателства такива да са били извършени.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20190274 от 27.09.2021 г., постановено по гр.д. № 1245/2021 г. по описа на СРС, 34 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4