Определение № 28911 от 10.08.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28911 гр. София, 10.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110147971 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът А. О. М. е предявил срещу ответника И. О. М. иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на извършеното от неговия баща О.

А. М., починал на 05.10.2020 г., универсално завещателно разпореждане в полза на съпругата му – наследодател на ответника, Е. И.А., осъществено със саморъчно завещание от 13.09.2020 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 20.10.2020 г., Акт № 018, том I на нотариус Даниела Груева, с peг. № 048 на НК, вписано в Службата по вписванията гр. Силистра, вх. peг. № 2127 от 19.04.2021г., Акт № 292, том III, дело № 737/2021 г., и за възстановяване на запазената му част от наследството на баща му О. А.ов М..

Твърди се в исковата молба, уточнена с молба вх. № 24.11.2025 г., че страните по спора са еднокръвни братя с общ баща – О. А.ов М..

Сочи се, че О. М. е починал на 05.10.2020 г., като е оставил за наследници по закон преживялата си съпруга Е. И. А. /майка на ответника/ и синовете си /страни по спора/ - А. О. М. и И. О. М..

Твърди се, че на по силата на оставено от О. М. саморъчно универсално завещание от 13.09.2020 г., баща им завещал всички притежавани от него към момента на смъртта си движими и недвижими имоти в полза на своята съпруга Е. А.

Сочи се, че с така извършеното завещателно разпореждане е накърнена запазената част на ищеца от наследството на неговия баща, поради което се отправя искане за възстановяването й, чрез намаляване на завещанието до размера на запазената на ищеца част, която страната намира, че възлиза на 1/3 част от наследството.

Уточнява се, че с оглед обстоятелството, че облагодетелстваното от завещанието лице Е. А. е починала на 21.01.2022 г., то искът се предявява срещу единствения й наследник по закон – нейният син И. О. М..

1

Излагат се твърдения за притежаваните от наследодателя имоти към момента на смъртта му и последващи разпореждания с тях, които се явяват неотносими към предмета на спора, в това число – към извършването на преценка за цената на иска, доколкото разпореждането, с което се твърди да е накърнена запазената част на ответника е универсално, а не частно /завет или дарение/, в който случай само предявеният иск по чл. 30 ЗН би имал парична оценка.

Отправя се искане за постановяване на решение, с което да бъде намалено извършеното от О. А. М., починал на 05.10.2020 г., универсално завещателно разпореждане в полза на съпругата му – наследодател на ответника, Е. И. А., осъществено със саморъчно завещание от 13.09.2020 г., и за възстановяване на запазената му част от наследството на баща му О. А.

М..

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. О. М., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално - неоснователен. Намира, че накърнената със завещанието запазена част на ищеца не би могла да бъде възстановена чрез възстановяване правото на собственост върху част от конкретно посочените в исковата молба недвижими имоти, доколкото същите са били предмет на последващи разпоредителни сделки и не са били част от патримониума на наследодателя.

Не оспорва извършването на завещание в полза на неговата майка Е.

А., като счита, че в този случай възстановяването на запазената част следва да се извърши чрез намаляване на дела на ползващото се от завещанието лице от цялата наследствена маса.

Оспорва посочената в исковата молба квота, като намира, че размерът на запазената на ищеца част от наследството на общия наследодател възлиза на ¼ ид.част.

Сочи, че ищецът вече е упражнил правото си да иска възстановяване на запазената му част чрез предявяване на искове по чл. 30 ЗН, по които са образувани дело № 53319/2020 г. на СРС, 76 с-в /с предмет – възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарение на апартамент № 8, находящ се в гр.****/, и дело № 3389/2021 г. на СРС, 72 с-в /с предмет – възстановяване на запазена част чрез намаляване на дарение на гараж № 3 с идентификатор ***/

Отправя искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

По допустимостта на производството и наличието на преюдициални спорове, основание за спиране по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК:

С оглед твърденията на страните за наличие на други спорове между тях, във връзка с чиито предмет и движение са изискани служебни справки, съдът намира следното:

Установява се, че между същите страни са образувани /и понастоящем са спрени/, още две производства по иск с правно основание чл. 30 ЗН - № 2

53319/2020 г. на СРС, 76 с-в и дело № 3389/2021 г. на СРС, 72 с-в. Предмет и на двете дела е възстановяване на запазената на ищеца част от наследството на О. М., накърнена с дарения. С оглед на това, предвид разпоредбата на чл. 33 ЗН, съгласно която даренията се намаляват само след като се изчерпят завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви последователно към предшествуващите, съдът намира, че настоящото производство се явява преюдициално спрямо така образуваните предходни две дела.

Предявен е и иск за установяване грешка в акта за смърт на наследодателя с твърдения, че същият е починал на 03.10.2020 г., а не на 05.10.2020 г. По така предявения иск е образувано гр.д. № 63940/2022 г. на СРС, 92 с-в., приключило с решение, с което е признато за установено по отношение на Столична община, че реалната дата на смърт на О. М. е 03.10.2020 г. Така постановеното решение е обжалвано и потвърдено от СГС с решение по в.гр.д. № 6392/2025 г. Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, срещу въззивното решение е подадена касационна жалба.

Доколкото обаче предмет на правния спор по настоящото дело е завещателно разпореждане от месец септември 2020 г., то съдът намира, че за спора е ирелевантно дали наследодателят е починал на 03-ти или на 05-ти октомври 2020 г.

Останалите образувани дела пред СГС и СРС, имащи за предмет искове с правно основание чл. 26 ЗЗД, с които се цели установяване недействителността на конкретни разпоредителни сделки с част от притежаваните приживе от наследодателя недвижими имоти, също нямат преюдициално значение по отношение на настоящия спор. Нещо повече, връзката на преюдициалност е обратната, доколкото при наличието на действително завещание оставено в полза на Е. А., ищецът няма качеството на „наследник“, с оглед на което не би имал интерес от предявяване, именно в наследствено качество на починалия О. М., на искове с правно основание чл.

26 ЗЗД. С оглед на това, евентуалното уважаване на предявения в настоящото производство иск, би имало значение за допустимостта на предявените искове за недействителност на правни сделки, а не обратното.

На последно място, по реда на чл. 155 ГПК съдът ОБЯВЯВА на страните, че му е служебно известен фактът, че между тях е постановено влязло в сила решение № 1722 / 03.02.2025 г. по гр.д. № 43326/2022 г. на СРС, 119 с-в, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. О.

М. срещу И. О. М. иск с правно основание чл. 42, буква „б“ от ЗН , за признаване за установено, че процесното Саморъчно завещание от 13.09.2020 г. на О. А. М. е нищожно поради неспазване на законоустановената форма по чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството.

Предвид изложеното, съдът намира, че към настоящия момент не са налице пречки за развитието на производството.

На основание чл. 154 ГПК, доказателствената тежест между страните се разпределя както следва:

По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН:

3

За основателността на предявения в настоящото производство конститутивен иск, основаващ се на твърдения за накърнена запазена част чрез оставено от неговия наследодател универсално завещанието в полза на лице, призовано към наследяване, в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че: 1/ Ог. М. е починал; 2/ че последният е оставил валидно универсално завещание в полза на съпругата си Е. А., накърняващо запазената на ищеца част от наследството на баща му; че 3 / ищецът и облагодетелстваното от завещанието лице Е. А. са наследници по закон на з а в е щ а т е л я ; 4 / че ответникът И. М. е единствен наследник на облагодетелстваното от завещанието лице.

По доказателствените искания:

Страните са представили към исковата молба писмени документи, които следва да се приемат като доказателства в производството.

Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, които да бъдат приканени да разрешат правния спор, предмет на делото, по доброволен път.

Така мотивиран, на основание чл. 140, вр. с чл. 146 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 29.10.2026 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищецът - и с препис от отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад на делото съобразно обстоятелствената част на определението, като им УКАЗВА, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото открито съдебно заседание и да предприемат съответните процесуални действия. Указва на страните, че ако не направят доказателствени искания в същия срок, губят възможността да сторят това по-късно, освен при предпоставките на чл. 147 ГПК.

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото представените към исковата молба и към отговора на исковата молба писмени документи.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

5