Решение № 775 от 21.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 775 гр. Пловдив, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря М.а М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330114633 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 237 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.

Христо Г. Данов №37 против * на Ф. Ф. Ч. с ЕГН: **********, с която се иска да бъде осъден ответникът за следните суми: 872,49 лева – главница, представляваща стойността на доставена ел. енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода от * и сумата 57,92 лева – представляваща стойността на законната лихва за забава за периода от *., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.10.2022 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството краен снабдител, съгласно решение №Л-413 на КЕВР. Твърди, се също, че когато потребителите не са избрали друг търговец на електроенергия или когато избрания от тях търговец не извършва доставка на електроенергия на основание чл. 95а ЗЕ ищецът имал задължение да снабдява клиенти на ниво средно напрежение на територията на „Електроразпределение“ ЮГ. Сочи се, че ответникът не избрал друг търговец на електроенергия и следователно съгласно разпоредбите на ЗЕ, негов снабдител може да бъде единствено „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД по силата на издадения му лиценз Л-41317/08.07.2013г. в качеството му на доставчик от последна инстанция. Твърди се, че обектът на Ф. Ф. Ч. бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроснабдяване ЮГ“ ЕАД на чиято територия се намирал, като 1 за Ф. Ф. Ч. бил открит клиентски №* относно обект намираш се в * представляващ стопански обект. Твърди се също, че в изпълнение на задълженията си по закон за периода от * ищецът доставил ел. енергия и предоставил мрежови услуги до посочения обект на обща стойност 872,49 лева, които до този момент още не са платени, а поради забавата в плащането се дължало и законна лихва в общ размер от 57,92 лева за периода от *. С оглед гореизложеното моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците, чрез назначения им * – адв. Е. С., е подал отговор на исковата молба, с който счита същата за неоснователна.

Твърди се, че не става ясно за какво точно е претендираната от ищецът сума за главница в размер на 872.49 лева – цена за потребявана през исковия период електрическа енергия, цена за достъп до разпределителната мрежа пред посочения период или цена и за двете. Счита че всички твърдения в исковата молба следва да се приемат за спорни и изцяло в тежест на ищецът да установи по категоричен начин всички факти и обстоятелства на които основава претенциите си по настоящото дело. С оглед гореизложеното моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

В писмена молба с вх. № 104895/17.11.2023г. – на л. 88 от делото, ответниците са направили признание на предявените искове по основание и размер.

В съдебно заседание на 12.02.2024г. процесуалният представител на ищцовото дружество моли съдът да се произнесе с решение при признание на иска.

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД. във чл. 86 ЗЗД.

В случая са налице предпоставките, установени в разпоредбата на чл.

237, ал. 1 ГПК, поради което и съдът е прекратил съдебното дирене и е постановил, че следва да се произнесе с решение съобразно заявеното от ответника признание на иска.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, като за прилагане на разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК следва да е налице и кумулативно изявление на ищеца, за постановяване на решение по чл. 237 ГПК.

Признанието на иска е свързвано със специфични правни последици.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК признанието на иска е основание за прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Т.е. съдът преустановява извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и следва да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

В случая така установените от законодателя кумулативно изискуеми предпоставки за постановяване на решение при признание на иска са налице, 2 доколкото с отговора на исковата молба ответникът е заявил, че признава предявения иск. Ищецът, чрез процесуалния му представител, е поискал постановяване на решение при признание на иска, което е заявено в последното по делото съдебно заседание.

Не са налице и отрицателните предпоставки, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК, а именно – признатото право да противоречи на закона или на добрите нрави или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда. Исковата претенция не е от категорията на тези искове, за които законодателят изрично е постановил изключение за приложението на разпоредбата на чл. 237 ГПК - по брачни искове - чл. 324 ГПК; по искове за гражданско състояние - чл. 334 ГПК и по иск за поставяне под запрещение чл. 339 ГПК.

По така изложените съображения предявените искове следва да бъде уважени.

Относно отговорността за разноските:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК възвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. В случая втората установена от законодателя предпоставка за възлагане на разноските в тежест на ищеца, така както са били сторени, не е налице.

Следователно и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски в размер на сумата от 105 лв. за заплатена държавна такса и такса за издаване на съдебно удостоверение, 400 лева – депозит за * и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. А. Ч., ЕГН: **********, Ш. М. Ч., ЕГН: **********, М.

М. Ч., ЕГН: ********** и Т. М. А., ЕГН: ********** да заплатят на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: 123526430 следните суми: 872, 49 лева /осемстотин седемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща стойността на доставена електрическа енергия и начислена цена за достъп до разпределителната мрежа за периода *, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 11.10.2022г. до окончателното изплащане на същата, както и сумата от 57, 92 лева – обезщетение за забава за периода *г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. Ч., ЕГН: **********, Ш. М. Ч., ЕГН: **********, М. М. Ч., ЕГН: ********** и Т. М. А., ЕГН:

********** да заплатят на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:

3

123526430 сумата от 605 лева /шестстотин и пет лева/, представляваща направени съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4