Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 77 от 26.06.2023, Районен съд - Раднево

Съд
Районен съд - Раднево
Дело
Гражданско дело 226/2023
Вид
Решение № 77
Подписан
26.06.2023
В сила
08.11.2023
Състав
Христина Вълчанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Р., 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христина Вълчанова при участието на секретаря Иванка Д. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Гражданско дело № 20235520100226 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 150 от СК за увеличение на издръжка.

Производството е образувано по искова молба на В. С. А., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете К. Д. Х., чрез процесуалния пълномощник адв. Т., срещу Д. С. Х., с която се предявява иск за увеличение на издръжка с правно основание чл. 150 във вр. чл. 143 от СК.

Ищцата твърди, че с ответника са родители на малолетното дете К. Д. Х. и с определение от 09.12.2021 г. постановено по гр.дело № 9567/2021 г. по описа на РС-П. са били присъдени родителските права на нея, а ответникът е бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето в размер на 200 лв., като с решение № 1108 от 21.12.2022 г. по гр.дело № 4331/2022 г. по описа на РСС.З. е била увеличена ежемесечната издръжка на 230 лв. Твърди, че тази сума е крайно недостатъчна за разходите по отглеждането на детето. Ищцата твърди, че след приключване на делото пред РС-С.З. с нея се е свързало лице, което познавало ответника и й предоставил копие от трудовия му договор, с който се уверила, че Д. С. Х. е работил през периода, през който е твърдял по гр.дело № 4331/2022 г. пред РС-С.З., че е безработен. Ищцата твърди, че на 16.01.2023 г. е подала сигнал до РП-С.З. за да установи дали в действителност има извършено престъпление по чл. 313 от НК, за което е била образувана прокурорска преписка № 562/2023 г. по описа на РП-С.З., докладна записка на ОД на МВР-С.З. с № УРИ:349000-1238/17.01.2023 г. Ищцата твърди, че 1 към момента детето посещава ДГ № 3 „Знаме на мира”. Твърди, че то има интереси към танците, гимнастиката и английския език, но е спряло да посещава школата по английски език, на която таксата на месец е 70 лв. и школата по гимнастика, на която таксата за месец е 50 лв. Твърди, че с тази ниска издръжка е непосилно да заплаща заниманията на детето. Ищцата твърди, че има и друго по-голямо дете С.Н.Г на 14 години, за което също сама полагала грижи. Твърди, че следва да се вземе предвид годишната инфлация от 16,4% според НСИ и с постановление № 286 на МС от 21.09.2022 г. е определен размера на линията на бедност за 2023 г. на 504 лв., което е увеличение с над 20% над линията на бедността определена за 2022 г. от 413 лв. и че с ежемесечната издръжка от 230 лв., която получава е недостатъчна и поставя детето много под линията на бедност.

Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща занапред ежемесечна издръжка в размер на 280 лв., считано от датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на нови обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване. Претендира за разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника Д. С. Х..

По делото са събрани писмени доказателства. Представен е социален доклад от ДСП – Р., приложени са гр. д. № 9567/2021 г. по описа на РС – П. и гр.д. №4331/2022г. по описа на РС-С.З., писмо от РП гр. С.З., трудов договор № 3532/03.05.2023г. на ищцата.

В извън предвидения по чл.131 от ГПК срок ответникът е представил писмен отговор, към който е приложил писмени доказателства декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ответника, декларация от ответника, с която декларира, че от 09.12.2021г. до настоящия момент не е реализирал никакви трудови доходи, или такива от свободни професии, удостоверение № 1301923021788/03.05.2023г. НАП, ТД-П., с приложена към него справка актуално състояние на всички трудови доходи за ответника и самолетен билет, които съдът е приел по делото като писмени доказателства.

След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

2

От представения препис на протокол № 4645 от 09.12.2021 по гр. д. № 9567/2021 г. по описа на РС – П., е видно, че считано от 10.06.2021 г., издръжката, която ответникът следва да заплаща на малолетното си дете К. Д.

Х. е в размер на 200.00 лева. От приложеното гр. д. № 4331/2022 г. по описа на РС- С.З. е видно, че размерът на издръжката е увеличен от 200.00 лева на 230.00 лева, считано от 09.09.2022 г.

Социалният работник в изготвения социален доклад от Д"СП" – Р. е посочил, че по данни на майката детето К. Х. е първото и единствено дете, родено от съжителството й с Д. Х.. Детето винаги е било отглеждано в семейна среда от своята майка и е изключително привързано към нея. Отново по данни на майката В. А. бащата освен дължимата издръжка не участва по никакъв начин – нито физически, нито финансово в отглеждането и възпитанието на детето. Но пък по данни на свидетелката Б., майка на ответника и баба на детето- ответникът е живял преимуществено в Испания, и едва сега от месец февруари се е прибрал в България, поради внезапно обострило се заболяване. Същата свидетелка установява, че издръжката на детето всъщност внася тя, както и че това е факт, известен на ищцата. Твърди, че в България синът й не работи, че тя го издържа и че е принудена да плаща и лечението му.

Според данните в социалния доклад, майката на детето от 04.05.2023г. работи в офис на телекомуникационна компания.

Социалният работник посочва също, че ответникът Д. Х. се е свързал по телефон с представители на ОЗД-П. и е споделил, че предвид трудовата му ангажираност му е невъзможно да посети отдела за провеждане на среща и разговор и поради това е невъзможно ОЗД да извърши социално проучване, касаещо ответника.

От представената декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на ответника, декларация от ответника, с която декларира, че от 09.12.2021г. до настоящия момент не е реализирал никакви трудови доходи, или такива от свободни професии, удостоверение № 1301923021788/03.05.2023г. НАП, ТД-П., с приложена към него справка актуално състояние на всички трудови доходи за ответника се установява, че същият не е трудово зает.

От представения и приет по делото като писмено доказателство 3 самолетен билет се установява, че ответникът е пристигнал в България на 10.02.2023г.

В хода на настоящото производство ищцата е ангажирала гласни доказателства посредством показанията на свидетеля В.Б.Г.

От разпита на свидетеля В.Б.Г /във фактическо съжителство с ищеца/ се установява, че с ищцата В. С. А. се намират във фактическо съжителство, като детето К. живее с тях. Твърди, че интересите и заниманията на детето са към танци, английски и гимнастика, но в момента посещавало само танците, а месечната такса за тях била около 40-50 лв. Посочва, че преди детето е посещавало за кратко гимнастика и английски език, но прекъснало, тъй като майката нямала финансова възможност. Твърди, че ответника доста години е бил в чужбина, и че от бившата приятелка на ответника знаели, че същият е работил като „крупие” и е работил там до малко преди да се прибере в България ноември месец миналата година. Твърди, че в семейството си отглеждат двете деца на ищцата В. С. А., и че заплащаната издръжка от ответника Д. Х. не е достатъчна за покриване нуждите на малолетното дете К.. Посочва, че той също има четири деца, за които плаща издръжка, но същите се отглеждат от своите майки. Посочва получаваното от него трудово възнаграждение. Твърди, че ищцата притежава движимо и недвижимо имущество.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Б.Г /във фактическо съжителство с ищцата/, като логични, последователни, основани на непосредствени впечатления и допълващи се от останалите доказателства по делото.

В хода на настоящото производство ответникът е ангажирал гласни доказателства посредством показанията на свидетеля П.И Б. /майка на ответника/.

От разпита на свидетеля П.И Б. /майка на ответника/ се установява, че ответникът е в България от месец февруари и не работи никъде. Същият е с дискова херния и от малък е със спастичен бронхит, като в момента му предстоял ЯМР, но тъй като нямал осигуровки не можели да съберат достатъчна сума, за евентуална операция и са все още в процес на събиране на сумата. Твърди, че тя е плащала издръжката за детето, като я привеждала всеки месец по банковата сметка на майката, без да закъснява и един ден.

4

Твърди, че контактите на детето с баща му са изключително ограничени, тъй като майката еднолично определяла дните, в които да се виждат, въпреки определения от съда режим. Твърди, че не знае малолетното дете К. да посещава уроци по английски език, гимнастика и танци, знае само, че детето посещава детска градина. Твърди, че майката притежава движимо и недвижимо имущество. Твърди, че когато ответникът е бил в Испания брат й много му помагал.

Съдът кредитира показанията на свидетелката П.И Б. /майка на ответника/, като логични, последователни, основани на непосредствени впечатления и допълващи се от останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, следното от правна страна:

От приложеното гр. д. № 9567/2021 г. по описа на РС – П., се установява, че считано от 16.06.2021 г. ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете К. Д. Х. в размер на 200.00 лева.

Решението е влязло в законна сила и се ползва със сила на присъдено нещо.

С решение № 1108/21.12.2022г. по гр.д. № 4331/2022г. по описа на РСС.З. е присъдена ежемесечна издръжка за детето в размер на 230.00 лева, която се дължи, считано от 09.09.2022г., като от постановяване на решението до предявяване на исковата молба по настоящото дело /21.03.2023 г./, е изминал период много по-малък от шест месеца, а именно два месеца и седемнадесет дни. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че ще следва да преценява дали са настъпили изменения в обстоятелствата към този момент.

Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. Родителят е длъжен да издържа своите деца до навършване на пълнолетие, но това негово задължение е в пряка причинна връзка с възможностите му да дава издръжка.

Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата родители съобразно възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. (Постановление № 5 от 30.11.1981 г., Пленум на ВС; Решение № 280 С., 28.09.2011 г. ВКС по гр. д. № 1654/2010 г).

От последното увеличение на размера на издръжката дори и до 5 момента, не е изминал дълъг период от време. Безспорно е, че нуждите на детето се увеличават доколкото се увеличава възрастта му, поради което са необходими средства във връзка с обичайното му отглеждане – закупуване на храна, облекло. В случая обаче, съдът приема, че определеният размер на издръжката от 230.00 лева месечно, която бащата е осъден да заплаща на малолетното си дете, е напълно достатъчна да задоволи месечните му ежедневни потребности дори и при инфлационните процеси. В мотивите на съдебното решение по гр. д. № 4331/2022 г. на РС С.З. е посочил, че издръжката, до разликата от 330.00 лева следва да се поеме от майката. Това означава, че съдът е възложил на майката месечен разход в паричен еквивалент за детето от 100.00 лева, т.е. паричното участие на майката в отглеждането на детето е занижено повече от два пъти в сравнение с това на бащата. Действително, следва да се отчете факта, че майката упражнява родителските права и полага основни грижи за детето. При разпределяне на задълженията на родителите по отношение на малолетното дете обаче, следва да е налице относителна равнопоставеност. При определяне размера на издръжката за детето, следва да се вземат предвид, както висшите му интереси така и възможността на родителите да дават такава, защото определяне на една непосилна издръжка няма да доведе до целения ефект, същата действително да бъде изплащана. Необходимо е да се постигне баланс при отчитане интереса на детето и определяне на издръжката, защото противното би означавало да се наруши социалния минимум за живот на даващия издръжка.