Решение № 381 от 12.10.2022, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 460/2021
- Вид
- Решение № 381
- Подписан
- 12.10.2022
- В сила
- 21.06.2023
- Състав
- КРЕМЕНА ДИМОВА КОСТОВА ГРОЗЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112, ал.2, т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.17 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.7, ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.10 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.35, ал.3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.16 · Закон за държавния служител
Р Е
Ш Е Н
И Е № 381
12.10.2022 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и двадесет втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретаря Албена Ангелова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №460 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на глава Деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по жалба от Н.М.К., в качеството му на ЕТ „Н.К. -82“, ЕИК *********, седалище гр. Стара Загора против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002420004627-091-001 от 15.04.2021г., издаден от Д. А.
И. на длъжност Началник сектор и Д. СТ. СТ.- гл. инспектор по приходите и И. Т. И., инспектор по приходите, потвърден изцяло с Решение № 342/22.06.2021Г. на Директор на Дир. ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, в която са установени задължения за ДДС-лихви в размер на 94,34лв., задължения по ДОО-лихви в размер на 123,25лв., за ЗО-лихви в размер на 71,75лв., за ДЗПО-УПФ- лихви в размер на 50,08лв. и допълнително установен данък по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.-31.12.2016г. в размер на 4585,00лв. годишно и лихва в размер на 1841,79лв.
Жалбоподателят сочи, че при издаването на процесния РА не били взети предвид подадените против него възражения и това не било надлежно мотивирано от органа. В хода на производството били събрани непротиворечиви доказателства, установяващи получени от Н.К. средства, които не били трудови и облагаеми. Били събрани и доказателства, че към началото на 2016г. Н.К. разполагал със значителни парични средства, които вложил в дейността на ЕТ, който представлявал. Тези средства били придобити като дарение на младото семейство от гостите на сватбеното тържество през 2014г., когато жалбоподателят сключил граждански брак. Възприетото от органа, че липсвали документи за предаване и приемане на парични средства било нелогично и несъответстващо на нормалната житейска практика на такива събития да не се съставят документи за предадените парични дарения. Не се съставяли писмени доказателства и при извършени дарения между деца и техните възходящи.
Не се възприема за мотивиран и доводът на органа, че родителите на жалбоподателя нямали възможности да предоставят посоченото от тях дарение на сина си. Не били приложени доказателства за това, което поставяло засегнатото лице в невъзможност да осъществи защитата си.
От друга страна, неправилно ревизиращият екип възприела сумата от 45850,00лв. за доход, защото това били средства, придобити по безвъзмезден начин и те не можели да се приравняват на трудови или извън трудови приходи по см. на чл.10 от ЗДДФЛ и по чл.35, ал.3 от ЗДДФЛ и не подлежали на данъчно облагане.
Мотивира се също, че извън обсега на обследване от органа останали и доказателства за предоставени от семействата на родителите семейството на жалбоподателя при раждането на тяхното дете и др., които били посочени в представените обяснения въз основа на подадените искания от ревизиращите. На следващо място се мотивира, че били допуснати съществени процесуални нарушения на предвидения в закона ред за установяване и документиране на факти и обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на публичните задължения.
В допълнителна молба жалбоподателят мотивира, че неправилно горестощият орган приемал приложимост на чл.122 от ДОПК, тъй като конкретното производство не било проведено по този особен ред. РА бил издаден при неизяснена фактическа обстановка, при превратно тълкуване на норми от материален и процесуален характер и противоречащ на нормалната житейска логика. Неправилния извод относно предоставените дарения от родителите на двамата младоженци водел до неправилен РА и в частта на определените задължения по КСО и ЗЗО.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Р., която поддържа жалбата на доверителя си. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се представлява. По делото се представя писмена защита от процесуален представител гл.юрк. р..
Претендират се разноски по чл.161, ал.1 от ДОПК и в алтернативност се иска присъждане на възнаграждение за един адвокат, в случай на отмяна на РА в минималните размери по Наредба № 1/2004г.
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16002420004627-020-0014/30.07.2020г. /л.43/, издадена от Н. Ж. К., заместващ Г.
И. Н., началник сектор при ТД на НАП Пловдив била възложена ревизия по отношение на Н.М.К., с регистрация и като ЕТ „Н.К.-82“, ЕИК *********, която да се извърши от екип в състав Д. СТ. СТ. и И. Т. И. по следните видове задължения и периоди: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода 01.01.2015г. - 31.12.2018г.; ДДС, ДОО, ЗО и УПН /за самоосигуряващи се лица/ за същия период. ЗВР била връчена лично на представляващия ЕТ на 11.08.2020г. /л.45/.
До Н.К. било изпратено искане за представяне на документи и пр. № Р16002420004628-040-001/19.08.2020г., изпратено до задълженото лице по електронен път на 20.08.2020г. /л.50/. До ТД на НАП Пловдив била подадена молба от жалбоподателя за спиране срока на производството на осн. чл.35, ал.1, т-4 от ДОПК. Със Заповед № Р-16002420004627-023-001/16.09.2020г. на Г. Н. било постановено спиране на ревизията възложена със ЗВР от 30.07.2020г. до 16.11.2020г. /л.67/. Заповедта била съобщена по електронен път на лицето на 16.09.2020г. /л.70/. Със
Заповед № Р-16002420004627-143-001/17.11.2020г., издадена от Д. А. било възобновено спряното производство /л.72/ и определен срок за извършването и до 12.01.2021г.
Заповедта била съобщена по електронен път на 17.11.2020г. /л.75/.
Във връзка с искане за продължаване срока на ревизията /л.80/, обосновано с нуждата от изтичане на срока за представяне на документи, дадени в искане от 11.01.2021г. /л.81/ и връчено последното на 11.01.2021г., на същата дата от Д. А. била издадена ЗИЗВР № Р1600242004627-020-002, с която бил продължен срокът на ревизията до 12.02.2021г. /л. 76/, Същата била съобщена по електронен път на 12.01.2021г. /л.79/. На 11.02.2021г. и във връзка с искане /л.262/ от член на ревизиращия екип била издадена нова ЗИЗВР № Р-16002420004627-020-003, с която срокът на ревизията бил удължен до 12.03.2021г. /л.235/. Същата била връчена по електронен път на 02.03.2021г.
На 26.02.2021г. от И. Т. И. било направено предложение за промяна обхвата на ревизията, като в същия и предвид установени до този момент факти, следвало да се включи и задължението за данък върху ГДО за 2016г., като във връзка с това била издадена ЗИЗВР № Р-16002420004627-020-004/26.02.2021г.
/л.264/, съгласно която в обхвата на ревизията били включени това задължение и период. Тази заповед също била връчена по електронен път на 02.03.2021г.
/л.267/.
До Т.Б.И., М.К.И. били изпратени искания за представяне на документи /л.295 и л. 297/ и в частност дали са предоставяли парични средства пред 2016г. на Н.М.К.. На 09.03.2021г. до Н.К. било изпратено уведомление по чл.17 от ДОПК, ведно с искане № Р-16002420004627-040-004, които били връчени електронно на 09.03.2021г. На същата дата било издадено и Уведомление по чл.124, ал.1 от ДОПК с № Р-16002420004627-113-001.
На 26.03.2021г. бил съставен ревизионен доклад /РД/ №
Р-16002420004627-092-001 от екипа ревизори, опреден с горепосочените ЗВР и нейните изменения /л.239-261/. Съгласно удостоверение на л.319 от делото, РД бил връчен по електронен път на 26.03.2021г. На 01.04.202г. К. подал до ТД на НАП Пловдив възражение рег. № 6359 против РД /л.477/. Под № Р-16002420004627 на 15.04.2021г. от Д. А. И. и Д. СТ. СТ. бил издаден процесния РА, с който били допълнително установени задължения за годишен данък за 2016г., ведно с лихви за просрочие, съгласно таблица, или всичко задължения в размер на 6766,21 лв. РА бил издаден и подписан с електронни подписи на издателите си. Против РА № Р-16002420004627-091-001 от представляващия ЕТ „Н.К.-82“ била подадена жалба до Директора на ДОДП Пловдив под рег. № 8219 на 29.04.2021г., която била изпратена на горестоящия орган и входирана под № 20-31-24 на 17.05.2021г. /л.11-12/. Директорът на ДОДОП Пловдив издал Решение № 342/22.06.2021г., с които потвърдил изцяло жалените части от РА № Р-16002420004627-091-001/15.04.2021г., с който се установявали задължения за лихви за просрочие за ДДС, ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, съотв.
94,34лв., 123,25лв., 71,75лв. и 50,08лв., ведно с допълнително установени данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 4585,00лв. главница и 1 841,79 лв. лихви. Решението било подписано с електронен подпис от Г. А., Директор на ДОДП Пловдив. Решението било изпратено със съпроводително писмо /л.22/ изх. № 20-31-24/23.06.2021г. Жалбата против решението била подадена до съда чрез органа на 08.07.2021г. /л.21/.
По делото се прилагат още: заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. /л.23-26/; Заповед № РД-09-1595/07.10.2020г.
/л.27/; заповед № РД-09-1600/08.10.2020г. /л.28-29/; заповед № РД-09-1624/12.10.2020г. /л.30-37/; докладна записка /л.71/; заповед №А-5871/23.07.2020г. /л.735/; заповед № 2-5871/27.07.2020г. /л.736/; докладна записка рег. № РД-17-626/12.10.2020г.; заповед № 3233/13.10.2020г. на Изп. директор на НАП. /л.828/; заповед №2-152/12.04.2021г.
/л.829/; заповед № РД-09-2428/13.12.2019г. и приложение /л. 832-839/; заповед № РД-09-2433/16.12.2019г. и приложения №1-2 /л. 840-843/; заповед № РД-09-1020/22.07.2020г. /л.844/;
По искане на оспорващата страна,
Съдът допусна назначаване на съдебно-икономическа експертиза, заключението по която бе прието от страните, ведно с гласни доказателствени средства.
Св. Н.Г.К., сочи, че е омъжена за Н.К. от месец юни 2014г. Съпругът й имал склад за плодове и зеленчуци, развивал търговска дейност като ЕТ. Година и половина преди сватбата били във връзка и знаела, че фирмата имала затруднения като цяло, около 2012г.-2013г. След 2014г. голяма част от спестяванията на неговите и на нейните родители инвестирали в общия бизнес, защото не само той се занимавал с това. След майчинството си започнала работа при съпруга си. Преди 2014г. не работила при него. Като дарения им били предоставени парите, получили ги на ръка. Не наведнъж, а по различни поводи. Главно през 2014г., но и предходната година започнали да им дават, т.е. през 2013г. Най-голямата сума била за сватбата, като нейните родители им дали 5000 лв.
Свидетелката сочи, че отделно от това, тя имала спестени пари около 9000лв., които събирала през годините и ги държала в родния си град Първомай, но не ги държала в банка. Те били от бригади, на които ходила в САЩ. През 2013г. тя не работела във фирмата, но нейните родители пак им дали 9000лв., които не получили наведнъж. Бяха по празници, по рождени дни, по именни дни и според нея общо сумата била 9000 лв. Подаръците за сватбата били основно парични средства. Получили ги в пликове, в една голяма кутия, минавали покрай масата за комплименти и хората им давали. Събрали около 24000 лв., в които се включвали и подаръците от семействата на родителите. Близо 300 души била сватбата, която била в гр. Стара Загора. Към 2014г., след сватбата вече имали някъде около 50 000лв. Не държали пари в банка, а вкъщи.
Много често им давали /родителите/ не малки суми, така за дъщеря им – за раждането, за кръщенето, за всеки един рожден ден.
Решили, че било по-добре да закупят техен склад, а не да плащали наем и затова инвестирали. Участвали на търг, с малко над 45 000лв., но не била сигурна колко точно била сумата за склада. Това било края на пролетта на 2016г. Харчили за нужди на семейството, но се ограничавали. Тя получавала майчинство, а съпругът й имал затруднения с бизнеса си и за това, детето, като тръгнало на ясла, свидетелката започнала да работи във фирмата и сега била на минимална заплата – 750 лв.
Св. М.И.К., сочи, че бил баща на жалбоподателя. Синът му се занимавал с търговска дейност, след като се уволнил от военна служба, т.е. от 2004г. Продавал плодове и зеленчуци. Бил наел складовете. Сега вече имал негов собствен склад. Закупил го през 2016г.
Свидетелят работел като багерист на много места, не само на едно и получавал сравнително високо възнаграждение. От 2010г. бил пенсионер, но продължавал да работя. Получавам и пенсия, и заплата. През 2013-2016г. бил работещ пенсионер, багерист и получавал между 1500-1600 лв. без пенсията, която сега била 900 лв., бил втора категория труд. Имал и друг син. Винаги при нужда давал на синовете си. Когато имали нужда, давал им пари. Най-голямата сума, която дал на Н., била за сватбата му, според него 15 000лв. в плик. Дал ги пред всички гости от името на него и съпругата му. Сватбата била през 2014г. Същата година се родило и детето, и за раждането дал 5000лв., за кръщенето 3000лв. също дал. Раждането на детето било същата година /на сватбата/, а кръщенето беше на следващата година /2015г./. За рождени дни също давал, започнал по 1000лв., имал и давал. Със съпругата му се издържали с отделяхме пари, спестявали двамата общо по 2000лв.