Решение № 2368 от 15.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2368 гр. Пловдив, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330119350 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Я. Л., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 108 ЗС, както следва: да бъде признато за установено по отношение на ответника Н. Д. Л., че ищецът И. Я. Л. е собственик на 3/5 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, представляваща жилище, апартамент на четвърти етаж, придобити по силата на приращение – надстрояване, както и да бъде осъден ответникът Н. Л. да предаде на ищеца владението върху посочената идеална част от имота; да бъде признато за установено по отношение на ответниците Д. Я. Л. и С. К. Л., че ищецът И. Я. Л. е собственик на 3/5 идеални части от сграда с идентификатор *****, представляваща сграда на допълващото застрояване, масивна стопанска, с площ от 60 кв.м, придобити по силата на приращение – пристрояване, както и, че ищецът е собственик на придобита на основание наследство и делба 1/2 идеална част от входното преддверие, стая в североизточния ъгъл, преддверие-кухня и банятоалетна, представляващи общи части, включени и заснети като част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, присъединени към находящите се на същия етаж обекти, собственост на Д. и С. Л.и, като да бъдат осъдени ответниците Д. Я. Л. и С. К. Л. да предадат на ищеца владението върху посочените идеални части от имота /исковата претенция е описани съобразно уточняващи молби на ищеца вх. № 80959/01.08.2024 г. и вх. № 94818/17.09.2024 г./.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че с нотариален акт № ***** бащата на ищеца - Я.Д. Л. е закупил празно място, съставляващо 1 парцел ... в кв. ... по плана на с. Б., П.о., състоящо се от 725 кв. м. Посочва се, че имотът е застроен с основна жилищна сграда и второстепенни постройки.

С Протокол за спогодба от 23.12.1985 г. по гр. д. 6626/1985 г. на РС – Пловдив, невписан, ответникът Д. Л. и неговата съпруга С. Л. получили в дял целия втори етаж от жилищната сграда, както и гараж към сутерена на сградата от 14,63 кв. м, ведно с 1/2 ид. ч. от таванското помещение и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата. Сочи се, че в протокола е уточнено, че правото на строеж за втория етаж и гаража към сутерена е учредено от собственика на парцела Я.Д.Л. на тримата му сина, но това право преминава само върху Д. Я. Л., а останалите двама братя Р.Я.Л. и И. Я. Л. нямат претенции и са получили всички суми, с които са участвали в строежа. Поддържа се, че извън предмета на спогодбата е право на надстрояване, пристрояване или каквото и да е право на строеж за други обекти извън посочените – втори етаж и гараж. С протокол по гр. д. № 6107/1992 г. на РС – Пловдив, вписан под акт № *** г. за спогодба по дело за делба между наследниците на Я.Л., на ищеца И. Л. бил предоставен в дял първият жилищен етаж от двуетажната с призем и таван жидищна сграда, представляващ самостоятелно жилище, ведно с 1/2 ид. ч. от тавана, представляващ общо подпокривно пространство, заедно със стаята в югозападния ъгъл на приземието, ведно с 1/2 част от входното преддверие, от стаята в североизточния ъгъл, преддверието-кухня и от банята-клозет, всички в призема ведно с 1/2 ид. ч. от избата от западната част на призема, заедно с 2/5 ид. ч. от дворното място и подобренията, ведно с масивната стопанска постройка на южната граница на двора. На Д. Я. Л. била предоставена южната средна стая в призема, ведно с 1/2 ид. ч. от входното преддверие, от стаята в североизточния ъгъл, от преддверието-кухня, всички в призема на сградата, ведно с 1/2 част от избата под западната част на призема, ведно с 2/5 ид. ч. от дворното място и от подобренията, ведно с намиращата се в двора масивна стопанска постройка. Този дял се считал за неразделна част от дял единствен в делбен протокол от 23.12.1985 г., състоящ се от жилището на втория етаж на сградата, 1/2 от общите части на сградата и 1/2 ид. ч. от тавана, представляваща общо подпокривно пространство. Твърди се, че и при тази делба не се учредява и остава извън предмета й право на надстрояване, пристрояване или каквото и да е право на строеж за други обекти извън посочените – приземен етаж, включващ гаражи и стаи, първи и втори жилищни етажи с общо подпокривно пространство и изба под западната част на призема.

Посочва се, че ответниците Д. и С. Л.и се снабдили с констативен нотариален акт № *** г., към датата на издаване на който не е налице учредено право на строеж, надстрояване или пристрояване, като видно от съдържанието му къщата е все още двуетажна с призем и изби, тъй като делът от общите части е наполовина за всеки от собствениците на двата етажа. Сочи се, че с нотариален акт № *** г. ответникът Д. Я. Л. е продал срещу задължение за издръжка и гледане на сина си Н. Д. Л. притежавано от него, придобито по наследство и делба право на строеж за построяването на трети жилищен етаж 2 върху построената в дворното място жилищна сграда. Ищецът твърди, че прехвърлителите не са титуляри на право на строеж за трети етаж, за да го прехвърлят, тъй като не са го получили нито по наследство, нито при делбата от 1985 г., нито по какъвто и да е друг начин. Посочва се, че на 09.02.2011 г. с нотариален акт № *** г. ответниците Д. и С. Л.и са прехвърлили на сина си – ответникът Н. Л., 1/5 ид. ч. от дворното място, ведно с целия гараж към сутерена на сградата със застроена площ от 14,63 кв. м, както и съответната идеална част от общите части на сградата и правото на строеж, а също и 1/2 ид. ч. от намиращата се в дворното място масивна стопанска постройка. От своя страна ищецът И. Л. също се снабдил с констативен нотариален акт № ***** г. относно придобитото по наследство и делба имущество. На 01.11.2022 г. с нотариален акт № ***** г. сестрата на ищеца - З.Я.Л. му дарила своята 1/5 ид. ч. от процесния поземлен имот.

Твърди се, че през годините в имота било извършено строителство от страна на Д. Л. и сина му Н. Л., за което е издаден Акт за узаконяване № ***** г. на *****, а именно: преустройство на таван в мансарден етаж и пристройка за офиси към съществуваща жилищна сграда – мансарден етаж със застроена площ от 118,50 кв.м на имота на Н. Л. и офиси със застроена площ от 67,07 кв.м на името на Д. Л.. Поддържа се, че между съсобствениците на жилищната сграда и поземления имот не е извършвана делба на обектите, възникнали по приращение и извън предмета на делбите между страните, а именно: СОС с идентификатор *****, представляващ жилище, апартамент на четвърти етаж и сграда с идентификатор *****, представляваща сграда на допълващото застрояване, масивна стопанска с площ от 60 кв.м. Ищецът твърди, че СОС с идентификатор ***** се владее от ответника Н. Л., а сграда с идентификатор ***** се владее от ответниците Д. и С. Л.и. Поддържа, че всеки от описаните два имота може да се използва самостоятелно и представлява самостоятелен обект така, както е заснет в кадастралната карта и не е принадлежност или обслужващ друга вещ. По отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** се сочи, че включва и общи части (входното преддверие, стая в североизточния ъгъл, преддверие-кухня, баня-тоалетна), от които ищецът твърди, че притежава 1/2 ид. ч. Същите били приобщени към едно общо жилище, което се владее от ответниците Д. и С. Л.и.

Предвид изложеното моли гореописаните искови претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците Д. Я. Л. и С. К. Л., с който оспорват изцяло предявените искове.

Изтъква се, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** представлява самостоятелен жилищен етаж от четириетажната жилищна сграда и не е приращение. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ответникът Д. Л. не е притежавал правото на строеж. От своя страна ответникът твърди, че по силата на съдебната спогодба за делба, оформена с Протокол по гр. д. № 6626/1985 г. на ПРС, Д. Л. е получил пълния обем от правото на строеж върху мястото, като правото на строеж включва и правото 3 на надстрояване. Поддържа се, че строежът на мансардния етаж е започнат от Д. Л., като преустройство на стария съществуващ таван на сградата, още в края на 90-те години, поради наложилото се цялостно разкрИ.е на покрива на сградата в резултат от обилни течове, като същият етаж бил построен в груб вид, но недовършен и ненапълно покрит. Поради това, през 2006 г. на ответника Н. Л. било прехвърлено правото на строеж (надстрояване) за този етаж, като именно Н. Л. след това довършил строителството на етажа. Сочи се, че от 2007 г. последният живее със семейството си непрекъснато на същия етаж. По отношение на сграда с идентификатор ***** също се твърди, че има отделно предназначение и не е приращение. Твърди се, че сградата на допълващо застрояване е с посочена в скицата площ 30 кв.м, а не 60 кв.м, както сочи ищецът в исковата молба. Ответникът Д. Л. поддържа, че е построил външната част от тази сграда като външен гараж още през 90-те години по силата на одобрена ЧКЗР, с която бил предвиден строеж на три външни гаража в мястото, за което имало подписани нотариално заверени декларации за съгласие от всички собственици на мястото, в това число и от самия ищец. Тази разработка за три гаража не била изпълнена, като по-късно, ответникът обединил вътрешния свой гараж и построения от него външен такъв в един общ обект, който се ползвал за офис. Сочи се, че с Акт № ***** г. за узаконяване, ведно с третия мансарден етаж, е узаконена и пристройката за офиси, за което имало одобрен архитектурен проект от *****. Твърди се, че от 1990 г. и до днес, целият този обект (външна част и вътрешна част – бивш гараж) се владее единствено и само от ответниците Д. и С. Л.и, поради което последните са придобили целия обект по давност. Ответниците не упражнявали фактическа власт върху помещенията от самостоятелен обект с идентификатор *****, а ищецът имал свободен достъп до тях, поради което считат и тази искова претенция за неоснователна. Предвид изложеното молят за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

С допълнително становище с вх. № 1524/07.01.2025 г. ответниците Д. Я.

Л. и С. К. Л. поддържат подадения отговор на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Н. Д. Л., с който е взето становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че Н. Л. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** на основание прехвърлено с нотариален акт № ***** г. по описа на Служба по вписванията гр. Пловдив право на строеж за трети жилищен етаж и реализирано строителство на този обект към 2007 г. Сочи се, че праводателите на ответника – другите двама ответници Д. и С. Л.и, били носители на прехвърленото право на строеж въз основа на съдебна спогодба за делба от 23.12.1985 г. по гр. д. № 6626/1985 г. по описа на Районен съд – Пловдив, надлежно вписана на 30.04.1991 г., под акт № ..., том ... на Службата по вписванията гр. Пловдив. Твърди се, че от построяването на етажа до днес единствено и само ответникът Н. Л. е упражнявал владение върху жилището, представляващо СОС с идентификатор *****, със съзнанието, че е негов единствен и изключителен собственик. В случай, че се приеме, че ответникът 4

Н. Л. не е собственик на СОС с идентификатор ***** на посоченото от него основание, то се твърди, че същият е придобил правото на собственост върху обекта на основание изтекла в негова полза придобивна давност, считано от 2007 г., за който период Н. Л. поддържа, че е упражнявал трайно, непрекъснато, явно и спокойно владение. По отношение на сграда с идентификатор ***** се сочи, че е построена от ответника Д. Л. по време на брака му с ответницата С. Л. още през 90-те години въз основа на отстъпени суперфициарни права, включително и от ищеца И. Л.. Посочва се, че тази сграда, макар и заснета като самостоятелна в кадастралната карта, е присъединена и представлява единен обект с преди нея изградения/обособения в сутерена на жилищната сграда гараж, който цялостен обект първоначално се е ползвал като офис, а впоследствие като жилище. Сочи се, че от построяването на сградата до днес единствено и само ответниците Д. и С. Л.и упражнявали владение върху същата. Ответникът счита за неоснователна и предявената претенция за части от помещения от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Заявява, че не оспорва и не е оспорвал правата на ищеца, които последният е придобил в ***** въз основа на съдебната спогодба по гр. д. № 6107/1992 г. по описа на Районен съд – Пловдив, вписана под акт № ..., том ... в Службата по вписванията гр.