Решение № 4668 от 02.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4668 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. И. при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И. Въззивно гражданско дело № 20221100507331 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника „ЗАД А.Б.“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Ц. В., срещу решение № 20035897 от 16.05.2022 г. по гр. д. № 7266/ 2021 г. на СРС, ГО, 69 състав, с което „ЗАД А.Б.“ АД е осъдено да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.“ ЕАД, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ сумата 10000 лв. (частичен иск от 54025 лв.), ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за претърпени имуществени вреди от увредено полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № *******, вследствие на възникнал на 03.01.2020 г., в с. Чешнегирово, пожар на влекач марка „Волво“, с рег. № *******, водачът на който влекач е имал сключена застраховката „Гражданска отговорност“ при ответника, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 405,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 10000 лв. за периода 12.09.2020 г. – 05.02.2021 г.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, което е довело до формиране от съда на погрешни фактически изводи. Твърди се, че настъпилият пожар не е причинен от противоправно поведение на водача на влекача марка „Волво“, с рег. № *******, а събитието представлява случайно деяние, поради 1 което не би могла да се ангажира отговорността на водача на влекача, съответно на ответното застрахователно дружество. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.“ ЕАД, чрез адв. Т. Д., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

За да бъде уважен предявеният от „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.“ ЕАД против „ЗАД А.Б.“ АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото дружество по имуществената застраховка „Каско“; 2) наличие на предпоставките на чл. 50 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ спрямо увреденото лице, застраховано при ищеца по застраховка „Каско“: а) запалване на влекача марка „Волво“, с рег. № *******; б) запалването да се дължи на свойствата на самия автомобил, а не на действията или бездействия, свързани с неговата правилна експлоатация или с поддържането му в надлежното техническо състояние (решение № 159 от 5.02.2020 г. по т. д. № 2509/2018 г. на ВКС, II т. о.); в) причинени имуществени вреди от увреждането на полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № *******; в) причинноследствена връзка между причинените имуществени вреди на полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № ******* и запалването на влекача марка „Волво“, с рег. № *******;

3) застрахователят по застраховка „Каско“ да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие между водача на влекача марка „Волво“, с рег. № ******* и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелствата: че между ищцовото дружество 2 и собственика на полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № *******, към датата на пожара 03.1.2020 г., е съществувало действително правоотношение по застраховка „Каско“; че във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищцовото дружество е заплатило на собственика на полуремаркето обезщетение в размер на 54025 лв.; че между ответното дружество и водача на влекача марка „Волво“, с рег. № *******, към датата на пожара 03.1.2020 г., е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.

В срока на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие, което е било сред покритите застрахователни рискове по застраховката „Пълно Каско“.

На 03.01.2020 г., в с. Чешнегирово, на паркинг до път 1-8, възниква пожар на влекач марка „Мерцедес“, с рег. № *******, който се разпространява към паркирания в съседство влекач марка „Волво“, с рег. № *******, а от него – към полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № *******. Горното се установява от служебна бележка рег. № 19/07.01.2020 г. по описа на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Садово, удостоверение № 000-308/07.01.2020 г. по описа на РУ – гр.

Асеновград, от данните, съдържащи се в ДП № 4/ 03.01.2020 г. по описа на РУАсеновград, ОДМВР-Пловдив, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 03.01.2020 г., в схемата на което е начертано като първо МПС в редицата паркирани товарни автомобили влекач марка „Мерцедес“, с рег. № *******, от показанията на свидетеля И.И., според които най-близо до сградата е бил паркиран влекачът марка „Мерцедес“, а до него влекачът марка „Волво“, от показанията на свидетеля Н.А., според които пожарът е възникнал първо при влекача марка „Мерцедес“, паркиран до сградата, а след това се разпространил върху втория влекач, а накрая и върху ремаркето, както и от заключението на изслушаната пред въззивната инстанция пожаротехническа експертиза, според което пожарът е възникнал при долната част на кабината на влекач марка „Мерцедес“, с рег. № *******, и се е разпространил към паркирания в съседство влекач марка „Волво“, с рег. № *******, а от него – към полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № *******. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание вещото лице отново заявява, че пожарът със сигурност е възникнал от влекача марка „Мерцедес“, с рег. № *******.

Настоящият състав не кредитира заключението на автотехническата експертиза в частта му относно механизма на настъпване на застрахователното събитие, а именно, че пожарът е настъпил първо в кабината на влекача марка „Волво“, с рег. № *******, тъй като противоречи на заключението на пожаротехническата експертиза и на свидетелските показания на Н.А..

От приетия за осъществил се механизъм на произшествието следва, че възпламеняването на влекача марка „Волво“, с рег. № *******, чийто водач е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, и от който влекач огънят се е разпространил върху полуремаркето марка „Шмитц“, с рег. № 3

*******, собственикът на който е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, не се дължи на свойствата на самия влекач марка „Волво“, а на възникналия пожар на паркирания до него влекач марка „Мерцедес“, с рег. № *******. Запалването на влекача марка „Мерцедес“, с рег. № *******, от своя страна, също не се дължи на свойствата на самия автомобил – от заключението на пожаротехническата експертиза се установява, че пожарът е настъпил вследствие на палеж.

Предвид недоказването на обстоятелството, че запалването на влекача марка „Волво“, с рег. № *******, довело до увреждане на полуремаркето марка „Шмитц“, с рег. № *******, се дължи на свойствата на самия автомобил, предявеният иск е се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на сумата 405,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 10000 лв. за периода 12.09.2020 г. – 05.02.2021 г.

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено изцяло, включително в частта за разноските, и вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени изцяло.

При този изход на делото ищецът „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.“ ЕАД следва да понесе отговорността за разноските, направени от ответника „ЗАД А.Б.“ АД за разглеждане на делото пред двете инстанции. Поради това и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 3703,80 лв., включваща платена държавна такса за въззивната инстанция, възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждения за процесуално представителство на дружеството пред двете инстанции (по 1356 лв. на инстанция с включен ДДС). Предвид фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че процесуалният представител на ответника-въззивник е взел участие в проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание с изслушване на вещо лице, както и обстоятелството, че платеното от въззивника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата инстанция е към минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията на разпоредбата към датата на сключване на договора за правна помощ и съдействие, възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява неоснователно.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20035897 от 16.05.2022 г. по гр. д. № 7266/ 2021 г. на 4

СРС, ГО, 69 състав, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.“ ЕАД против „ЗАД А.Б.“ АД, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД – сумата 10000 лв. (частичен иск от общо 54025 лв.), ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до окончателното й изплащане, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за претърпени имуществени вреди от увредено полуремарке марка „Шмитц“, с рег. № *******, вследствие на възникнал на 03.01.2020 г., в с.

Чешнегирово, пожар на влекач марка „Волво“, с рег. № *******, водачът на който влекач е имал сключена застраховката „Гражданска отговорност“ при ответника, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 405,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 10000 лв. за периода 12.09.2020 г. – 05.02.2021 г.

ОСЪЖДА „Застрахователно еднолично акционерно дружество Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *******, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК *******, сумата 3703,80 лв. разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5