Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 972 от 29.06.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4433/2022
Вид
Решение № 972
Подписан
29.06.2023
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Плевен, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430104433 по описа за 2022 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правна квалификация чл.26, ал.2, изр.1, предложение 1 и 3 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на М. А. П. за прогласяване на нищожност на сключения с *** договор за предоставяне на поръчителство, с който е обезпечен *** на основание чл. 26, ал. 1 предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазването на нормите на чл. 11 и чл. 19, ал.

4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Ищецът твърди, че между него и "Кредисимо" ЕАД е сключен ***, по силата на който е усвоена главница в размер на 4000 лв. за срок от 24 месеца, при лихвен процент по кредита 39.77 % и ГПР в размер на 47.88%. В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено приоритетно разглеждане на заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи, а в ал. 2 на чл. 4 е предвидена санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от *** и непораждане на действие на договора.

1

В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните.

Сочи се, че на датата на сключване на договора, на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на поръчителство с ответника ***, носещ същия идентификационен номер като номерът на договора за заем, и от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 3460.32 лв. Твърди се, че условията на договора за кредит гарантират, че същият няма да породи действия, ако не бъде осигурено поръчителство от ***, което от своя страна е сигурен признак, че потребителят ще заплати възнаграждение за това поръчителство. Твърди се, че договорът за поръчителство е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, че е сключен в нарушение на ЗПФУР, на чл. 10а, чл.

11, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от ЗЗП, противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Твърди се, че възнаграждението за поръчителство е съизмеримо с размера на самата усвоена сума, че се заобикаля императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, че правата на кредитополучателя са нарушени, тъй като е ограничен във възможността си да избере поръчител, чрез който да обезпечи задължението си, без да се налага да заплаща допълнително за тази услуга, че възнаграждението за поръчител не е включено в ГПР на договора за кредит, въпреки че двата договора - за потребителски кредит и за предоставяне на поръчителство, са сключени в един и същи ден, както и че двете търговски дружества са свързани лица, може да се направи обоснован извод, че разходът за гарант е бил известен на кредитора към датата на сключване на договора за кредит. Изложени са аргументи за недействителност и на договора за кредит. Претендират се разноски, представят се писмени доказателства, и се изисква представянето на такИ. от ответника.

Ответникът *** оспорва предявения иск, счита, че договорът за кредит не е основание за плащане на суми на ***, а че това е договорът за предоставяне на поръчителство. Сочи, че с този договор се е задължил да отговаря солидарно с ищеца за дълга му към *** по *** и за всички последици от неговото неизпълнение. Твърди, че са уговорили с ищеца месечно възнаграждение по погасителен план, който възлиза на общо на 2

3460.32лв. за целия период на действие на договора кредит. Описва начина на сключване на договора за предоставяне на поръчителство, сочи, че ищецът е имал възможност да сключи необезпечен договор или да предостави банкова гаранция и не е било задължително да избере сключване на договор с гарант.

Счита твърденията за нарушения на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ за неоснователни, оспорва приложимостта на чл. 22 от ЗПК, че възнаграждението за поръчителство следва да е включено в ГПР по договора за кредит, че клиентите сами избират дали да кандидатстват за обезпечен кредит, че е отделен договор. Твърди, че договорът реално не е договор за поръчителство, т.к. той се сключва между кредитор и поръчител, че вземането възниква за поръчителя, а не за кредитора, че договорът за предоставяне на поръчителство е сключен след договора за кредит, че договорите са в пряка зависимост и при предсрочно погасяване на кредита не се дължи възнаграждение на поръчителя, което не нарушава еквИ.летнтостта на престациите. Твърди, че това възнаграждение отразява съществения риск кредитополучателят да не плати задълженията си. Твърди, че всички твърдения за нищожност по ЗПК са неоснователни поради неприложимост на този закон към процесния договор, а по отношения на твърденията на нарушение на ЗЗП – сочи, че са неоснователни, т.к. е налице цялата съществена информация и тя е предоставена на поръчителя, че договорът не съдържа уговорки във вреда на потребителя. Твърди, че ищецът е можел да се откаже в 14 дневен срок от договора за кредит, при което да не дължи и възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство. Моли съда да отхвърли предявения иск, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство от 07.06.2022г. и възпроизведеното в него, се установява, че е сключен *** по който ищцата М.

А. П. - като кредитополучател, и *** - като кредитор, са се договорили за сключване на договор за кредит за сумата от 4000 лв., със срок за погасяване 20.06.2024г., 24 погасителни вноски. От представеното извлечение от сайта на кредитора за посочения кредит, се установява, че той е при зададен лихвен процент по кредита 40 % и ГПР в размер на 48.21%. Самият договор за кредит 3 не е представен от страните по делото в неговата цялост, доколкото първата част от него не съдържа съществените уговорки на кредита, а такИ. е посочено, че се съдържат в приложение № 1 – Условия на кредита, които не представя нито една от страните по делото. Всички уговорки от този договор, които могат да бъдат установени са възпроизведените в договора за предоставяне на поръчителство към този договор, който е предмета на делото и е сключен между страните по него. Съгласно приложеното от ответника доказателство - Договор за предоставяне на поръчителство от 07.06.2022г., ищецът М. А. П. и ответникът *** са се договорили ответникът, в качеството си на поръчител, да сключи договор за поръчителство с кредитора *** и да отговаря пред него солидарно за изпълнението на всички задължения по договора за потребителски кредит от същата дата. В приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство е описано задължението по основния договор за кредит, като в т. III, т. 1 е посочено, че възнаграждението на поръчителя е в размер на 3460.32лв., същото е дължимо за целия период на действие на договора за кредит, платимо е на същите месечни вноски, както са определени за договора за кредит, като сумите не са разни, а след първата вноска от 202.35лв. намаляват по размер, като за последната вноска е посочена сума 0.00лв.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи:

Предявен е иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство на различни посочени основания, като въпреки, че ищецът се основава и на възражения за нищожност на целия договор за кредит и на отделни негови клаузи, то съдът следва да разгледа именно предявения иск, и не може да се произнесе по твърденията на ищеца за нищожност на договора за кредит, доколкото по делото не се представи пълен екземпляр на такъв, страната по него не участва в производството и не може да се установят твърденията на ищеца в исковата молба относно нищожност на клаузи в този договор, още по-малко да се приеме, че те влекат недействителност на целия договор за кредит. По основния предмет на делото – нищожност на договора за предоставяне на поръчителство от страна на ответника, съдът намира следното: Този договор не е уреден в българското законодателство, а за да възникне поръчителство по един договор е необходимо не сключване на договор между кредитополучателя и поръчителя, а договор за поръчителство между кредитора и поръчителя – чл. 138 от ЗЗД. По делото не се доказа такъв 4 договор да е сключен, независимо, че това е бил основния предмет на договора за предоставяне на поръчителство между М. А. П. и ***. Друг основен елемент от този ненаименован договор, е възнаграждението по него, дължимо от кредитополучателя по основния договор на поръчителя ***. В случая, съдът констатира при уговорката между страните в този елемент, противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради обстоятелството, че главницата – заетата сума по основния договор, е в размер на 4000.00лв., а стойността на поръчителството е в размер на 3460.32лв., т.е. над 3/4 от стойността на самия кредит, като се отчете, че същевременно лихвения процент по кредита е 40%, и реално кредитополучателят изначално дължи заплащане на повече от двойната стойност на заетите средства. Този висок размер на уговореното възнаграждение по никакъв начин не е обоснован в договора и не може да бъде преценен като еквИ.лентен на предоставената услуга, доколкото при неизпълнение на договора за кредит и евентуално реализиране на правата на кредитора не от кредитополучателя, а от поръчителя, последния не губи права, а има възможност да се удовлетвори от длъжника за платеното по силата на чл. 143 от ЗЗД. В случая недействителността на уговорката за възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство влече нищожност на целия договор, доколкото тя е толкова съществена част от този договор – представлява цялото насрещно задължение на кредитополучателя, че съдът намира, че договорът не би бил сключен без тази част – арг. от чл. 26 ал. 4, предл. последно от ЗЗД. В случая страните не твърдят да са налице други отношения помежду си, които биха предположили, че поръчителят би отговарял за неизпълнението на кредитополучателя без заплащане, напротив – кредиторът е този, който има такИ. отношения с поръчителя, доколкото го сочи и дава възможност да поръчителства по сключваните между него и неограничен брой кредитополучатели договори за заем.

При този изход на делото, съгл. чл. 78 ал. 1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за заплащане на направените по делото разноски за ДТ в размер на 138.41лв., и ответникът следва да бъде осъден да я заплати изцяло. По отношение на претендираните разноски за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата от адв. П. С. П. от САК, с оглед изхода на делото, следва ответника да бъде осъден да заплати на адв. П. възнаграждение, определено от съда. По делото е представено пълномощно и 5 договор за оказване на безплатна правна защита на осн. чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.

Поради горното, и на осн. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, съдът определя размер на адвокатското възнаграждение в минимален размер на 472.22 лв. За последната сума следва да бъдат присъдени разноските в полза на самия процесуален представител, а възражението на ответника на осн. чл. 78 ал. 5 от ГПК, не може да бъде разглеждано в настоящия случай, доколкото тази хипотеза е неприложима при служебно определяне на адвокатско възнаграждение, още повече, че то, както вече е посочено, се определя в минимален размер по Наредбата.