Решение № 263 от 19.09.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Б***, 19.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б***, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.ка П. Гоцева при участието на секретаря Ана Г. Г. като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Административно наказателно дело № 20251210201748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на А. Н. И. срещу Наказателно постановление /НП/ № 25-1899-000406 от 28.10.2025г., издадено от ВПД Началник на 01 РУ при ОДМВР - Б***, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 2 вр.ал.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лева /1022,58 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 36 /тридесет и шест/ месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП , като са му отнети и 20 контролни точки, на осн. Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. на МВР.

Жалбоподателят иска отмяната на НП, тъй като счита, че при издаването му са допуснати процесуални нарушения. Така в обстоятелствената му част не било посочено дА. е извършено медицинско изследване и какъв резултат е отчетен. Едва в диспозитива на наказателното постановление било отразено извършеното медицинско изследване, както и че административният орган е констатирал повторност на нарушението. Отделно от това се твърди и че не е нА.це повторност на нарушението /управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда/, тъй като предходно издаденото на жалбоподателя НП № 24-0266-000269/16.05.2024г. за нарушение на чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП било отменено с влязло в сила решение по касационно адм.дело № 967/2024г. на Административен съд - Б***. Сочи се и че номерът на стикера по чл.3 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не е посочен в АУАН, което също представлявало процесуално нарушение.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощника му адв. В*** 1 поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Административнонаказващият орган не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В съпроводителното писмо, с което изпраща административнонаказателната преписка, изразява становище за неоснователност на жалбата. Релевира възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН , от легитимирано лице и при спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН .

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 1***г., около *** часа, жалбоподателят А. Н. И. с ЕГН: ********** управлявал собствения му лек автомобил марка и модел „М***“ с рег.№ Е*** на територията на гр. Б***“, с посока на движение от ул. „В***“ към ул. „И.

М*** „Н***“, когато бил спрян за извършване на проверка от Л. Г. Ц. и И. М.

Т., полицейски служители при 01 РУ при ОДМВР - Б***. Предвид външните признаци на употреба на алкохол от водача /лъхал на алкохол/ свидетелите пристъпили към извършване на проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ фабр. номер A*** за употреба на алкохол. При тестването на жалбоподателя с техническото средство, с проба № *** била установена концентрация на алкохол в кръвта 0,51 ‰, измерена в количеството издишан въздух. Свидетелят Л. Ц. съставил на жалбоподателя АУАН серия GA №1***/1***г. Като виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Свидетелят Л. Ц. издал на водача талон за изследване № 0169414, с който жалбоподателят следвало да се яви в „МБАЛ Б***“ АД до 45 минути от връчване на талона за вземане на биологични проби. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 22:30 часа на 1***г. Свидетелите Т. и Ц. съпроводили жалбоподателя до СПО - Б*** и в 23:00 часа на последния му била взета кръвна проба за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Кръвната проба била подложена на химически анА.з чрез химическа експертиза, от която се установило съдържание на етилов алкохол в количество 0,57 ‰, видно от протокол за химическа експертиза № 312/22.10.2025г. (на л. 18 от делото). При съставяне на акта за установяване на нарушението жалбоподателят не направил възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни, изводими от показанията на полицейските служители - свидетелите Л. Г. Ц. и И. М. Т., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК – талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, резултат от проба от тестване с 2 техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, справка за нарушител водач и другите писмени материА. по административнонаказателната преписка.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Ц. и Т., които са еднопосочни, последователни и кореспондират на писмените доказателства, като установяват мястото на извършване на проверката на жалбоподателя, причините за извършването й, извършената на водача проверка с техническо средство, както и обстоятелството, че установената концентрация на алкохол е била над 0,5 ‰.

Въз основа на писмените доказателства /заповеди за оправомощаване/ съдът формира и изводите си за компетентност на актосъставителя и на наказващия орган.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП. АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 ЗАНН и на чл. 43 ЗАНН, в него са описани и всички съставомерни признаци от състава на нарушението, обстоятелствата на извършването му, както и са посочени датата и мястото на извършването му - посочено е времето на движението на автомобила, посоката му на движение, мястото, където е извършена проверка, както и резултата от извършената проба с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Посочена е и нарушената материалноправна разпоредба.

Наказателното постановление има съдържанието, предвидено в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Детайлно и подробно са посочени всички съставомерни признаци от състава на нарушението, обстоятелствата по извършването му, с посочване на време и място, както и е посочена нарушената материалноправна разпоредба. Следва да се посочи, че единствената разлика в описание на обстоятелствата на нарушението в АУАН и НП се отнася до концентрацията на алкохол в кръвта на водача и начина на установяването й - в АУАН е посочена единствено концентрация от 0,51 промила, установена с техническо средство, а в НП – освен тази стойност, установена с техническо средство, е посочена и концентрацията от 0,57 на хиляда, установена с протокол за химическа експертиза. Ясно е, че резултатът от химическата експертиза от 22.10.2025г. не е отразен в АУАН, тъй като актът е съставен преди това – в деня на проверката на 1***г. Резултатите /от техническото средство и от химическото изследване/ коректно са отразени в обжалваното постановление.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е допуснато процесуално нарушение, тъй като номерът на стикера, залепен на талона за медицинско изследване, не е посочен в АУАН. В случая са спазени изискванията, които предписва разпоредбата на чл.6 от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. Единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 от наредбата е залепен на екземпляра от талона за изследване, предназначен за АУАН /приложен към делото/. В акта за установяване на административно нарушение контролният орган е вписал часа и начина на извършване на проверката, вида, модела, фабричния номер и показанията на техническото средство, както и номера на талона за изследване. Не съществува изискване за посочване на номера на 3 стикера в АУАН, това е и безпредметно, тъй като както бе посочено по-горе единият от стикерите по чл. 3, ал. 3 от наредбата се залепва на екземпляра от талона за изследване, предназначен за АУАН.

При съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При тези съображения съдът намери, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяна на НП на това основание.

Съдът намери за несъмнено доказано и извършването от страна на жалбоподателя на нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП , която забранява водачите на ППС да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.

Съгласно чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017г., установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анА.затор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анА.затор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато: лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая по отношение на жалбоподателя е извършено химическо лабораторно изследване, при което е установена концентрация на алкохол в кръвта от 0,57 промила.

Предвид гореизложеното съдът намери, че се установи с категоричност, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП . Нарушаването на тази забрана е основание за санкциониране на водачите по реда на чл. 174, ал.1 от ЗДвП или по ал.2 на чл. 174 от ЗДвП - в случаите на повторност.

От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината, тъй като жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на поведението си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици. Следва да се посочи, че за съставомерността на деянието не е необходимо деецът да съзнава точната концентрация на алкохол в кръвта си.

В съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя се поддържа твърдение, че жалбоподателят не е употребявал алкохол, а медикамент сироп за кашлица, съдържащ алкохол, за което представя рецептурна бланка /л.90 от делото/. Съдът намира, че това твърдение се опровергава по категоричен начин от събраните по делото доказателства. На първо място още при извършването на проверката от полицейските служители, а след това и при вземането на биологични проби съгласно изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017г., жалбоподателят е лъхал на алкохол, което се установява от показанията на св. Т. и е отразено и в протокола за медицинско изследване.

При това медицинско освидетелстване жалбоподателят не е съобщил за заболявания и за прием на лекарства в последните 24 часа, което отново е 4 фиксирано в протокола за медицинско изследване /в т.14 - Употребени лекарствени продукти в последните 24 часа е отбелязано "не" и в т.15 Заболявания е отбелязано „отрича“/. Под тези констатации в протокола жалбоподателят лично е положил подпис, така че за съда не възниква никакво съмнение в тяхната достоверност. Поради което и наведеното твърдение за прием на лекарства – сироп за кашлица, съдържащ алкохол, се приема от настоящата инстанция като защитна теза и стремеж за избягване на административнонаказателната отговорност.

Не са нА.це основанията за приложението на чл. 28 ЗАНН. Не може да се приеме, че обществената опасност на нарушението е по-ниска в сравнение с обществената опасност на други нарушения от същия вид. Съдът намира, че не се установяват никакви смекчаващи отговорността обстоятелства. Касае се за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,57 на хиляда в населено място, осъществено в тъмната част на деня, което е поставило в опасност живота, здравето и имуществото на останА.те участници в движението. При преценката, че обществената опасност на конкретното нарушение не е по-ниска, следва да се имат предвид и зачестилите случаи на пътнотранспортни произшествия именно в резултат на употреба на алкохол от страна на водачите на пътните превозни средства.