Решение № 396 от 26.03.2019, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ,26.03.2019 год., гр.Пазарджик

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и шести февруари през двехиляди и деветнадесета година, в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА секретар Стоянка Миладинова, като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4991 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Подадена е искова молба от С.С.П., с ЕГН ********** ***, Л.П.П., с ЕГН ********** *** и А.С.П., с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.П.М., ПзАК, със съдебен адрес:***, адв.П.М. против Е.В.Д., с ЕГН ********** *** и Н.М.Д., с ЕГН ********** ***, в която ищците, чрез пълномощника си, твърдят, че са собственици по наследство, оставено им от С. С.

П., починал на 31.01.2015г., на недвижим имот в гр.Ветрен. Имотът представлявал дворно място, 163 кв.м. от което попадали в имот пл.№639, а останалите 85 кв.м.

- в имот пл.№638, двата съставляващи УПИ VІІ-638, 639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен, ведно с построената в него масивна жилищна сграда с площ от 85кв.м., както и две стопански постройки.

Сочат, че ищцата Л.П. е съпруга на починалия наследодател С. П., а другите двама ищци – С.П. и А.П. – негови синове.

Твърдят, че преди няколко месеца случайно разбрали, че П. П., б.ж. на гр.Пазарджик, на 22.04.2004г. бил направил саморъчно завещание, с което завещал неговата половина от къщата в гр.Ветрен на ответниците Н.Д. и Е.Д.. Двамата живеели в част от имота на ищците по лична уговорка със собствениците да го ползват безвъзмездно. Завещателят П. П. починал на 17.04.2013г., а завещанието било обявено от нотариус И. на 20.05.2013г. по молба на С. а К. и вписано в Службата по вписванията на 16.12.2013г.

На 18.12.2013г. ответниците се снабдили с нотариален акт за собственост на ½ ид. ч. от 27/112 ид. ч. от едноетажна масивна жилищна сграда, цялата с площ от 112 кв.м., построена в УПИ VІІ-638, 639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен.

Твърдят, че извършеното разпореждане с наследствения им имот накърнява правата им като законни наследници на С. П., тъй като завещателят П. П. не бил собственик на завещания имот и именно поради това било недействително на основание чл.19 ал.1 от ЗН. Твърдят, че издаденият въз основа на завещанието констативен нотариален акт за собственост №173, том ХІІІ, нот. дело №2266/2013г. по описа на нотариус И. следвало да бъде отменен по реда на чл.537 ал.2 от ГПК. При условията на евентуалност поддържат, че завещанието е нищожно, тъй като не отговаряло на формалните изисквания на чл.25 ал.1 от ЗН - текстът и подписът не били положени от П. П..

Липсвал и предмет, тъй като имотът не бил идентифициран. На следващо място завещателят не бил способен да завещава, тъй като имал психически отклонения и не бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към момента на извършването му.

Молят съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на масивна жилищна сграда с площ от 85 кв.м., построена в УПИ VІІ-638, 639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен и да ги осъди да предадат собствеността и владението върху имота. Молят да признае саморъчно завещание от 22.04.2004г., направено от П. П. за недействително. Молят да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост №173, том ХІІІ, нот. дело №2266/2013г. по описа на нотариус И. . Претендират направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани.

Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК по делото са постъпили писмени отговори на исковата молба от ответниците, чрез пълномощниците им, в които твърдят, че са съответно дъщеря и внук на М. И. П., чийто брат е завещателят П. И. П.. Имотът бил собствен на И. Л. П., който имал шест деца - А. , В. , С. , М. , П. и Н. И. П. .

Процесната къща била строена от И. П. и след неговата смърт била наследена при равни права - по 1/6 ид. ч. от децата му, съгласно действащия тогава ЗН. Тъй като синът му М. И. П. бил починал преди баща си, то неговият дял бил наследен от ответницата Н.Д..

Ответниците твърдят, че и двамата са родени в процесната къща, там живеели и понастоящем. Във връзка с представения писмен договор за продажба твърдят, че доколкото може да се възприеме за такъв, то Н. Д., Н. Б. и П. П. не били продавали своите ид. ч. от имота. С. П. би могъл да е придобил наследствените ид. ч. на двамата си братя А. и В. и така да се е оказал собственик на 3/6 ид. ч. от него. Н. Б. след като се омъжила "се отказала" от своята част в полза на братята си, това били възприели и нейните деца и го заявявали нееднократно. Така нейният дял бил разпределен между С. , П. и Н. /като наследник на М. /.

Твърдят, че в годините С. П. преградил къщата, като иззидал вътрешна стена и така обособил две отделни части със самостоятелни входове. Неговата била доста по-голяма - вероятно 85 кв.м., както се твърди, а другата част - от 27 кв.м., която останала за ответниците - баба С. а и П. П..

До този момент не били спорили кой каква площ ползва от наследствените ид. части.

Завещателят П. П. трайно живеел и работел в гр.Пазарджик, но често посещавал имота, особено през почивните дни, имал свои вещи там, отсядал винаги, когато решавал. В негово отсъствие ответницата Д. държала и ползвала неговите ид. части.

От друга страна бил приел, че брат му като е купил дяловете на другите им двама братя и с преразпределения дял на сестра им Н., то явно имал по-голям дял и го бил оставил да си живее в по-голямата преградена от С. част. Считал, че двамата с ответницата Д. са собственици на тези 27 кв.м. от къщата и именно 1/2 ид. ч. от тях й завещал.

Тази половина той считал за своя, макар наследствените права - и неговите, и на ответницата Д. да били по-големи.

Твърдят, че С. П., който починал през 1990г. никога не бил владял този имот единствено и само за себе си, отблъсквайки претенциите на другите съсобственици. В имота винаги били живели и ответниците Д.

, както и завещателят П. П.. В този смисъл за никой от ищците и техните наследодатели не била текла в никакъв момент придобивна давност по отношение на останалите сънаследници в лицето на Н.Д. и в лицето на П. П.. Ако нотариалният акт за собственост от 1982г., от който ищците се опитват да черпят права и чието съдържание били възпроизвели в последващия си нотариален акт за констатиране право на собственост по наследство, касае цялата жилищна сграда, както се твърди в исковата молба, то той почивал на неверни твърдения и свидетелски показания. Ищците не били собственици на цялата къща, тъй като и техният наследодател никога не е бил неин собственик, защото не я е придобил по никакъв начин. В тази връзка оспорват нотариален акт №50, том 6, дело 1952/1982г. В случай, че този нотариален акт касаел идеална част от къщата, представляващи преградените от него 85 кв.м, а тя не може да се раздели по технически показатели на два самостоятелни обекта и понеже към датата на издаване на нотариалния акт е била 112 кв.м, то молят съда да обяви този нотариален акт за нищожен.

Твърдят, че претендираните 85 кв.м. надвишавали сериозно правата на наследодателя на ищците С. П..

Ако къщата е 112 кв.м., то при 1/6 ид.ч., която ответницата Д. притежава, полагащите й се кв.м. били 18,66 кв.м. Толкова притежавал и завещателят и сестра им Н. Б. . Ако се приеме, че нейната част се преразпределяла между останалите наследници, то на всеки от тях се полагали по 24,88 кв.м. Дори да се приеме, че завещателното разпореждане било нищожно, то по наследство ответницата Д. получавала 1/5 от дела на П. П.. Така тя лично притежавала по наследство 26,12 кв.м. идеални части от къщата. Независимо от квадратурата на къщата ответницата Д. притежавала по наследство 1/6 ид.ч. по коляното на баща си М. П., 1/30 ид.ч. по наследство от П.

П. и съответната ид.ч. от частта на отказалата се от своята 1/6 ид.ч. Н. Б. .

Никога нито ответницата, нито П. П. били отчуждавали своите ид. части от имота, не спирали да ги ползват и държат като свои и по отношение на никой от тях не била текла придобивна давност в полза на С. П. или неговите наследници.

Що се касае до исковете за обявяване недействителност на саморъчно завещание и отмяна на нотариален акт №173, том ХІІІ, нот. дело №2266/2013г. по описа на нотариус И. поддържат, че същите са неоснователни - завещателят бил собственик на имота, който е завещал.

Завещанието отговаряло на формалните изисквания на чл.25 ал.1 от ЗН, имало и предмет, не било ясно защо ищците твърдят, че П. П. не бил способен да завещава. Нямало съответно основание за отмяна на нотариалния акт, тъй като констатациите в него се базирали на саморъчното завещание.

Поради всичко това молят съдът да отхвърли предявените искове. Претендират разноските по делото.

С Решение №474/23.06.2017г., постановено по първоначално образуваното гр.д. №3593/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд е отхвърлен като неоснователен предявения от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. против Е.В.Д. и Н.М.Д. иск по чл.108 от ЗС за приемане установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на жилищна сграда, построена в УПИ VII-638,

639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен и осъждането им да предадат владението върху нея. Отхвърлени са като неоснователни предявените от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. против Е.В.Д. и Н.М.Д. искове с правно основание чл.42, б."б", във връзка с чл.25 ал.1 от ЗН, чл.43 ал.1, б."а" от ЗН - за прогласяване недействителността на саморъчно завещание на П. П. от 22.04.2004 г. Отхвърлен е като неоснователен предявения от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. против Е.В.Д. и Н.М.Д. иск по чл.537 ал.2 от ГПК - за отмяна на констативен нотариален акт за собственост

№173, том XIII, нот. дело №2266/2013г. по описа на нотариус И. . Осъдени са С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. да заплатят на ответника Е.В.Д. сторените по делото разноски в размер на 600 лв., а на ответника Н.М.Д. - в размер на 680 лв.

С Допълнително решение №1074/15.12.2017г., постановено по същото гражданско дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение от 23.06.2017г., постановено по гр.д. №3593/2016г. по описа на ПРС, като след абзац втори от диспозитива се чете "ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. против Е.В.Д. и Н.М.Д. иск по чл.19 ал.1 от ЗН - за прогласяване недействителност на завещателно разпореждане.

С Решение №56 от

14.02.2018г., постановено по в. гр. дело №41/2018г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е прогласена нищожността на решение №474/23.06.2017г., постановено по гр. дело

№3593/2016г. в частта, с която Пазарджишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. против Е.В.Д. и Н.М.Д. иск по чл.108 от ЗС за приемане установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на жилищна сграда, построена в УПИ VII-638, 639 в кв.13 по плана на гр.Ветрен и осъждането им да предадат владението върху нея. Върнато е делото в тази част на друг състав на Пазарджишкия районен съд за постановяване на валидно решение. Потвърдено е решение №474/23.06.2017г., постановено по гр. дело №3593/2016г. по описа на Пазарджишкия районен съд в останалата му част, както и допълнително решение №1074/15.12.2017г., постановено по същото дело. Осъдени са Е.В.Д. и Н.М.Д. да заплатят на С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 135 /сто тридесет и пет/ лева. Осъдени са С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. да заплатят на Н.М.Д. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 480 лева. Осъдени са С.С.П., Л.П.П. и А.С.П. да заплатят на Е.В.Д. деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 480 лева.

С Определение №548 от 04.12.2018г., постановено по гр. дело №1907/2018г. по описа на ВКС, І-во гражданско отделение не е допуснато до касационно обжалване решение №56/14.02.2018г., постановено от Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.д. №41/2018г. по подадената от Л.П.П., С.С.П. и А.С.П. касационна жалба. Осъдени са Л.П.П., С.С.П. и А.С.П. на основание чл.78 ал.3 ГПК да заплатят на Е.В.Д. и Н.М.Д. сумата от 800 лева, представляваща направените по делото разноски.