Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4458 от 16.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 16787/2024
Вид
Решение № 4458
Подписан
16.10.2025
В сила
12.11.2025
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4458 гр. Пловдив, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330116787 по описа за 2024 година

Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 183 ЗЗД, във вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Елдрон Технолоджи” ЕАД (с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД), ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. „А“, ет. 6, със ****** З. Р. Р., чрез адв. Л. против И. С.

Ф., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. „*********“ № **** за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 62,50 лева (шестдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена от ответника сума по договор за продажба на изплащане № ****** от 26.10.2019 г, сключен между ответника и „А1 България“ ЕАД, която е заплатена от и щ е ц а на кредитора в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 16,57 лева (шестнадесет лева и петдесет и седем стотинки) мораторна лихва за периода 03.11.2021 г. – 29.02.2024 г. Притендира разноски.

В исковата и уточняваща молба към нея се твърди, че между ответника и „А1 България“ ЕАД е бил сключен договор за продажба на изплащане № ****** от 26.10.2019, възоснова на който ответникът закупил апарат Handset Samsung A10 BLA+PH TTEC cl срещу продажна цена от 299,99 лв., включваща първоначална вноска от 12,50 лева и 23 месечни вноски по 12,50 лева, съобразно погасителен план. Към договора е подписан приемо-предавателен протокол от 26.10.2019 г. Ответникът е заплатил първоначалната вноска и още 18 последователни месечни вноски, след което е преустановил плащанията, при което е останала дължима сумата от 62,50 лева. Поради неплащане в срок, 1 договорът е прекратен предсрочно, а сумата е станала предсрочно изискуема.

На 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и ищеца е бил сключен договор за поръчителство, въз основа на който ищецът се задължил да обезпечи задълженията на абонати, сключили договор за продажба на изплащане.

Поради липса на доброволно плащане от ответника, ищецът заплатил на „А1 България“ ЕАД дължимата сума от 62,50 лева на 03.11.2021 г., след покана от страна на кредитора. Ответникът е уведомен от ищеца в качеството му на поръчител, че ще изпълни задължението с изпратено му уведомление. На 07.07.2023 г. между ищеца и „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД е бил сключен договор за встъпване в дълг, въз основа на който поемателят е приел да отговаря като съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжниците, произтичащи от договора за поръчителство между „А1 България“ ЕАД и ищеца. Вземането на ищеца не е заплатено от ответника или поемателя. Образувано е производство по реда на чл. 410 ГПК – ч. гр. д. 3970/2024 г. на ПРС. Заповедта е влязла в сила по отношение на „Фонд за гарантиране на задълженията на физически лица“ ЕООД. Срещу същата е подадено възражение от ответника.

В указания срок по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска. Възразява, че ищецът не е имал качеството поръчител. Договорът за поръчителство бил последно продължен до 30.09.2020 г., след което прекратен. Оспорва ищецът да е заплатил дължимата сума на „А1 България“ ЕАД, съответно да е встъпил в правата на кредитора.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното.

От представените писмени доказателства –договор за продажба на изплащане от 26.10.2019 г.; гаранционна карта; приемо-предавателен протокол от 26.10.2019 г. е видно, че на 26.10.2019 г. между „А1 България“ ЕАД и И. С.

Ф. е постигнато съгласие за продажба от мобилния оператор на ответника на мобилен апарат Samsung A10 BLA+PH TTEC cl при цена платима на 24 вноски, от които първа-12,50 лв. и 23 остатъчни с общ размер от 287,49 лв., като дължи 5,05 % лихва. Вещта е предадена същия ден на купувача.

От представения договор от 04.11.2014 г., анекси от 08.10.2015 г.;

15.03.2015 г.; 12.12.2016 г.; 30.11.2017 г.; 05.06.2018 г.; 01.10.2018 г.; 08.08.2019 г.; 08.08.2020 г. между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е видно, че на същата дата между продавача „А1 България“ ЕАД, с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД и ищеца, с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, е постигнато съгласие последния да извършва в полза на оператора кредитен скоринг на потребител с цел сключване на договор за продажба на изплащане, в зависимост от кредитна оценка и определен кредитен лимит, и да гарантира чрез поръчителство заплащане на задълженията на абонатите по договор за продажба на изплащане, сключен в резултат на скоринг и одобрение от поръчителя до размера на кредитния лимит. Срока на договора първоначално определен и продължен е до 30.09.2020 г.

От представения приемо-предавателен протокол от 16.11.2021 г. и 13.12.2021 г. и справки към тях е видно, че на 16.11.2021 г. представител на 2 ищеца е приел от „А1 България“ ЕАД списък на 128 абонати с размер на просрочени задължения от 12139,26 лв. касаещи договори за продажба на изплащане, одобрени чрез скоринг и гарантирани от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, които са изпълнени от поръчителя. На 13.12.2021 г. представител на ищеца е приел от „А1 България“ ЕАД списък на 140 абоната с размер на задължения от 12745,59 лв. които са просрочени. Между тях е и задължението на ответника е посочено в размер от 62,50 лв.

От представеното уведомление(лист 27 от делото) е видно, че ищеца е изготвил до ответника уведомление, че задълженията му към „А1 България“ ЕАД по договор за продажба на изплащане с размер от 62,50 лв., за които са съставени финансови документи са прехвърлени по силата на договор за поръчителство от продавача на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД.

От представения договор за встъпване в дълг от 07.07.2023 г. е видно, че дружество „Фонд за гарантиране на задължения на физически лица“ ЕООД е поело спрямо ищеца да заплати задължението на ответника в срок от един месец.

От приложеното ч. г. д. 3970/2024 г. на ПРС е видно, че ищеца е притендирал от ответника заплащане на задължението по реда на чл. 410 от ГПК, в резултат на което е издадена заповед за изпълнение за същите. Срещу нея е постъпило в срок възражение от длъжника.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Не е спорно между страните по делото и се установява от приложеното ч.гр.дело № 3970/2024 г. на ПРС, че срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от в срок е подадено възражение от длъжника –ответник по делото И. Ф., като в рамките на дадения едномесечен срок, е предявен и настоящия иск. Това сочи наличие на процесуалните предпоставки за разглеждане на иска.

С оглед ангажираните писмени доказателства-договор за покупка на изплащане, премо-предавателен протокол и гаранция, които не са оспорени от ответната страна съдът намира за доказан факта на закупуване на процесното мобилно устройство от ответинка, срещу цена платима на вноски, както и предаването му на купувача. Поради това настоящия състав намира, че за купувача Ф. е възникнало задължение за заплащане на определените погасителни вноски, съобразно одобрения от страните погасителен план.

С оглед представения договора за поръчителство от 07.11.2014 г. и анекси към него, съдът намира, че към момента на сключаване на договора за продажба на изплащане между ответника и „А1 България“ ЕАД е било налице действащо съглашение между продавача и поръчителя за гарантиране чрез поръчителство на вземанията на оператора от абонати по Договор за продажба 3 на изплащане, сключен възоснова на скоринг и одобрение от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД, до размера на кредитния лимит. Съобразно дадените в договора за поръчителство определения за понятията "скоринг" или "кредитен скоринг", означаващи статистически анализ, който се извършва от поръчителя с цел определяне на кредитоспособността на даден потребител чрез изготвяне на кредитна оценка; определяне на кредитен лимит и одобряване или отхвърляне на потребителя, посочен в заявка за кредитна оценка, за сключване на договор за продажба на изплащане поставя отговорността на поръчителя е в зависимост от извършването на скоринг. Следва да се има предвид, че обезпечаването на задължението по договор за продажба на изплащане не е задължително условие за сключването му. В процесния договора за продажба на изплащане на мобилен телефон не е посочено, че се сключва при обезпечаване от поръчителя и не се представят доказателства за извършен скоринг на И. Ф. и определяне на кредитен лимит от поръчителя с дадено от него съгласие за сключване на договора. Това препятства формирането на извод, че договорът за продажба на изплащане, сключен с ответника, попада в предмета на договора за поръчителство от 07.11.2014 г. Поради това и за поръчителя не е възникнало задължение за заплати вземането на „А1 България“ ЕАД от И. Ф.. За пълнота следва да се отбележи, че по делото не се представят преки доказателства установяващи непосредствено да е извършено плащането. Единствените документи, които се ангажират от ищеца-протоколи за предадени справки, сочат само разменена информация между кредитора и поръчителя за непогасени задължения на абонати страни по договори за продажба на изплащане, но не и погасяване на задълженията им от „Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ АД. Дори и да се приеме, че ищецът е платил задължението на ответника, то наведеното с исковата молба основание за това плащане остава недоказано. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск за притендираната главница и следващата и се лихва се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат.

На ответника неследва да се присъждат разноски поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

На процесуалния представител на ответника следва да се определи служебно възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в минимален размер от 4

400 лв. по настоящето производство и 200 лв. за заповедното производство, които съдът преценя като съответстващи на фактическата и правна сложност на делата. При определяне на размера съдът не дължи разделяне на възнаграждението на дължим ДДС и данъчна основа, съобразно изложените данни от адв. Р. за регистрация по ЗДДС, тъй като не се явява данъчно задължено лице по този закон за определяне и внасяне на данъка.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Елдрон Технолоджи” ЕАД (с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД), ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. „А“, ет. 6, със ****** З. Р. Р., чрез адв. Л. против И. С. Ф., ЕГН **********, с адрес гр. ********, ул. „*********“ № **** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 62,50 лева (шестдесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща незаплатена от ответника сума по договор за продажба на изплащане № ****** от 26.10.2019 г, сключен между ответника и „А1 България“ ЕАД, която е заплатена от ищеца на кредитора в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 01.03.2024 г. до окончателното изплащане, сумата от 16,57 лева (шестнадесет лева и петдесет и седем стотинки) мораторна лихва за периода 03.11.2021 г. – 29.02.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 3970/2024 г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Елдрон Технолоджи” ЕАД (с предишно наименование „Мъни Плюс Корп“ ЕАД), ЕИК 203037835, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, вх. „А“, ет. 6, със ****** З. Р. Р. да заплати на адвокат Р. Н. Р., личен № ******, с адрес: гр.

*********, ул. „*********“ № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение по настоящето производство и 200(двеста) лева за адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч. г. д. 3970/2024 г. на ПРС, определени от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.