Протокол № 269 от 16.09.2024, Апелативен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 269 гр. Варна, 12.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева и прокурора П. М. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600243 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:10 часа се явиха:

Жалбоподател-подсъдим Ж. Д. К., редовно призован, явява се лично, представлява се от адв.И. Д. Й. от АК – Шумен, редовно упълномощен.

Жалбоподател-частен обвинител А. С. Н. и Р. М. Н. и М. А. С., със съгласието на законния си представител Р. М. Н., редовно призовани, явяват се лично.

Адв.Б. И. Б. от АК – Шумен и Адв.М. П. М. от АК – София, редовно призовани, не се явяват.

АДВ.Р.: - Колегите адв.Б. и адв.М. няма да се явят в съдебно заседание, аз ще представлявам тримата жалбоподатели – частни обвинители, представям пълномощно.

Адв.Я. В. Р. от АК - София представя пълномощно от АК „М. М. и съдружници“ за преупълномощаване за защита правата и законните интереси на тримата частни обвинители, надлежно упълномощен и приет от съда от днес.

Частен обвинител М. М. С., редовно призована, не се явява. Не се явяват и поверениците адв.Н. Н. Д. от АК – София и адв.Г. Г. Р. от АК – София, редовно упълномощени.

Депозирана е молба на 11.09.2024 година в 16:30 часа по електронна поща от адв.Н. Д. и адв.Г. Р. от АК София, които не се явяват в днешното 1 съдебно заседание в качеството им на повереници на М. М. С., частен обвинител по делото, с което същите уведомяват съда, че поради служебна ангажираност няма да се явят в днешното съдебно заседание, същото е относимо и за частния обвинител С., не възразяват по даване ход на делото и разглеждане на делото по същество в тяхно отсъствие. Вземат становище и във връзка с евентуални доказателствени искания, които биха направили страните, като възразяват с оглед процедурата по която е протекло разглеждането на делото по реда на Глава 27, чл.371, т.2 НПК. Взема се становище и по жалбата на подсъдимия. Молбата е за потвърждаване решението на Окръжен съд – Шумен.

За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор К..

ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото. Няма да соча доказателства, не правя искания за отвод.

АДВ.Р.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя искания за отвод.

АДВ.Й.: – Да се даде ход на делото. Не правя искания за отвод. Аз ще представя писмени доказателства, с оглед установеното по делото заболяване на доверителят ми представям амбулаторни листи, за да се види, че той продължава да посещава психиатър, както и уверение, че е редовно обучение, преминал е първи курс и е записан за втори курс.

Искам да уточня, че анамнезата отразена в амбулаторните листи е първоначалната, както е нормално и в следващата част се проследява лечението, ако констатирате противоречие, че пише, че е ученик и не излиза от дома си, това е било първоначално, сега вече е студент.

ПРОКУРОРЪТ: - Запознах се с представените доказателства, да се приемат представените писмени материали.

АДВ.Р.: – Предоставям на съда по приемането на представените писмени материали.

СЪСТАВЪТ НА ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ намира, че към настоящия момент, на първо място, не са налице процесуални пречки по даване ход на делото.

На второ място, така представените писмени материали от защитата на подсъдимото лице, касаещо неговото здравословно състояние и надлежно заверени от защитата, като относими към предмета на доказване, с оглед данните за личността и в частност здравословното състояние на подсъдимото лице, следва да се приобщят към доказателствената съвкупност, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствената съвкупност представените от защитника на подсъдимия писмени материали, а именно: 15 амбулаторни листи от 05.05.2023 година, 18.05.2023 година, 14.06.2023 година, 2

11.07.2023 година, 17.08.2023 година, 21.09.2023 година, 06.11.2023 година, 04.12.2023 година, 09.01.2024 година, 14.02.2024 година, 15.03.2024 година, 16.04.2024 година, 15.05.2024 година, 17.06.2024 година, 03.09.2024 година, уверение № 24933/11.09.2024 година.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ДИМИТРОВА

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:

ПРОКУРОРЪТ: – Уважаеми Апелативни съдии, моля да оставите въззивната жалба на подсъдимия без уважение като неоснователна.

От друга страна липса на подаден протест от ОП Шумен считам за основателна жалбата на частните обвинителни. Становището ми е, че исканото от защитата намаляване на наложеното наказание не съответства нито на характера и тежестта на извършеното престъпление, на неговата обществена опасност, нито на обстоятелствата свързани с извършването му и най-вече данните за личността на подсъдимия досежно опита му като водач на МПС и по-точно липсата на такъв опит при наличието само на 4 месеца шофьорски стаж, проявената самонадеяност при управление на автомобила с усилена музика, едновременно с това отклоняване на вниманието при смяна на музиката, не на последно място имайки предвид управлението на автомобила в града със скорост над 100 км/ч при максимално разрешената скорост такава от 50 км/ч.

При наличието на тези обстоятелства считам, че наложеното наказание е твърде снизходително и в тази връзка се солидаризирам с изложеното в жалбата на частните обвинители, с която моля да съобразите своя съдебен акт.

Що се отнася до представените днес писмени доказателства считам, че те не следва да повлияят на определяне на наказанието до колкото представените медицински документи аз поне не видях заключение на медицински специалист, в което да е отразено, че констатираното здравословно състояние е несъвместимо с наказание лишаване от свобода.

От друга страна представения документ за това, че подсъдимия е записал да учи като студент също по моему не следва да оказва влияние при определяне на наказанието до колкото обратното би представлявало прецедент, би дало възможност по всяко едно друго наказателно дело, при всеки един подсъдим след извършване на престъплението и преди постановяването на присъдата, записвайки се да учи или пък ако не е работил до тогава започвайки да работи, да изтъква това обстоятелство като едва ли не задължаващо съда да го вземе предвид при определяне намаление на наказанието или при определяне на по-лек вид наказание.

В този смисъл моля за Вашето решение.

АДВ.Р.: – Уважаеми Апелативни съдии, считам, че повдигнатото обвинение е доказано по категоричен начин извън всякакво съмнение. Всички 3 съставомерни признаци, относно обективната и относно субективната страна се установяват въз основа на анализа, поотделно и в съвкупност на доказателствения материали, събрани в хода разследването и на съдебното следствие.

Това положение не се отрича и във въззивната жалба на защитата.

До колкото намирам, че обвинението е доказано по несъмнен начин ще взема подробно отношение, относно индивидуализацията на наказанието.

Считам, че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца е прекомерно леко и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Следва да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като този превес е както количествен, така и съдържателен.

Младата възраст на подсъдимия, с оглед особеностите на извършеното деяние следва да бъде разглеждана като смекчаващо обстоятелство със сериозни резерви. Подсъдимият има незначителен стаж като водач на МПС, по-малко от 4 месеца през които вече е бил санкциониран веднъж за нарушение на ЗДвП и изначално, а още повече в конкретния случай е следвало да прояви завишена бдителност и внимание към спазване правилата за движение. А именно управлявайки автомобила в тъмната част на денонощието, в градски условия, в близост до голям магазин и след посещение на дентален лекар, който му е поставил упойка.

От показанията на свидетеля М.В. от 29.09.2022 година е установено, че подсъдимият и в други случаи е управлявал МПС със скорост над максимално разрешената. В процесния случай подсъдимият е управлявал автомобила с повече от два пъти по-висока скорост от максимално разрешената като е продължил да увеличава скоростта на движение дори когато наближил кръстовището. По този начин сам е създал ситуация, в която настъпването на обществено опасните последици е било неизбежно и непредотвратимо. Не е предприел намаляване на скоростта или спиране за да пропусне участник в движението, който е с предимство, при наличието на организация на движението, която е в пълно съответствие с нормативната уредба.

От експертните заключения категорично следва, че при управление на автомобила от подсъдимия с разрешената скорост изобщо не би настъпило ПТП.

Липсва каквото и да било съпричиняване, поведението на пострадалите и в частност управлението на другото процесно МПС е било изцяло правомерно.

В решението, с което ВКС върна делото за ново разглеждане на въззивния съд с основно посочено, че се касае до едни най-тежките нарушения на ППЗДвП. Наред с това е установено, че подсъдимият е боравел с мобилния си телефон по време на управлението на автомобила. След произшествието подсъдимият не е предприел никакви действия, насочени към оказване на помощ на пострадалите, а след като е намерил телефона си се е обадил 4 единствено на близките си.

Критичното отношение на подсъдимия към деянието и съдействието от негова страна на органите на досъдебното производство, които първоинстанционния съд приема за смекчаващи обстоятелства, ако изобщо са налице, имат минимални обем и интензитет.

В хода на цялото ДП обвиняемият, понастоящем подсъдим, последователно отрича да е шофирал със 103.7 км/ч, а това е обстоятелство, което е категорично доказано по делото.

При разпита си от 22.09.2022 година обвиняемият не дава обяснения - том 1 от ДП, листи 7 и 8.

При разпита си от 03.10.2022 година заявява, цитирам: “Карах колата със 75-80 км/ ч“ - том 1 от ДП, листи 79 до 90.

При разпита си от 20.02.2023 година, заявява, цитирам: „Запознах се с конкретизираното обвинение по делото. Изразявам учудване от установената скорост, т.к. считам, че не съм управлявал автомобила с толкова висока скорост. Последно до преди удара на километража пишеше 80 км/ч“ - том 9 от ДП, листи 22 и 23.

На следващо място, както следва от протокола за оглед на труп и аутопсия, съответно том 8, листи от 14 до 24 и КАТСМЕ - том 8, листи 96 -97 на пострадалата С. С. са причинени множество тежки увреждания на различни части от тялото – главата, гръдния кош, гръдния отдел на гръбнака, корема, таза, крайници, редица от които увреждания сами по себе си са напълно несъвместими с живота.

На другата пострадала - М. С. са причинени две увреждания съставляващи средна телесна повреда, а именно счупване на горното рамо на лявата срамна кост и разкъсно-контузна рана на главата, както следва от СМЕ по писмени данни, находяща се в том 8, листи 2 до 4 и КАТЕСМЕ - том 8, листи 97 до 99.

Съгласно константната практика на ВКС многобройността на причинените увреждания сама по себе си също е отегчаващо обстоятелство.

В този смисъл са например: решение № 79/10.04.2017 година по НД № 110/2017 година, на второ НО и решение № 119/03.06.2021 година по НД № 391/2021 година на първо НО.

Категорично не може да бъде споделено приетото от окръжен съд – Шумен, че младата възраст на пострадалите не е отегчаващо обстоятелство.

Първоинстанционния съд посочва, че е налице разнородна съдебна практика по въпроса без да се позовава на нито един съдебен акт.

Напротив константна и безпротиворечива е практиката на ВКС в насока, че младата възраст на пострадалия, когато не е съставомерен признак, е отегчаващо обстоятелство, включително и при причиняване на смърт и 5 телесни повреди от престъпления по транспорта.

В този смисъл са например решения:

№ 443/25.02.2015 година по НД № 1337/2014 година на трето НО, № 497/12.03.2015 година по НД № 1562/2014 година, второ НО, № 356/01.10.2015 година по НД № 954/2015 година, първо НО, №168/30.05.2017 година по НД № 400/2017 година, второ НО, № 60252/11.04.2022 година по НД № 849/2021 година, трето НО и № 427/16.11.2023 година по НД № 799/2023 година, второ НО.