Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 7427 от 22.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 28770/2023
Вид
Определение № 7427
Подписан
22.02.2026
Състав
ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ИГНАТОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7427 гр. София, 22.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110128770 по описа за 2023 година

С постъпилия отговор на исковата молба назначения от съда особен представител на ответницата е поискала съдът да измени определеното й възнаграждение в размер на 200 лева. Макар и претендираните парични задължения, предмет на делото, да били в минимален размер, тя излага подробни доводи за фактическата и правна сложност на делото, осъществените от особения представител действия, твърди да е регистрирана по ЗДДС и се позовава на правото на Европейския съюз и в частност на правилата за защита на конкуренцията.

Искането е направено от заинтересован участник в съдопроизводството. Първостепенният съд определи възнаграждението на особения представител на ответницата с разпореждане № 153591 от 24. 10. 2024 г. в размер на 200 лева. При определянето на това възнаграждение съдът е допуснал процесуално нарушение, защото не е изложил каквито и да били мотиви поради какви причини и на какво основание е определил възнаграждението на особения представител в именно такъв размер. Въпреки това крайният резултат е правилен и законосъобразен. Това е така, защото противно на твърденията на особения представител настоящото дело за разглеждането на искове за заплащането на парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия за битови нужди, не се отличава с каквато и да било фактическа и правна сложност на този етап. Към момента на първоначалното определяне на депозита за особен представител на ответника съдът не би могъл да предвиди нито какви усложнения биха могли да настъпят в по-нататъшния ход на съдопроизводството, нито да ли адвокатът, който предстои да бъде предложен за особен представител, е регистриран по ЗДДС или не е. Тези обстоятелства е нормално и обичайно да се преценяват към момента на приключването на съдопроизводството пред съответната инстанция. Затова и обикновено особените представители, които не жадуват на всяка цена да обременят неизправната страна по делото с още по-големи разноски, които неколкократно да надвишават самия защищаван материалне интерес по делото, в свой личен интерес (каквото поведение би повдигнало въпроси за спазването на правилата на професионалната 1 етика) по начало изчакват завършека на производството пред съответната инстанция и едва тогава преценяват дали да формулират мотивирано искане за увеличаване на определеното им от съда възнаграждение. Понеже на настоящия ранен етап не са налице основания за увеличаване на възнаграждението на особения представител на ответницата, то и съдът, макар и без да излага мотиви, го е определил съгласно минималния размер по чл. 7, ал. 2, т.

1 от Наредбата № 1 на Висшия адвокатски съвет за възнагражденията за адвокатска работа (загл. изменено), което е разделил наполовина в съответствие с нормата на чл. 47, ал. 6, изр. второ ГПК.

Дори и да бяха налице такива основания, следва да се държи сметка, че към момента на постановяването на съответното разпореждане цитираната законова норма предвиждаше правомощието на съда тъкмо той (съдът) да определя размера на възнаграждението на особения представител. След постановяването на това разпореждане влязоха в сила законодателни изменения, от които нормата на чл. 47, ал. 6, изр. второ ГПК пострада. Сега тя е деформирана и препраща към новелата на чл. 36а, ал. 1 от Закона за адвокатурата, която на свой ред дава правомощие на адвокатския съвет към съответната адвокатска колегия да определя възнаграждението на особения представител. Тези законодателни изменения бяха въведени със Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, обн. ДВ, бр. 17 от 13. 02. 2026 г. Тъй като не е предвидено друго, те са влезли в сила в общия тридневен срок от обнародването им съгласно чл. 5, ал. 5, изр. второ от Конституцията. Следователно те са в сила от 17. 02. 2026 г. Тъй като става въпрос за процесуалноправни норми и не е предвидено друго, те пораждат действие и спрямо висящите съдопроизводства ("При законодателна промяна на ГП новата уредба трябва да се приложи незабавно, и то не само за защита на граждански права, които ще възникнат след новата уредба, не само относно вече възникнали права, чиято защита се търси след ниея (84-57-ОСГК), но и по всички висящи производства, образувани по искания за защита, предявени под действието на стария процесуален закон, т.е., преди да влезе в сила новата уредба (Опр. 1463-98-V).

Незабавното действие на новия процесуален закон означава, че всички неизвършени процесуални действия по висящото защитно производство следва да се извършат съобразно с новия закон. Това е принципът" - Ж. С., О. С., "Гражданско процесуално право.

Десето преработено и допълнено издание", стр. 48 - 49). Съдът е подчинен на закона до момента в който той бъде отменен или прогласен за противоконституционен или противоречащ на правото на Европейския съюз по надлежния ред. Към момента на постановяването на настоящото определение актуалната редакция на чл. 47, ал. 6, изр. второ ГПК и новелата на чл. 36а от Закона за адвокатурата нито са отменени, нито са прогласени за противоконституционни или противоречащи на правото на Европейския съюз. При това положение първостепенният съд е длъжен да ги приложи. Тук следва да се отбележи, че единствено последната съдебна инстанция има процесуалното задължение да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, ако прецени, че норми на националното законодателство биха могли да противоречат на правото на Европейския съюз. Първата инстанция няма подобно задължение.

2

Предвид всичко обсъдено, макар и към момента на постановяването на обсъжданото разпореждане първостепенният съд в съответствие с действуващото тогава законодателство да е определил възнаграждението на особения представител, към момента на постановяването на настоящото определение същият съд вече не може да упражнява съответно правомощие. Поради тези причини искането на особения представител трябва да бъде оставено без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адвокат М. А., личен номер на адвокат ***, съдържащо се в отговора на исковата молба, възнаграждението й за особен представител да бъде увеличено от 200 лева на евровата равностойност на 600 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвен препис от определението да се връчи на адвокат М. А..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3