Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 228 от 23.04.2025, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно частно търговско дело 150/2025
Вид
Определение № 228
Подписан
23.04.2025
Състав
Марин Георгиев Маринов, Диана Димитрова Митева, Магдалена Кръстева Недева

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 228 гр. Варна, 23.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно търговско дело № 20253001000150 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Депозирана е частна жалба срещу на постановеното определение № 143/12.02.2025 година по гр. дело № 209/2024 година на Окръжен съд Шумен, от адвокат Н. Н. Д., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на произнасянето по разноските, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

След проверка съдът установи, че жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В жалбата на страната се поддържа оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение. Обосновава се становище за занижен размер на присъденото възнаграждение, който не е съответен на действията извършени по делото и не е съобразен с практиката на СЕС. Иска се присъждането на съответен размер на адвокатско възнаграждение, съобразно изхода от спора и положения труд от адвоката, чрез отмяна на обжалваното определение и присъждането на разноски за настоящото производство.

Насрещната страна е подала отговор, в който е изложила съображения за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба подадена от Р. Р. С., с която е предявена пряка претенция срещу застраховател ЗК „Лев Инс“ АД, с отправено искане за обезщетяване за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП по повод, на което на ищцата са нанесени телесни увреждания подробно описани в исковата молба.

Искът е заведен за сумата от 70000 лева.

С постановеното по делото решение първата инстанция е уважила исковата претенция за сумата от 40000 лева, съответно е отхвърлила иска за 1 горницата над тази сума до претендираните 70000 лева. В хода на производството и съдебното дирене, процесуалният представител на ищеца е заемал активно процесуално поведение. Видно от исковата молба, с която е сезирана първата инстанция, в нея са обективирани няколко на брой доказателствени искания. Направени са искания за задължаването на насрещната по спора страна да представи писмени доказателства, искания за допускането на три експертизи, с конкретно зададени въпроси към вещите лица и искане за допускането на гласни доказателства в производството.

Ищецът е ангажирал и писмени доказателства приложени към исковата молба. В производството пред първата инстанция са се провели две на брой открити съдебни заседания. В тези съдебни заседания са разпитани и свидетели. Макар и посредством молби по хода на производството, процесуалният представител на ищцата е осъществил в пълна степен процесуалната защита на страната.

Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет, като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, пар. 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В решението на СЕС е посочено, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Прието е, че това води до абсолютна нищожност на Наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара представлява сериозно нарушение на конкуренцията, по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и в действителност съставлява пречка за прилагането на реални пазарни цени.

Настоящият състав намира, че съобразявайки решение на СЕС по дело С– 438/2022 действително не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, като задължителни, но няма пречка да изхожда от тях като инструктивни, ориентировъчни относно представата на съсловието за адекватност на адвокатските възнаграждения, съответно подлежащи на актуализиране. Доколкото сам по себе си размера на защитавания, оценим парично интерес, не предполага съществено различна по съдържание защита, но от друга страна е задължаващ адвоката в посериозна степен, вкл. с оглед възможни от страна на доверителя последващи претенции за вреди при неудовлетворителен резултат, следва да се изходи от определените твърди ставки по чл. 7, ал. 2 в Наредбата, като с оглед спецификата на спора, сложността му и размера на остатъка от претенцията, над долната му граница, към която са фиксирани твърдите ставки, евентуално увеличи същия.

Материалният интерес по иска в първа инстанция – 70000 лева, при прилагане на твърдата ставка по чл. 7, ал. 2, т. 4 на Наредбата , обуславя възнаграждение от 6250 без ДДС и 7500 с ДДС, при пълно уважаване на 2 претенциите. Съобразно уважения дял от 40000 лева следващото се адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4285,71 лева с ДДС. С решението на първата инстанция, съответно обжалваното определение постановено по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, е присъдена сумата от 1200 лева с ДДС. Тази сума безспорно е под минимума предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, като е над три пъти по малка по стойност. Този размер въззивната инстанция намира за несправедлив, с оглед обема на положените правни действия от процесуалния представител на ищцата. Разликата в минималния размер по наредбата и присъденото не е пренебрежима за предоставения труд от професионалист в съответната област. Все пак следва да се вземе предвид и своевременно въведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът съобразява, като приема, че се дължи възнаграждение към минимума по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата, преди изменението.

Съгласно решението на СЕС, задължително по смисъла на чл. 633 ГПК, съдът не е обвързан от минимумите посочени в наредбата, но те могат да му служат като ориентир. Преценявайки правната сложност на спора, която настоящият състав отчита около средна за този вид претенции, съобразявайки извършените от процесуалния представител на страната действия и активното участие на процесуалния представител в тях, съдът приема, че е гарантирано правото на защита на страната. Решаващ аргумент в тази насока е приключването на спора в една инстанция, което е индиция за адекватно воденото дело и правилните преценки за определяне на размера на претенцията, както и за въздържане от процесуалните действия по обжалване.

При изложените факти, настоящата инстанция намира, възнаграждение за адвоката в общ размер от 4275 лева с ДДС за справедлив и съответен на сложността на производството. Доколкото първоинстанционният съд е присъдил 1200 лева, то на процесуалния представител се следва разликата от 3075 лева, съобразно направеното искане, който размер настоящият състав намира за адекватен, с оглед осъществената защита.

По разноските:

Съгласно константната практика на касационната инстанция в производството по реда на чл. 248 ГПК разноски не се присъждат. Поради това и въззивната инстанция намира за недължимо произнасянето по направените от страните искания в този смисъл.

По тези съображения се следва отмяна на обжалваното определение и присъждането на допълнително адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМ ЕН Я определение № 143/12.02.2025 година по гр. дело № 209/2024 година на Окръжен съд - Шумен, като вместо него постановява:

ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-1251130788, гр. София да заплати на адв. Н. Н. Д., гр. София сумата от 3075 лева /три хиляди и седемдесет и пет лева/ с ДДС, представляваща разлика до дължимото адвокатско 3 възнаграждение от 4275 лева, за производството пред първата инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК , подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4