Решение № 30 от 31.01.2020, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 30 гр. Видин,

31.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, първи административен състав в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева при секретаря

Катерина Борисова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

339 по описа за

2019 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.64,ал.7 от ЗМВР.

Делото е образувано по жалба на В.Ц.П. *** против

Разпореждане полицейски орган – Ивайло Александров от 18.11.2019г. на длъжност ПИ при РУ на ОДМВР Видин.

В жалбата се развиват съображения, че разпореждането е незаконо -съобразно и необосновано, както и че при издаването му е нарушен и процесуалният закон.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното разпореждане. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – ПИ при РУ на ОДМВР Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да не я уважава. Моли за присъждане на разноски.

Окръжна прокуратура Видин, надлежно уведомени, не вземат становище и не изпращат представител.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Административното производство е започнало въз основа на молба вх. № 178600 - 13511 на Борислав Сашов Борисов от гр. Видин до Началника на РУ – Видин, с искане за съдействие във връзка с отправяни закани и заплахи спрямо него и жената, с която живее от страна на В.П., както и многократно нанасяне на щети от страна на жалбоподателя по отношение на лично имущество на Борисов. Сочи се, че има подавани и други жалби от него срещу жалбоподателя за осъществен тормоз. Към молбата са приложени и обяснения на Борисов, съответно от 10.11.2019г. и от 18.11.2019г., в които се съдържат данни за това, че на 09.11.2019г, около 18,30ч. е паркирал личното си МПС пред дома си в гр. Видин, на ул.“П. Евтимий“ № 27. Няколко часа преди това той срещнал В.П., който му се заканил отново, но не последвало нищо повече, тъй като Борисов бил с друго лице. На сутринта на 10.11.2019г. около 08,00 часа, тръгвайки за работа забелязал, че двете леви гуми на автомобила му, /предна и задна/ са срязани. От жената, с която живее знае, че П. има такава практика, тъй като много пъти е рязал гумите на автомобила и на предишния ѝ приятел. Към преписката е приложено обяснението на В.П., в което се отрича да познава лицето Борислав Борисов и твърди, че изнесеното в жалбата не отговаря на истината.

Въз основа на горните обстоятелства е издадено и обжалваното разпореждане от 18.11.2019г.

При така изложената фактическа обстановка с разпореждане от 18.11.2019г. и на основание чл.64,ал.1 и ал.4 от ЗМВР полицейски инспектор при РУ Видин, към ОДМВР Видин и в изпълнение на възложени функции по ЗМВР, охрана на обществения ред /ООР/, ЗЗД, ЗЗ, Наредба № 1 на Общински съвет Видин, на жалбоподателя В.П. е разпоредено да не влиза в пререкания и саморазправа, да не извършва самоуправствени действия, да не отправя обиди, закани и заплахи, да не извършва действия, застрашаващи живота и здравето на Борислав Борисов от гр.Видин и семейството му; да не се заканва с престъпления против неговата личност и имоти; да не се заканва с убийство; да не унищожава или поврежда противозаконно чужди движими и недвижими вещи; спорните въпроси да решава по законен ред.

Разпореждането е връчено лично на адресата на датата на издаването 18.11.2019г., а жалбата е подадена на 21.11.2019г., т.е. в срока по чл.149,ал.1 от АПК.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират. Последните не са оспорени от страните, приети са като доказателства по делото и съдът няма причина да не ги кредитира.

След преценката на доказателствата по делото, Съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149,ал.1 от АПК, от адресата на оспореното разпореждане, което е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна.

Проверено изцяло на основание чл.168 от

АПК и съобразно критериите по чл.146 от

АПК, оспореното разпореждане е валиден административен акт, издаден в писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона.

Разпореждането, което е предмет на жалбата, е издадено от полицейски орган – полицейски инспектор при Районно управление – Видин на основание чл.64,ал.1 от ЗМВР, т.е. от орган с материална компетентност. Страните не спорят по компетентността.

Спазена е установената писмена форма по чл.64,ал.5 вр. с ал.1 от

ЗМВР, а разпореждането съдържа наименование на органа, който го издава, адресат, правно основание, разпоредителна част с ясно предписани задължения за адресата и ред за обжалване, дата на издаване с подпис на издателя и означаване на длъжността му. Безспорно е изискването на специалния закон по чл.64,ал.5,т.3 от ЗМВР, за наличие на фактически и правни основания като част от съдържанието на разпореждането на полицейския орган. В случая, последният не е изложил обстоятелствата, във връзка с които е упражнил правомощието си по чл.64,ал.1 от ЗМВР. Независимо от горното, съдът счита, че оспореното разпореждане съдържа фактически основания за издаване, т.е. същото е надлежно мотивирано, с оглед документите към административната преписка. Горният начин на мотивиране с факти в документи, предхождащи или съпътстващи издадения индивидуален административен акт, е допустим и законосъобразен, в който смисъл е приетото в ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, което не е загубило действие, както и с оглед константната съдебна практика, включително и в ТР № 1/2006г. на ОС на ВАС. Приема се, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания се съдържат в друг документ към административната преписка и са относими към посоченото правно основание.

Фактическите основания представляват мотивите, от които страните и съдът могат да разберат съображенията на органа, които са го ръководели при издаване на съответния административен акт. Въз основа на тях адресатите на акта и съда разбират на какво основание и във връзка с какви конкретни факти и обстоятелства е издаден съответният акт.

В случая, от такъв характер са приложените към преписката писмени доказателства. Същите съдържат изложение на фактическите обстоятелства, въз основа на които органът е издал разпореждането по чл.64,ал.1 от ЗМВР, т.е. налице е относимост към правното основание на административния акт. Доводите в обратния смисъл, заявени в жалбата, съдът счита за неоснователни с оглед на изложените по-горе съображения.

Описаните в сведенията, съдържащи се в административната преписка, фактически обстоятелства за отправяните от страна на П. закани и заплахи, както и неговите действия и поведение спрямо лицето Борисов, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на разпореждането. В този смисъл описаните по – горе писмени доказателства са част от административната преписка по издаване на обжалваното разпореждане и съдържат фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59,ал.2,т.4 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред.

Обжалваното разпореждане не съдържа единствено съдържанието по чл.64,ал.5,т.5 от ЗМВР - пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, но горното не влече незаконосъобразност на обжалвания административен акт, а е от значение при преценката на упражненото право на жалба от адресата. В случая адресатът на разпореждането е упражнил правото си на жалба в срок, жалбата е приета от съда за допустима, поради което не са ограничени правата му от посочената непълнота на съдържанието на акта.

Оспореното разпореждане е и материалноправно законосъобразно. Органът е упражнил правомощието си по чл.64,ал.1 от ЗМВР при наличие на изискуемите материалноправни предпоставки.

Съгласно посочената разпоредба, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Анализът на събраните по делото писмени доказателствени средства води до извода, че разпореждането е издадено при упражняване на полицейските функции по чл.6,ал.1,т.8 и раздел VIIа – "Превантивна дейност" от ЗМВР. Според чл.30а,ал.2,т.2 вр. с ал.1 от

ЗМВР, превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения и се осъществява чрез извършване на действия спрямо лица, за които има достатъчно основание да се предположи, че ще извършат престъпни или други противоправни действия, които застрашават обществения ред или правата и свободите на гражданите.

Документите към административната преписка – обяснения и докладната записка на ПИ Александров, са доказателствени средства /сведения по см. на чл. 44 от АПК/, събрани по надлежния ред, които съгласно разпоредбата на чл.171,ал.1 от АПК имат сила и пред съда. Същите съдържат данни за отправени закани, заплахи и нанасяне на повреди на лично имущество на лицето Борисов от страна на жалбоподателя, т.е. установяват противоправно поведение на оспорващия, което застрашава обществения ред и правата /спокойствието, телесната неприкосновеност и имуществото/ на Борисов и неговото семейство.

Защитната теза на П. за това, че оплакванията не отговарят на истината, е останала недоказана в съдебното производство. Съответни на конкретните прояви на противоправно поведение на оспорващия са задълженията, които са разпоредени от полицейския орган с акта по чл.64,ал.1 от ЗМВР. За предотвратяване и пресичане на правонарушението, последният е разпоредил на жалбоподателя да не да не влиза в пререкания и саморазправа, да не извършва самоуправствени действия, да не отправя обиди, закани и заплахи, да не извършва действия, застрашаващи живота и здравето на Борислав Борисов от гр.Видин и семейството му; да не се заканва с престъпления против неговата личност и имоти; да не се заканва с убийство; да не унищожава или поврежда противозаконно чужди движими и недвижими вещи; спорните въпроси да решава по законен ред. При наличието на данни в посочените документи, за конфликтно поведение на П., както и предвид характера на отправените заплахи и съответно поведението му във връзка с повреденото чуждо имущество, съдът намира за доказани предпоставките в чл.64,ал.1 вр. с чл. 30а от

ЗМВР за издаване на оспореното разпореждане.

Доказателства, оборващи приетото от административния орган, не са представени.

Предвид горните мотиви възражението на жалбоподателя относно липсата на фактическа обстановка в разпореждането, от която да става ясно какви са фактите и обстоятелствата във връзка, с които е издадено обжалваното разпореждане, е неоснователно.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно са установени изискванията на закона, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу издаденото разпореждане, поради което и не може да се приеме, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

Неоснователно е и възражението, че констатираните в разпореждането обстоятелства не отговарят на действителната фактическа обстановка. Според съда тези възражения са недоказани. Видно от разпореждането на съда от з.з. от 03.12.2019г. и на основание чл.170,ал.1 и чл.171,ал.4 от АПК съдът е указал на жалбоподателя, че тежестта да ангажира доказателства и да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици е негова. В съдебното производство факти, различни от установените от административния орган, не са доказани. В този смисъл и съгласно чл.171,ал.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда.

Разпечатката съдържа 49 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/502819d3-84a7-4eb9-ba5a-b995ff2791ca