Решение № 26 от 12.05.2022, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Дулово, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Нина Р. Станчева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Административно наказателно дело № 20213410200254 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по повод жалба подадена от ИВ. Р. П. с ЕГН **********, в качеството си на Главен архитект на ******* против Наказателно постановление № *****г. издадено от Началника на РДНСК Силистра. Със същото на главен архитект на ***** на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и правомощията по чл. 239, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.

222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ и предоставени със Заповед №*******г. на Началник ДНСК, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Наказанието е наложено за нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за това че жалбоподателя в качеството си на Главен архитект на ***** е издал Разрешение за строеж № ******г. на основание чл. 150 ал. 3 от ЗУТ за строеж на „Двуетажна жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и салон за красота“, ЗП=169,82 кв.м., РЗП=286,14 кв.м. находящ се в урегулиран поземлен имот ******“за ниско жилищно застрояване и обществено обслужване“ ****** по плана на ****, поземлен имот с идентификатор № ******* по КККР на **********в нарушение на чл. 148 ал. 9 т. 1 от ЗУТ във връзка с отговорността на главния архитект по чл. 148 ал. 2 от ЗУТ.

Иска се отмяната на обжалваното НП, като се навеждат оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и за недоказаност на нарушението.

Наказващият орган чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на НП.

Съдът основавайки се на събраните по делото доказателства приема за установени следните относими факти:

1

Във връзка с извършената проверка по документи на *******г. в ***** от служители на РДНСК Силистра за законосъобразност на издаденото разрешение за строеж и одобрения инвестиционен проект на основание чл. 156 ал.1 ал. 2 ал. 3 от ЗУТ е съставен констативен протокол № РС-108/*******г. със съответните констатации, подробно описани в наказателното постановление.

На ******* в ****** е съставен Акт № ***** за установяване на административно нарушение препис от който е приложен по делото /лист № 10/. Това станало в присъствието на жалбоподателя и свидетел Инж. Ивелина Кърджиева – старши инспектор в РДНСК Силистра. След съставянето му актът бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил препис от него. Възражения пред наказващия орган не са направени.

Не се спори относно обстоятелството, че към момента на издаването на горната заповед арх. ИВ. Р. П. е изпълнявала длъжността главен архитект на *****.

При така установеното съдът, за да се произнесе съобрази следното:

Жалбата е подадена в определения от закона срок за обжалване на НП и от наказаното по административен ред лице поради което следва да се разгледа като допустима.

Разгледана по същество съдът намира същата за основателна по следните съображения:

В обжалваното НП не се съдържа достатъчно ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. Изпълнителното деяние според НП е издаване на Разрешение за строеж № *****г. издадено от Началника на РДНСК Силистра.

Със същото на главен архитект на ***** на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и правомощията по чл. 239, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ и предоставени със Заповед №*******г. на Началник ДНСК, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Наказанието е наложено за нарушение по чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, за това че жалбоподателя в качеството си на Главен архитект на ***** е издал Разрешение за строеж № ******г. на основание чл. 150 ал. 3 от ЗУТ за строеж на „Двуетажна жилищна сграда с магазин за промишлени стоки и салон за красота“, ЗП=169,82 кв.м., РЗП=286,14 кв.м. находящ се в урегулиран поземлен имот ******“за ниско жилищно застрояване и обществено обслужване“ ****** по плана на ******, поземлен имот с идентификатор № ******* по КККР на ****** ****** ***** в нарушение на чл. 148 ал. 9 т. 1 от ЗУТ във връзка с отговорността на главния архитект по чл. 148 ал. 2 от ЗУТ.

В хода на делото са събрани доказателства относно съдържанието на правните и фактически основания за издаване разрешително за строеж № ******г. То е издадено въз основа на одобрен и съгласуван инвестиционен проект от 05.05.2021г. в съответствие с предвиденото в чл. 148 от ЗУТ от компетентно лице, при наличието на предпоставка по чл.

150 ал. 3 от ЗУТ. Има одобрен комплексен проект в законния седем дневен срок от постъпване на заявлението. Спазена е и разпоредбата на чл. 150 ал 2 и ал. 3 от ЗУТ – проект за ПУП и инвестиционен проект, т.е. изпълнени са изискванията на чл. 148 и чл. 150 от ЗУТ.

2

Не е маловажна и липсата на конкретно определен санкционен текст, тъй като в чл.

232 ал. 1 т. 2 от ЗУТ са налице три отделни хипотези на отговорност при извършено нарушение. В настоящия случай не е посочено коя хипотеза намира наказващия орган за нарушена и по кое точно предложение в т.2 на чл. 232 ал. 1 от ЗУТ, следва да се санкционира нарушителя.

От това описание не става ясно какво е нарушението за което е наказан жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 148, ал. 9, т. 1 ЗУТ изисква в разрешението за строеж да се впишат всички фактически и правни основания за издаването му. В настоящия случай от описанието става ясно кои основания са вписани в разрешението за строеж издадено от жалбоподателя.

Видно е , че в Наказателното постановление АНО не е посочил коя хипотеза прилага наказващия орган и по кое точно предложение в т.2 на чл. 232 ал. 1 от ЗУТ, следва да се санкционира нарушителя : съгласува , одобрява или издава въпросното разрешително за строеж.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че при издаването на обжалваното НП е допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нарушението е съществено, тъй като води до неяснота за лицето срещу което се води административнонаказателното производство относно елементи на състава на административното нарушение за което същото е наказано. Неяснотата в случая е налице във фактите и правната квалификация на същите. По тази причина това нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Съдът намира че нарушението не е доказано по несъмнен начин. По тези съображения съдът приема, че не е доказано осъществяването на същото както от обективна, така и от субективна страна, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено и на това основание.

Санкционната разпоредба предвижда наказването на виновен субект за нарушение на закона и поради това наложеното административно наказание е неотносимо.

При тези съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

Отменя Наказателно постановление № *****г. издадено от Началника на РДНСК Силистра, с което на ИВ. Р. П. с ЕГН **********, в качеството си на Главен архитект на ******* на основание чл. 232, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ и Заповед №*******г. на Началник ДНСК, е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв

3

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Силистра в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________

4