Решение № 5173 от 12.10.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5173 гр. София, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева като разгледа докладваното от Биляна Симчева Въззивно гражданско дело № 20231100510876 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК

Образувано е по частна жалба на Б. К. Б. срещу постановление от 23.08.2023 г. по изпълнително дело № 20237810400471 на ЧСИ Г.Д., рег. № 781 от КЧСИ, за възлагане в полза на А.В.С. на неподеляем недвижим имот, допуснат до делба, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. ******* В жалбата са изложени оплаквания, че постановлението е незаконосъобразно и постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон, изразили се, съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК, в ненадлежно наддаване. Сочи се, че имотът е възложен на лице, което не притежава качеството „съделител“, тъй е придобило идеална част от апартамента след влизане в сила на съдебното решение за изнасяне на неподеляемия имот на публична продан и не е участвало в делбеното производство, поради което разпоредителната сделка в негова полза се явява нищожна. Твърди се, че неправилно съдебният изпълнил е пристъпил към възлагане на недвижимият имот по предложената най-висока цена в тайните наддавателни предложения, без да пристъпи преди това към провеждане на устно наддаване, като по този начин е възпрепятствал достигането на цена, отговаряща на действителната 1 пазарна стойност на имуществото. Моли да се отмени постановлението за възлагане с искане за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата А.В.С. подава възражение в срок. Счита жалбата като недопустима в частта, в която се оспорва качеството му на съделител, като посочва, че подобно основание не е сред лимитативно изброените в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК основания за обжалване.

Сочи, че жалбата е неоснователна в частта, в която се поддържа, че не е извършено надлежно наддаване на публичната продан. Счита, че в деня на публичната продан, в съответствие с правата си по чл. 354 ГПК, вр. с чл. 505, ал. 2 ГПК, е поискал възлагане на имота по най – високата писмено предложена цена при наддаването, като за съдебния изпълнител не е съществувало задължение да провежда и устно наддаване, тъй като моментът, към който съделителят може да изрази воля за възлагане, е именно отварянето на тайните наддавателни предложения. Предимството на съделителя изключва възможността за продължаване на проданта и провеждане на устно наддаване по реда на чл. 492, ал. 2 ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Г.Д. поддържа, че жалбата е процесуално недопустима, в частта, в която се оспорва качеството „съделител“ на А.С., поради нищожност на сделката, с която е придобил идеална част от имота. По същество развива доводи за неоснователност на жалбата, като сочи, че предприетите изпълнителни действия са в съответствие със закона. Поддържа, че по силата на закона право на изкупуване с предимство при възлагането имат съпругът недлъжник и съделителите в делбата. Това право следва от изричната разпоредба на чл. 505, ал. 2 ГПК и се упражнява към момента на съставяне на протокола за постъпилите писмени наддавателни предложения – този по ал. 1 на чл. 492 ГПК, а не този по ал. 2 от същия член, с който приключва следващата фаза - устното наддаване. Сочи, че законът дава правото и привилегията на посочените лица да изкупят имота на най - високата цена още при първата фаза на публичната продажба - при писмените предложения.

Сочи още, че според подписания без никакви възражения от всички участници в проданта протокол, други волеизявления от наддавачите не са извършвани, устни наддавателни предложения не са отправяни от нито един 2 от наддавачите, поради което в съответствие с разпоредбите на закона съделителят С. е обявен за купувач на имота. Моли да се остави жалбата без разглеждане, респ. без уважение.

Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20237810400471 е образувано по молба на А.В.С. срещу Б. К. Б., въз основа на изпълнителен лист от 22.03.2023г., издаден на Г.К.К. по гр.д. № 49184/2019г. на СРС, Второ гражданско отделение, 172 състав, за изнасяне на публична продан, на основание чл. 348 от ГПК, на допуснат до съдебна делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 2, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 32,36 кв.м., в сградата на ЖСК „Титания“, на 1-ви етаж, вх. А, находяща се в гр. София, ул. „*******, при квоти: 1/2 идеална част за съделителя Г.К.К. и 1/2 идеална част за съделителя Б. К. Б..

Към молбата за образуване на изпълнителното дело А.В.С. е приложил нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижимия имот № 129, том I, per. № 4997, дело № 122/2023г. на Нотариус П.П., per. № 157, вписан в Служба по вписванията — София с вх. № 27121/25.04.2023г., с който Г.К.К. продава на А.В.С. собствената си 1/2 идеална част от гореописания недвижим имот, предмет на съдебната делба.

След връчване на призовката за принудително изпълнение на 25.05.2023г. до съделителя Б. К. Б. за насрочения опис и след представяне на изисканата за имота данъчна оценка с вх. № 07931/29.05.2023г., съдебният изпълнител извършва опис на делбеното недвижимо имущество на 13.06.2023г., въз основа на който е изготвена оценка на имота.

Определената с нея пазарна стойност възлиза на 100207,00 лв., предявена на страните по изпълнителното производство по реда на чл. 485, ал.

2 от ГПК на 19.06.2023г. Същата не е оспорена в законоустановения срок и е влязла в сила.

Съдебният изпълнител насрочва извършването на публичната продан на имота за периода от 10.07.2023г. до 10.08.2023г. при първоначална цена от 80166.00 лв., равняваща се на 80 на сто от пазарната стойност на имота. През времетраенето на публичната продан, съгласно приемо-предавателен 3 протокол № 510/11.08.2023г. на СРС, описващ в поредност с №, дата и час на постъпването им, са депозирани 30 броя наддавателни предложения на заявилите участието си в проданта лица по делото, сред които са и двамата съделители.

На 11.08.2023г. - денят на отварянето на наддавателните предложения, ПЧСИ А. обявява постъпилите наддавателни предложения, за което, съгласно чл. 492 от ГПК, съставя протокол. В съдържанието на същия са вписани наддавачите и наддавателните им предложения. Най-високото такова е регистрирано от трима участници - трети по изпълнителното дело лица - М.Т., Х.Х. и В.А. при цена 104 215,80 лв.

На основание чл. 354, във връзка с чл. 505, ал. 2 от ГПК, всеки един от двамата съделители, участници в търга с наддавателни предложения, е поканен да изкупи имота на най-високата предложена цена. Само единият от двамата съделители - А.В.С., заявява, че желае да изкупи имота на найвисоката предложена цена, поради което той е обявен за купувач на имота за сумата от 104 215,80 лева.

С протокол от 22.08.2023Г., на основание чл. 493, ал. 2 от ГПК, е констатирано, че съделителят-купувач е довнасъл цената по публичната продан /след приспадане на стойността на неговия дял и разноските по проданта/.

С постановление за възлагане от 23.08.2023г., обжалвано в настоящото производство, имотът е възложен на съделителя А.С..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.

1 ГПК, от лице и срещу акт, изрично посочени в разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК, с твърдения за ненадлежно извършено наддаване (в който аспект следва да се разглеждат доводите на жалбоподателя за липса на качеството „съделител“ у лицето, образувало изпълнителното дело), поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

4

Разпоредбата на чл. 435, ал. 3 ГПК признава правото на три категории лица да обжалва постановлението за възлагане на недвижимия имот на две лимитативно посочени основания, а именно: 1/. поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или 2. / имуществото не е възложено по най - високата предложена цена.

В процесния случай жалбоподателят Б. Б. представлява взискател, участващ в наддаването без да дължи задатък, предвид обстоятелството, че в производството по изнасяне на публична продан на неподеляем недвижим имот всеки съделител, независимо дали по негово искане е образувано изпълнителното производство, притежава двойно качество – и на длъжник, и на взискател. Жалбоподателят поддържа, че наддаването при проведената публична продан не е извършено надлежно, с което обстоятелство обвързва и възможното постигане на по-висока продажна цена, в случай, че съдебният изпълнител беше провел и устно наддаване.

В т. 8 от ТР № 2/26.06.2015 г. , по тълк. д. № 2/2013 г., на ОСГТК на ВКС е изяснено, че част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване.

Обявяването на купувач след наддаването подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане на имота на лице, неразполагащо с правото да заяви такова искане, както и когато имотът е възложен не по най-високата действително предложена цена.

В процесния случай оплакванията на жалбоподателя, касаещи ненадлежно проведената процедура по наддаване, се свеждат до липсата на качеството „съделител“ у взискателя – обявен за купувач, както и непровеждане на устно наддаване, а възлагане на имота по най-високата цена, посочена в обявените тайните наддавателни предложения, което е резултирало във възлагане на имота на цена, неотговаряща на действителната му стойност.

Досежно качеството „съделител“ и правото на А.С. да участва в проведената публична продан, съдът, ограничен от характера на производството, намира оплакването за неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 ГПК, касаеща субективните предели на изпълнителния лист, частните правоприемници на взискателя, 5 могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя си изпълнителен лист, като правоприемството се установява с писмени доказателства. В процесния случай не се спори, а и се установява от приложената преписка, че към молбата за образуване на изпълнително дело е приложен изпълнителен лист, издаден в полза на участвалия в делбеното производство съсобственик Г.К.К., както и нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, с който К. продава на А.С. собствената си ½ идеална част от процесния недвижим имот. Горните документи легитимират А.С. като частен правоприемник на съделителя, в чиято полза е издаден изпълнителния лист, поради което за съдебния изпълнител, неразполагащ с възможност да преценява действителността на правни сделки, не е съществувало право да откаже образуването на изпълнително производство.

Предвид изложеното, обявеният за купувач А.С. е притежавал правото да участва в проведената публична продан като взискател, недължащ внасянето на задатък, както и да е отправя претенция за изкупуване на недвижимия имот, изнесен на продан по реда на чл. 348 ГПК.

Досежно спорния по делото въпрос към кой момент следва да се оправи искането за възлагане на недвижимия имот по най-високата предложената цена, съдът намира следното:

При изнасянето на публична продажба на недвижим имот, предмет на съдебна делба, целта на производството е прекратяване на съсобствеността между съделителите, а не удовлетворяване на техни кредитори. При този вид изпълнение върху имот, предмет на делбено производство, са налице специални правила, едно от които е предоставяне на привилегия на съделителите за изкупуване на изнесен на публична продан имот / чл. 354, ал 1 от ГПК/, при условията на чл. 505, ал. 2 от ГПК .

Видно от специалната уредба на това производство, целта на законодателя е изнесеният на публична продан неподеляем недвижим имот да се запази в собственост на някой от съделителите, като постигането на повисока цена на имуществото не следва да бъде разглеждано като самоцел. В случай, че съделител е считал определената с помощта на вещо лице оценка на недвижимия имот за неоправдано занижена, същият е разполагал с правната възможност да я оспори по реда на чл. 485, ал. 2 ГПК, за каквито действия липсват данни в приложеното копие от изпълнителното дело.