Решение № 6049 от 27.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6049 гр. София, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100505607 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20191876 от 29.09.2021г. по гр. д. № 53690/2017 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 155 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р. Б. Б. дължи на Топлофикация София“ ЕАД сумата 1387,04 лв, представляваща стойност за начислена, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. Света *******, аб. № 167756, потребена за период м.5.2013г. до м. 04.204г. и период м. 05.2014г. — м.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 27.02.2017 г. до изплащане на вземането, и сумата 147,96 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2014г. до 16.02.2017г., като е отхвърлил иска за обезщетение за забава за разликата над сумата 147,96 лв. до 148,34 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 11.05.2017г. по ч.гр.д. № 11853/2017 г. на СРС. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноските в заповедното и в исковото производство съобразно уважената част на иска, а ответникът е осъден да заплати на пълномощника на ответницата възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ответницата Р. Б. в следните му части, съгласно уточнителна молба от 17.08.2022 г.: в частта, с която е признато за установено вземане за стойността на топлина енергия – за горницата над сумата 853.63 лева до уважения размер от 1387,04 лв. / или сумата 533,41 лв./, както и в частта за мораторна лихва - за горницата над сумата 70 лв. дължима за периода от 15.09.2014 г. до 16.02.2017 г., начислена върху главница от 533,41 лв.

1

На първо място в жалбата се излага се възражение за недопустимост на решението в обжалваните му части. Поддържа се, че предметът на делото бил недопустимо разширен, тъй като съдът по свой почин инициирал производство за допълване на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 250 ГПК и допълнил заповедта с допълнително вземане за различен период от време, който не бил включен в заявлението за издаване на заповедта. Това съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от съда, довело до накърняване правото на защита на ответника, тъй като същият е бил лишен от възможност да подаде писмен отговор, а допълнителният писмен отговор, който бил подаден, с оглед предоставената от съда допълнителна възможност, не бил зачетен от него. По този начин, съдът е пропуснал да коментира направеното в т. 6 от отговора евентуално възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, с което бил разширен предмета на делото. Излагат се и доводи за неправилност на решението. Присъединеното за разглеждане вземане за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. било погасено по давност, за което било направено своевременно възражение. Въззивникът счита признатата за установено дължима главница в размер на 1387,04 лева за значително завишена, тъй като от депозираната по делото СТЕ се установило, че потребената енергия за периода е на стойност 853.63 лева. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която съдът е установил за дължима на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 853,63 лева до пълната претендирана главница от 1 387,04 лева, дължима за начислена топлинна енергия в периода м. 05.2013 г. – 04.2014 г. и за периода 05.2014 г. - 04.2016 г., и да отхвърли претенцията като неоснователна, включително и с оглед погасяване на вземането за периода до м. 04.2014 г. по давност, съответно да намали присъдената лихва, начислена за периода 15.09.2014 г. – 16.02.2017 г., съответно на признатия за дължим намален размер на главницата.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Т.-С.” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на 27.02.2017 г. пред СРС срещу длъжника Р. Б. за сумата от 1387,04 лв. – главница, ведно със законната лихва до събиране на вземането, и 148,34 лв. – лихва, начислена за периода 15.09.2014 г. до 16.02.2017 г. В обстоятелствената част на заявлението заявителят е посочил, че претендира сумите на основание доставена от него, но незаплатена от длъжника топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, за периода от м. 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и изравнителна сметка, отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г. (за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г., и на основание сключено между страните споразумение, с което главничното вземане е признато за дължимо. Посочено е, че длъжникът не е заплатил дължимите месечни суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация, както и стойността на изравнителните сметки за процесния период. Отново са изрично посочени дължимите суми за доставена топлоенергия, а именно: 1387,04 лв. – главница, 148,34 лв. – лихва.

Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 11.05.2017 г. по гр. дело № 11853/2017 г. срещу Р. Б. Б. за сумата от 1387,04 лв. - доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014- 30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от 27.2.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 148,34 лв. за периода от 15.9.2014 г. до 16.2.2017 г. и 80.71 лв. разноски по делото, а именно: 30,71 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт. По така издадената 2 заповед за изпълнение е постъпило своевременно възражение от страна на длъжника Б., че не дължи сумите, поради което съдът е дал указания на заявителя по реда на чл.

415 ГПК.

В исковата молба е посочена цена на иска в размер на 1535,38 лева, от които 1387,04 лева - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 05.2014 г. – 04.2016 г. и 148,38 лева – лихва за забава от 15.09.2014 г. до 16.02.2017 г., както и изравнителна сметка, отразена в Обща фактура с № **********/31.07.2014 г. /за отоплителен сезон м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г./.

Ищецът твърди в исковата молба, че ответникът е потребител на топлинна енергия, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, в сграда етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия в периода от м. 05.2014 г. – 04.2016 г., но не е заплатила стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимите суми за услугата дялово разпределение. За претендираните суми ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното по това заявление ч. гр. д. № 11853/2017 г. на СРС същото било изцяло уважено, и срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подала възражение в срока по чл. 414 от ГПК.

Ответникът не е представил отговор на исковата молба, в предоставения за това срок, но по ч.гр. дело е депозирал възражение, с което е оспорил наличието на облигационна връзка между страните и факта на доставяне на посочената енергия, в твърдените количества.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Т.С.” ЕООД, което не е заявило становище по спора.

В хода на делото първоинстанционният съд е констатирал разминаване относно възприетите за претендирани по делото вземания и реално доказваните от страна на ищеца, поради което с протоколно определение от 11.10.2018 г. е дал указания на ищеца да уточни претенцията в исковата молба, като посочи точно сумата на претенцията по отношение на периода 05.2014 г. – м. 04.2016 г., както и каква сума се претендира за незаплатена по изравнителна сметка, отразена във фактура № **********/31.07.2014 г., включително да уточни претендираната лихва, в размер на 148,34 лева за кой период се отнася и върху коя главница е начислена.

В изпълнение на указанията ищецът е подал уточнителна молба, в с която е заявил, че с посочените изрично в исковата молба суми от 1387,04 лв. – главница се претендира за потребена в периода м. 05.2014 г. – 04.2016 г. топлинна енергия от ответника, а лихвата, в размер на 148,34 лв. е начислена върху това главнично вземане и се отнася за периода 01.09.2014 г. – 16.02.2017 г. Посочено е, че отделно от горепосочените суми, се претендира вземане по изравнителна сметка и фактура № **********/31.07.2014 г., в размер на 1165,87 лв., от която сума главница в размер на 1047,50 лв. и лихва в размер на 118,37 лв./.

С определение № 556684 от 07.12.2018 г. на заповедния съд е допуснато допълване в издадената заповед за изпълнение по делото, както следва: „сумата от 1387,04 лв. да се счита за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и за отоплителен сезон 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., фактурирана сума в обща фактура № **********/31.07.2014 г.“. Така постановеното определение е обжалвано от ответника Р. Б., като частната жалба е 3 оставена без разглеждане от въззивния съд, който е приел, че се касае служебна поправка на ОФГ от страна на съда, а не допълване на заповедта по смисъла на чл. 250 ГПК. Определението е влязло в сила, като необжалвано от страна на ответника.

С оглед така направеното уточнение от страна на ищеца и съответно допуснатото изменение в доклада по делото, съдът дал на ответника допълнителен срок за депозиране на отговор.

С писмения си отговор ответницата Р. Б. е оспорила исковете по основание и размер. Отново е навела твърдения за липса на съществуващо между страните облигационно отношение, а в условията на евентуалност е навела възражение за погасяване на вземанията, предмет на общата фактура, по давност. Оспорила е претендираната главница, в размер на 1387,04 лева за периода 05.14 г. – 04.16 г. като прекомерна, с оглед заключението на СТЕ, че потребената енергия за периода е на стойност от 853,63 лева. Навела е твърдения за недопустимост на предприетите от съда действия по допълване на издадената заповед за изпълнение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. С него съдът се е произнесъл по предявените допустими искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 155 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за установяване съществуването на вземания на ищеца срещу ответника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 11853/2017 г. на СРС.

По отношение на възраженията срещу допустимостта на решението, поради извършеното от страна на съда изменение на доклада по делото, допълване на заповедта за изпълнение и нарушение на диспозитивното начало, съдът намира следното:

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение е посочено като дължимо и вземането на заявителя по горепосочената обща фактура № **********/31.07.2014 г, но не е посочен точния размер на това вземане. В обстоятелствената част на заявлението е посочено като еквивалент на главните вземания за периода м.05.2014 г. – 04.2016 г. и по фактура № **********/31.07.2014 г., обхващаща периода 05.2013 г. – 04.2014 г. сумата от 1387,04 лева, а за еквивалент на обезщетението за забавено плащане на главниците (посочено като „лихва за забава“ в заявлението) – сумата от 148,34 лева. Видно е, че вземане по обща фактура № **********/31.07.2014 г. не е предмет на издадената заповед за изпълнение. Проведеното от заповедния съд производство за поправка на ОФГ, допусната в издадената заповед, не води до „недопустимо разширяване на предмета“ на делото, каквото възражение е поддържано във въззивната жалба.

По аргумент от т. 11 от

ТР № 4/2013 г. на ОСГТК следва да се приеме за допустимо обективното съединяване на осъдителен иск за вземането, предмет на общата фактура, наред с исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в производството по чл. 422 ГПК. В случая първоинстанционният съд е допуснал изменение на доклада по делото, съобразно депозираното уточнение (разпореждане от 07.12.2018 г. на стр. 99), като е допуснал съединяване на осъдителния иск за вземането по издадената обща фактура, състоящо се от вземане за предоставена топлинна енергия по изравнителна сметка, за периода 05.2013 г. – 04.2014 г., в размер на 1047,50 лева, и – обезщетение за забавено изпълнение на главницата, в размер на 118,37 лева, наред с предявените установителни, но в съдът не се е произнесъл по този иск по този 4 иск с нарочен диспозитив. Ищецът не е поискал допълване на решението.