Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1345 от 07.03.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 7255/2022
Вид
Решение № 1345
Подписан
07.03.2024
В сила
16.10.2025
Състав
Ели Димитрова Анастасова Мицевска

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.167, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.173 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.31 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1345 гр. ****, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Д. Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20221100107255 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от „Банка ДСК“ АД срещу З. М. Н. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ищеца, че ответникът дължи следните суми:

- сума в общ размер от 72650.54 лева – главница по сключен договор за ипотечен кредит от 10.12.2008г., ведно със законната лихва, считано от 26.01.2022г.

/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането;

- сума в общ размер от 3047.46 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.03.2021г. до 11.01.2022г.;

- сума в размер на 31.45 лева – наказателна лихва за периода от 10.04.2021г. до 11.01.2022г.;

- сума в размер на 282.53 лева – обезщетение за забава за периода от 12.01.2022г. до 25.01.2022г.;

- сума в размер на 281.75 лева – заемни такси, включващи следните вземания: сумата от 120.00 лева – разходи по изискуем кредит и сумата от 161.75 лева – застраховка „обезпечение“, съобразно допълнения доклад /л. 132/.

В исковата молба се твърди, че между страните по делото е сключен договор за 1 ипотечен кредит от 10.12.2008г., по силата на който ищецът, в качеството си на кредитодател е предоставил на З. М. Н., в качеството й на кредитополучател банков кредит в размер на 41200 евро със срок за издължаване от 324 месеца, считано от 10.02.2009г. /датата на разрешаване на кредита/ като кредитът бил усвоен на 10.02.2009г. по разплащателна сметка на продавачите на недвижимия имот – И.П.П. и Д.Л.П.. Заявява, че кредитът е обезпечен със законна ипотека като кредитът се олихвява с лихва, формиран от БЛП за този вид кредит, определян периодично от кредитора и стандартна надбавка. В тази връзка твърди, че към датата на сключване на договора БЛП е 4.69%, стандартната надбавка е в размер на 3.60%, т. е. лихвеният процент възлиза на 8.29%. Посочва, че ответникът се възползвал от правото си да подаде заявка за ползване на преференциален лихвен процент програма ДСК Уют на 10.12.2008г.

Твърди се, че на 17.12.2010г. било сключено допълнително споразумение, по силата на което страните приели, че остатъкът възлиза сумата от 41292.00 евро като бил договорен гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца.

Впоследствие било подписано и ново допълнително споразумение от 06.10.2016г., с което размерът на дълга се превалутирал от 38876.62 евро в 76198.18 лева. Релевира, че лихвеният процент се променил като остатъкът от кредита се олихвявал с преференциален променлив лихвен процент в размер на 5.40 % годишно, формиран от стойността на 6-месечен СОФИБОР 0.331 и надбавка в размер на 5.069%, в която са включени индивидуална отстъпка в размер на 2.890 п.п. отстъпки/преференции при изпълнение на условията по програма “ДСК Уют”. Посочва се, че максималният размер, до който може да достигне лихвеният процент в резултат на еизпълнение на условията е стандартният лихвен процент, приложим по ипотечен кредит, в размер на 6-месечен СОФИБОР към съответната дата и надбавка в размер на 7.959% п.п. като кредитополучателят се освобождава от годиша такса за управление на кредита.

В ИМ се посочва, че на 26.02.2018г. е сключено ново споразумение, по силата на което страните са приели, че към датата на сключване на споразумението остатъкът от дълга е в размер на 72912.00 лева като се договаря гратисен период за издължаване на главницата от 6 месеца, през който кредитополучателят заплаща месечна лихва в размер на 50% от стойността й.

Заявява, че на 10.03.2020г. и на 18.06.2020г. били сключени още две допълнителни споразумения

Заявява, че ответникът не изпълнил задължението си да внася вноските в определения срок, поради което банката упражнила правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем като поканата за това била връчена на ответника на 10.01.2022г.

С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни и доказани изцяло.

2

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който заявява, че исковете са неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: не са били налице предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост на процесните вземания; размерът на процесните вземания е неоснователно завишен; клаузите от процесния договор и общите условия относно настъпване на предсрочната изискуемост са нищожни; с влязло в сила Решение по гр. дело № 1579/2014г. по описа на СРС, I-7 с-в е уважен иск по чл. 108 ЗС, предявен от трето лице – предходен продавач на имота, за закупуване на който е бил отпуснат процесният кредит с мотив, че същият е прехвърлил процесния имот на продавачите на ответника, без да разбира свойството и значението на постъпките, поради което сделката е нищожна, а ответникът не е придобил процесния имот по давност; предвид евицирането на ответника от имота е отпаднало основанието за дължимост от нейна страна на каквито и да било суми по отношение на ищеца.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящата инстанция следва да отбележи, че така предявените обективно съединени установителни искове са допустими, тъй като същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след инициирано от страна на ищеца заповедно производство по реда на чл. 417 ГПК, в хода на което ответникът е депозирал възражения в законоустановения срок.

Предявен е установителен иск с правно основание 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ.

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:

1. наличие на валидно облигационно правоотношение между ответника и ищеца по сключен договор за ипотечен кредит от 10.12.2008г. и допълнителни споразумения, с параметри посочени в исковата молба;

2. срок за погасяване на кредита и размер на задължението;

3. предаване на договорената сума на кредитополучателя;

4. настъпила предсрочна изискуемост на вземането;

5. уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се посочи следното: с изготвения по делото доклад /л. 91/ съдът е отделил 3 като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5.

Спорна между страните е единствено четвъртата предпоставка за уважаване на иска – настъпила предсрочна изискуемост на вземането. В тази връзка следва да се изложат следните съображения: в чл. 20.3 от ОУ /л. 40/ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата по кредита става предсрочно изискуем. В тази връзка от приетата по делото ССче /л. 109 и сл./, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и обективно изготвена се установява следното: последната заплатена на 18.06.2020г. сума от кредитополучателя възлиза на 429.66 лева като с допълнително споразумение от 18.06.2020г. страните са договорили гратисен период за главница и лихва за срок от 9 месеца – на вноски с падеж от 10.07.2020г. до 10.03.2022г. включително като начисляваната лихва за този период в общ размер на 2565.54 лева се капитализира към главницата; след гратисния период кредитът е следвало да се погасява с месечни анюитетни вноски в размер на 579.36 лева тригодишна лихва в размер на 5.052%; след изтичане на гратисния период кредитополучателят не продължил да погасява кредита, поради което е изпаднал в просрочие; към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022г. били просрочени следните 10 броя месечни вноски за периода от 10.04.2021г. до 10.01.2022г. /л. 115-л. 116/. В този смисъл видно от представеното по делото уведомление /л. 47/ се установява, че на 20.12.2021г. ищецът е обявил предсрочната изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит като уведомлението е връчено на ищеца на 10.01.2022г. /л. 47, стр. 2/. В случая допуснатата забава в плащанията е продължила повече от 90 дни, поради което са били налице условията, предвидени в чл. 20.3 от ОУ за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията.

Ето защо настоящият състав намира възраженията на ответника в тази насока за неоснователни.

По отношение на възражението на ответника, че предвид евицирането на ответника от имота е отпаднало основанието за дължимост от негова страна на каквито и да било суми по отношение на ищеца, следва да се изложат следните съображения: от представеното по делото Решение с № 6578/20.12.2023г. по гр. д. № 9856/2023г. по описа на СГС, IV-В с-в /л. 105 и сл./ се установява, че е оставена без уважение жалба, депозирана от настоящия ищец – взискател по изпълнително дело № 20228380402959 по описа на ЧСИ срещу отказ за извършване на публична продан на недвижим имот, ипотекиран в полза на банката-взискател. В мотивите на Решението е посочено следното: апартамент № 33 е придобит от ответника в настоящото производство З. М.

Н. въз основа на деривативен способ – договор за продажба сключен с И.П.П. и Д.Л.П. с нот. акт № 39, том I, рег. № 873, дело № 36/2009г. от 05.02.2009г., като средствата за цената на имота са платени на продавачите с парични суми, отпуснати на 4 приобретателя по договор за ипотечен кредит с „БАНКА ДСК“АД и която е вписала законна ипотека върху имота, както и договорна такава по договор от 10.12.2008г. – на 05.02.2009г. С Решение от 08.11.2013г. по гр. д. № 13493/2011г. по описа на СГС, ГК, I-4 състав, влязло в сила на 23.03.2015г. е унищожен на основание чл.31 от ЗЗД сключеният между Иван Вълчев Нинов и И.П.П. /праводател на З. Н./ договор за продажба на недвижим имот апартамент №33, находящ се в гр. ****, район Витоша, ж.к. ****, ул. **** № 27, вх. Б, **, обективиран в нот. акт № 24/14.02.2008г. по н.д. № 970/2008г. на нотариус Ст. Тютюнджиев. С влязло в сила на 16.01.2020г. Решение от 30.10.2017г. по гр. д.№ 1579/2014г. спрямо ответника З. М. Н. е признато за установено по иск с правно основание чл.108 от ЗС, че собственик на ап. 33 находящ се в гр. ****, район Витоша, ж.к. ****, ул. **** № 27, вх. Б, ** е Иван Вълчев Нинов и същата е осъдена да му предаде владението на апартамента.

В представеното по делото Решение е прието, че към момента на подаването на молба от 15.06.2023г. от взискателя „БАНКА ДСК“АД с искане за извършване на публична продан на процесния апартамент № 33, същият не е носител на съществуващо ипотечно право по смисъла на чл.173 от ЗЗД и даващо му право на предпочтително удовлетворение от цената на ипотекирания имот.

В настоящия случай е безспорно обстоятелството, че банката не е била конституирана като страна в производството по чл. 108 ЗС, по което е постановено вече влязлото в сила съдебно решение. Ипотеката е учредена преди вписване на ИМ по двете производства, по които има постановени решения. Следователно ипотекарният кредитор, в лицето на банката, не е обвързан от СПН на тези решения.

Адресати на СПН са насрещните страни в исковото производство и именно те са обвързани от нейното действие. Постановеното съдебно решение няма СПН по отношение на трети лица, които не са участвали в производството, по което то е постановено. Съгласно чл.167, ал.3 ЗЗД ипотечното право е производно от правото на собственост, поради което кредиторът по него ще бъде обвързан от решението за унищожаването на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, ако ипотеката е била учредена по време на висящото исково производство или след като страните по него вече са били обвързани от СПН на постановеното по спора решение. В случая е налице обратната хипотеза, при която учредяването на ипотеката е предшествало предявяването на иска за унищожаване на разпоредителната сделка, от която длъжникът черпи правото си на собственост, поради което кредиторът по нея няма да бъде обвързан от СПН на постановеното по спора решение. /в този смисъл е Решение № 114 от 17.09.2018г. по гр. д. № 1950/2017г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.