Решение № 91 от 19.09.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. М., общ. М., обл. Вр., 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20241450200065 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ц. Н. Л. от град Вр. е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ****, издаден от ОДМВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от същия закон, му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Оплакванията са свързани с неправилно прилагане на материалния закон и с допуснати нарушения на административно-процесуалните правила при издаване на обжалваният акт.

Счита се също, че въведената в експлоатация в този пътен участък временна организация и безопасност на движението е незаконосъобразна и в противоречие с разпоредбата на чл.69 ал.2 от Наредба № 3/16.08.2010 година за временна организация и безопасността на движение при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, което е способствало за извършване на процесното деяние. На тези основание се иска отмяна на наказателното постановление.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. В. Д. от ВрАК изразил становище в 1 подкрепа на искането за отмяна на електронния фиш, тъй като доказателствата по делото не сочат по категоричен начин за наличие на виновно поведение у жалбоподателя. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата инстанция.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 25.10.2023 година служебен автомобил и служители на ОДМВР Вр. се намирали на Главен път *** км. ***+260 с посока на движение Вр.-М. извън населено място. Те предварително били установили на автоматичен режим на работа техническото средство – система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M № 515. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато тя превишавала въведеното с пътен знак В 26 ограничение 40 км/час, заснемало автоматично автомобила. В 09:44 часа МПС – лек автомобил „С“ с регистрационен номер *****, попаднало в обсега на действие на техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 74 км/ч при максимално допустима за този пътен участък 40 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие обработка на данните от техническото средство била направена проверка в АИС на КАТ, която показала, че лекият автомобил „С“ с регистрационен номер ***** е собственост на Ц. Н. Л. от град Вр.. За констатираното нарушение на Л. бил издаден обжалвания в настоящето производство Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № ****.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени доказателства и веществени доказателствени средства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от Ц. Л., приема, че същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

2

Електронният фиш е издаден на жалбоподателя за управление на МПС в извън населено място със скорост, надвишаваща въведеното в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта 40 км/час, с което е нарушен чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, при избиране скоростта на движение на водачът на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от категория „В“ за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.4 ЗДвП /редакция ДВ бр.101/2016 г., действаща към датата на извършване на нарушението/ с административно наказание глоба в размер на 300 лева се наказва водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, т.е. деянието, за което Л. е санкциониран е обявено от закона за наказуемо.

Имайки предвид събраните доказателствени източници съдът намира, че същите подкрепят описаната в електронния фиш фактическа обстановка.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в Електронния фиш е отразено, че същото е извършено в област Вр., Община М. на път I-1 /Е-79/, км.***+260 – извън населено място, с посока на движение от гр. Вр. към гр.

М., но следва да се отбележи, че Електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност, относно възприетите в него фактически положения.

Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – аргумент чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което 3 принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението. На следващо място, необходимо е да се разгледа въпроса, свързан с авторството на деянието. На л.

11 от приложеното към настоящето НАХД № 152/2024 година, изпратено за разглеждане по подсъдност от РС-Вр., се намира справка от Централна базаКАТ с информация от АИС на Сектор „Пътна полиция“ Вр. относно собствеността на посочено в електронния фиш моторно превозно средстволек автомобил „С“ с регистрационен № *****, от която става ясно, че същият е собственост на Ц. Н. Л. от град Вр.. Съгласно чл.188 ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Освен това, собственикът се наказва с наказанието предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Събраните по делото доказателства не съдържат данни, от които да е видно, че процесното МПС е било предоставено от собственика му на друго лице и при това положение съдът приема, че същият правилно е възприет като субект на административно-наказателна отговорност.

На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на движение на процесния лек автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство издателят на електронния фиш - ОД на МВР Вр. са представили Протокол № 4-13-23/30.08.2023 год. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с идентификационен № 515/07 и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, от което по безспорен начин се установява, че срока на валидност на мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M” е със срок на валидност 24.02.2020 год. при дата на издаване на удостоверението за одобрен тип на 24.02.2010 год. Техническото средство е от одобрен тип за измерване съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. В 4 тази връзка, след като средството за измерване, с което е извършено заснемането на нарушението TFR1-M, е било от одобрен тип и е в употреба, то на основание чл.30 ал.3 от Закона за измерванията не е имало пречки за неговото използване към инкриминираната дата. Видно от приложения на л.19 от НАХД № 152/2024 година на РС-Вр., протокол № 4-13-23/30.08.2023 година, мобилната система за видеоконтрол TFR1-M № 4835, с която е заснето настоящето нарушение, е преминала последваща проверка за изправност след ремонт на 30.08.2023 г. и според даденото заключение същата съответства на одобрения на 24.02.2010 година тип. На тази база съдът приема, че използваното средство е било технически годно и е отговаряло на условията на чл.43 от Закона за измерванията.

Безспорно установено е, че на 25.10.2023 год. в посочения час при ограничение на скоростта от 40 км/ч нарушителят е реализирал превишение на скоростта, което е намерило отражение и в Разпечатка от мобилно техническо средство “TFR1-M 515”, където са отразени регистрационния номер на процесното МПС, наказуемата скорост и наказуемото превишение, както и съответната преписка, радара и клипа. С разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП е въведен нов ред за установяване на нарушенията по ЗДвП, за разлика от установения в ал.1 от същата разпоредба ред за установяване на нарушенията с АКТ, съставен от длъжностно лице на службата за контрол по пътищата и в присъствието на нарушителя. В това производство нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство.

Безспорно в случая нарушението е установено с техническо средство, заснемащо и записващо датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС, приложената към делото снета от него разпечатка, която е веществено доказателствено средство, предвид разпоредбата на чл.189 ал.15 ЗДвП. В разпоредбата на чл.189 ЗДвП законодателят не прави разлика между стационарно монтирано техническо средство за видеоконтрол и мобилно такова, каквото е използвано в случая. С оглед на това за процесното нарушение правилно е издаден електронен фиш, а не наказателно постановление.

Граматическото, логическото и систематическото тълкуване на нормата на чл.189 ал.4 ЗДвП налага различен извод, а именно, че частта от изречението „в отсъствието на контролен орган и нарушител” се отнася до издаването на електронния фиш, а не до установяването и заснемането на нарушението с техническо средство.

5

Логическото тълкуване води именно до този извод, тъй като няма как едно нарушение от категорията на процесното, да бъде установено в отсъствието на нарушител, който в случая управлява заснетото МПС. Според определението, съдържащо се в §6, т.63 от ДР на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. След като е електронно изявление, записано върху хартиен носител и в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, където са посочени изискуемите реквизити, подпис не се изисква, се стига до извода, че такъв не е необходим, за да е спазена формата. Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която разпоредба е специална и не препраща към ЗАНН относно формата на този вид санкционен акт. Предвид това настоящият състав приема, че за да е спазена формата на ЕФНГ е достатъчно същият да съдържа посочените в чл.189 ал.4 ЗДвП реквизити. В тази връзка липсата на дата на издаване също не е нарушение, доколкото няма такова изискване и доколкото нарушението се счита установено в момента на заснемането му с техническо средство, когато се счита издаден и самия фиш. В административно-наказателната преписка е приложена снимка /л.18 НАХД № 152/2024 година на РС-Вр./, снета от клип, заснет на 25.10.2023 година в 09:44:36 часа с автоматизирано техническо средство TFR1-M 515, от чието съдържание е видно, че измерената скорост на движение на лек автомобил марка „С“ с регистрационен номер ***** е 74 км/ч при максимално разрешена скорост за движение в този пътен участък в извън населено място 40 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Приложеният по делото снимков материал е с много добро качество, позволяващо да се види точно и ясно регистрационния номер, марката и модела на заснетото МПС. Освен това в снимката съществува необходимата информация относно скоростта /измерена, ограничение, превишена/, посоката на движение на моторното превозно средство, координатите на мястото на извършване на нарушението. Отчитайки изложеното дотук съдът приема приложените снимки за годно веществено 6 доказателствено средство. С обжалвания ЕФ Л. е бил наказан за управление на МПС със скорост 71 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя в съответствие с указанията за работа автоматизирано техническо средство TFR1-M 515.

Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50208a52-efa9-4e54-96d3-fdb98ccc43cc