Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 435 от 04.03.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13487/2021
Вид
Решение № 435
Подписан
04.03.2022
Състав
Любомир Луканов, Димитринка Костадинова-Младенова, Мая Михайлова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 1 · Закон за закрила на детето
  • § 1, т. 5 · Закон за закрила на детето
  • чл. 128, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. София, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова Въззивно гражданско дело № 20211100513487 по описа за 2021 година С решение № 20171449 от 12.08.2021г., постановено по гр. д. № 47045/2020г. по описа на СРС, 80 състав е определен по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК от А.С.. П. срещу И.А. Й. и Р. П. Й.а за постановяване на мерки за лични отношения с внуците на ищцата - А.И. Й.а и И.И. Й. следните мерки за лични отношения: всяка втора неделя от месеца за времето от 13.00 до 16.00 ч., като този режим се осъществява на територията на населеното място, в което е адресът на местоживеене на децата, както и веднъж годишно за седем последователни дни през месеците юли или август, с преспИ.е, по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на отглеждащия детето родител, както и несъвпадащо с определения с влязъл в сила съдебен акт режим на лични отношения на детето с неотглеждащия родите, като този режим може да се осъществява и извън територията на населеното място, в което е адресът на местоживеене на децата.

Недоволен от така постановеното решение останал И.А. Й., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва същото като неправилно. Твърди, че определените от съда мерки на лични отношения на децата с тяхната баба не е в интерес на децата. Излагат се и доводи, че съдът не се е съобразил с желанието на децата е да продължат да виждат с баба си в дните, в които майка им ги взема, както и до сега. Сочи, че двете деца не искат да нощуват в къщата във Варна, където намират условията за неподходящи за тях. Според жалбоподателя при постановяване на обжалваното решение съдът не е взел предвид обстоятелството, че децата се виждат с баба си по време на режима на лични контакти с майката, като връзката не е прекъсната и по време на бракоразводния процес на родителите. В жалбата се сочат съображения, че при определяне на лични отношения на ищцата с нейните внуци и не взето предвид и влошеното здравословно състояние на бабата, която е на 76 години. Изтъква се необходимостта от постоянния прием на медикаменти и специален хранителен режим, които заедно с наличието на ковидпандемия биха били пречка за упражняване на определения от съда 1 режим. Изтъква се и неудобството за осъществяване на определения режим от обстоятелството, че ищцата и нейните внуци живеят в различни градове. Въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, в което режимът на лични отношения на ищцата с нейните внуци да бъде заедно с режима налични отношения с тяхната майка, както е и към момента. Претендира сторените деловодни разноски в двете съдебни инстанции, прилага списък по чл. 80 от ГПК.

В хода на съдебното дирене, въззивникът лично и чрез пълномощника си по делото, поддържа въззивната си жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък.

В срока по чл. 263 от ГПК ищцата в първоинстанционното производство А.С.. П., въззиваема страна в настоящето производство, депозира писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. С.Б. от САК В него посочва доводи, с които оспорва въззивната жалба на И.А. Й. като неоснователна. Излага подробни съображения, като счита обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен в всичките му части. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт.

В хода на съдебното дирене чрез пълномощника си по делото, въззиваемата страна поддържаа заявеното в отговора становище, като оспорва жалбата като неоснователна и пледира за оставянето й без уважение. Не претендира разноски за настояща инстанция.

Прави възражения за прекомерност по отношение на разноските на въззивника.

В срока по чл. 263 от ГПК Р. П. Й.а, ответник в първоинстанционното производство и въззиваема страна в настоящето производство, не е депозирала писмен отговор по жалбата на И.А. Й..

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, явява се процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционният съд бил сезиран с иск, с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК, предявен от А.С.. П. срещу И.А. Й. и Р. П. Й.а -за определяне на мерки за лични отношения с внуците й – А.И. Й.а, родена на 05.10.2006г. и И.И. Й., роден на *******г.

Ищцата твърди, че е баба майчина линия на двете деца, а ответниците се техни родители. Според ищцата до 2014г. родителите и двете деца живеели в гр. Варна, като тя е участвала активно в отглеждането им и била много близка с тях. След преместването на семейството на дъщеря й Р. в гр. София отношенията между родителите се влошили, като по-късно се разделили. Сериозният конфликт между ответниците и тяхната раздяла довели като резултат преустановяване на контактите на ищцата с децата, защото бащата И.Й. възпрепятствал контактите на децата с майка им и с ищцата, тяхната баба. След определяне на привременни мерки по време на бракоразводния процес на ответниците, ищцата успяла няколко пъти да види децата, когато били при майка си. Моли съда да постанови решение, с което да определи режим на лични отношения с внуците през годината, който да се осъществява в гр. София и период от време през лятната ваканция, когато могат да й гостуват в гр. Варна.

Ответникът И.А. Й. е оспорил иска като неоснователен. Сочи, че приоритет е контактът на децата с родителите им, а не с разширеното им семейство. Изложил е подробни съображения, че в случай, че желае да вижда внуците си ищцата би могла да се възползва от времето, което те са с тяхната майка.

Ответникът Р. П. Й.а не оспорва иска. С отговора на исковата молба е заявила, че не възразява да бъде определен режим на лични отношения на нейната майка – ищеца А.П. с двете деца.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд, приел за установена следната фактическа обстановка:

2

Ответниците са родители, а ищцата баба по майчина линия на децата А. и И.Й.и.

Ищцата живее в гр. Варна, а ответниците и двете деца – в гр. София.

По силата на определени между ответниците привременни мерки в хода на бракоразводен процес, към настоящия момент децата живеят с баща си, а на майката е определен режим на лични отношения. В ежедневните грижи за децата помага тяхната баба по бащина линия. Ищцата и ответника И.Й. имат недоразумения по повод желанието на първата да осъществява контакти с децата.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон, по свое убеждение, приема за установено следното:

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, касаеща родствената връзка на ищцата с децата А. и И. и характерът на отношенията й с техния баща - ответника И.Й. като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея. Същата се установява от събраните в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели.

По реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт, в присъствие на социален работник от ДСП „Слатина“ децата са изслушани пред първоинстанционния съд. Те са заявили, че поддържат постоянни контакти с баба си А. по телефона, приятно им е да общуват с нея. Срещите с нея, когато са в режима на лични отношения на майка им не са им неприятни. Имат добри впечатления от посещенията си в къщата в гр. Варна, но не смятат, че е подходяща за подълъг престой. Ходили са там през лятото заедно с майка си. Не възразяват да виждат баба си когато тя идва в гр. София. Въввизният състав не е изслушал отново децата, като е преценил че не е минал дълъг период от време от изслушването им пред първата инстанция, не са настъпили обстоятелства, които да променят фактическата обстановка по делото, приложен е социален доклад, който е съставен след разговор с децата. Освен посочените обстоятелства предвид факта, че между родителите е налице бракоразводно производство, което не е приключило, където също ще бъдат изслушвани пред съд, настоящият състав е преценил, че повторно изслушване допълнително ще натовари психиката им.

Във въззивното производство не са представени нови доказателства по предмета на делото. За установяване на интереса на малолетните А. и И.Й.и, както и на възможностите на въззиваемата А.П. да осигурва адекватни грижи за тях по време на така определения режим на лични отношения, по делото са приложени социални доклади, изготвени от АСП СКП „Слатина“ и АСП ДСП Варна.

В приложения по делото социален доклад ДСП „Слатина“ прави изводи, че непосредствени грижи за децата полага бащата – въззивникът И.Й., който притежавал необходимия родителски капацитет да полага грижи за тяхното отглеждане и възпитание.

Бащата не ограничавал личните контакти на децата с майка им и тяхната баба по майчина линия. Самите деца споделяли, че се чували редовно с баба си по телефона. През лятото били заедно майка им на гости в гр. Варна. В същото време пред социален работник са заявили, че не желаят да имат отделно врeме за среща с баба им, извън това за срещи с майка им. Според социалните работници децата имат емоционална привързаност към двамата родители. Същите били в добро психо-емоционално състояние и са размити в норма за пола и възрастта си. Към момента на проучването детето А. е ученичка в 9-ти клас в 138 СУ в гр. София, а детето И. е в 7 –ми клас на 31 СУЧЕМ гр. София. Децата са записани и посещават допълнителни извънкласни занимания.

В приложения социален доклад от ДСП Варна се уточнява, че двете деца са родени в гр. Варна. До преместването им гр. София ищцата А.П. е важна част от живота на внуците си. В началото след преместването им ищцата нямала проблем да общува с внуците си.

3

Поради влошаване на отношенията между съпрузите същите се разделят, като децата остават при бащата. След това ответникът И.Й. отказва контакт на ищцата П. с нейните внуци, като тя има възможност да ги вижда само по време на престоя им при майка им в нейния режим на лични отношения.

Според социалния доклад ищцата А.П. живее в масивна едноетажна къща с малък двор в гр. Варна, ул. „*******. Къщата е стара, но реновирана, като разполага с две жилищни помещения, антре, което се ползва като кухня и общи баня и тоалетна. Едната стая се ползва от ищцата, която живее сама, а другата е обособена като спалня за гостуване на внуците й, като разполага с две легла, гардероб и маса. Жилището разполага с всички необходими домакински уреди, стаите са светли с възможност за проветряване, отопляват се с климатици. В заключение е отразено, че домът на ищцата А.П. в гр. Варна предоставя добри, условия за обитаване, като гостуването на децата в това жилище по никакъв начин няма да им се отрази неблагоприятно. Ищцата е материално осигурена и е в състояние да полага добри грижи за децата като осигури сигурна среда по време на престоя им в гр.

Варна.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.