Акт от 29.07.2009, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер

253

Година

24.11.2006 г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен Съд - Кърджали

На

10.24

Година

2006

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Тонка Гогова Балтова

Секретар:

Николина Александрова

Мария Дановска

Кирил Димов

Прокурор: като разгледа докладваното от

Тонка Гогова Балтова

Въззивно гражданско дело номер

20065100500082 по описа за

2006 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 4/19.01.2006 г., постановено по гр. д. № 857/2005 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от К. А. М. от гр. Кърджали срещу ЕТ „Тризида- М- Росица Момчилова”- гр. Кърджали иск по чл.108 от ЗС за предаване на владението на движима вещ, представляваща магазин № 31, находящ се кв. „Възрожденци” на гр. Кърджали с обща площ 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки- метална конструкция.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят К. А. М. от гр. Кърджали, който чрез пълномощника си го обжалва. Счита, че решението е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се в жалбата, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, поради което е допуснал съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 188 от ГПК. Съдът характеризирал процесната вещ като движима, без да е отчел безспорно установеното по делото обстоятелство, че същата тази вещ притежава характеристиката на търговски обект- магазин за хранителни стоки и представлява постройка по смисъла на ЗУТ. Твърди се в жалбата, че именно собствеността върху този търговски обект, а не върху движима вещ, била предмет на предявения ревандикационен иск. Сочи се още и това, че в нарушение на материалния закон, районният съд приел, че ответникът ЕТ „Тризида- М"- Росица Трендафилова е собственик на процесния магазин при условията на чл. 78 от ЗС. В конкретния случай с оглед характера на процесната вещ тази разпоредба била неприложима, тъй като касае само движими вещи. Освен това, не били налице всички елементи от фактическия състав на правилото на чл. 78 от ЗС. В случая не било налице възмездно придобиване на вещта от ответника в първоинстанционното производство и в тази връзка били изложени подробни съображения, които не били обсъдени при постановяване на атакуваното решение. Представеното в тази насока авизо по платежно нареждане не установявало този факт по безспорен начин, тъй като макар и плащането по този счетоводен документ да било отразено в счетоводството на ответника, то посоченото в него основание за същото било „договор за покупка на движимо имущество", или не ставало ясно дали плащането е именно за продажната цена на процесния магазин, посочен в договора от 20.12.2002 г. Освен това, договорът за покупко- продажба от 20.12.2002 г., бил сключен в писмена форма, без нотариална заверка на подписите за продавач и купувач, която да удостовери, че същите са автори на волеизявленията по този договор. По делото били представени доказателства, които опровергавали извода, че К. Д. А. е продал на ответника процесния магазин и в тази връзка била представената по делото и издадена на 28.05.2003 г. в полза на К. А. обезпечителна заповед. Твърди се в жалбата, че ако К. А. се разпоредил през 2002 г. чрез продажба с процесната вещ, тогава не би претендирал отново собствеността върху същата през 2003 г. и Софийски районен съд не би допуснал по негова молба запор върху тази вещ като обезпечение на иска му с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК относно собствеността върху същата тази вещ. Не било обсъдено по делото и заявеното от ответника обстоятелство в отговор на въпрос по реда на чл. 114 от ГПК, а именно, че владее имота от 05.12.2002 г., който факт също разколебавал достоверността на представения договор за покупко- продажба от 20.12.2002 г. При това логичен бил въпросът предаден ли е изобщо магазинът във владение на ответника, ако да- кога и на какво основание.По делото не били събрани категорични доказателства за кумулативното наличие на всички изискуеми предпоставки, обосноваващи успешно позоваване на чл. 78 от ЗС от страна на ответника. Жалбодателят моли да се постанови решение, с което да се отмени атакувания съдебен акт и се реши спора по същество като се уважи изцяло предявения от К. А. М. ревандикационен иск. Претендира направените по делото разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Сочи доказателства.

Ответникът ЕТ „Тризида- М- Росица Момчилова” гр. Кърджали чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се отхвърли. Поддържа се, че районният съд правилно приел, че процесния имот представлявал временна постройка.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Ищецът К. А. М. твърди в исковата молба, че с договор, сключен на 20.01.2000 г. закупил от едноличен търговец "Монимекс- Драганка Анадолиева"- гр. Кърджали движима вещ, представляваща магазин № 31, находящ се в гр. Кърджали кв. „Възрожденци” с обща площ от 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки и представляващ метална конструкция. Поради възникнал спор, против едноличен търговец "Монимекс- Драганка Анадолиева"- гр. Кърджали за ревандикиране на магазина предявил иск, за който било допуснато обезпечение, а на 29.08.2000 г. Районен съд- Кърджали издал и обезпечителна заповед, с която бил наложен запор и запечатване на магазина. Твърди се в исковата молба и това, че с влязло в сила решение на ВКС от 25.03.2003 г. по гр. д. N 326/2002 г. спорът по чл.108 от ЗС бил решен окончателно, като продавача бил осъден да му предаде владението на магазина. Ищецът се снабдил с изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело и бил насрочен въвод, но междувременно продавачът ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" продала процесния магазин на К. Д. А., който се снабдил с обезпечителна заповед и въз основа на нея било спряно изпълнението по образуваното изпълнително дело като обезпечение на бъдещ установителен иск за собственост от Антонов срещу М. Ищецът М. предявил иск по чл. 135 от ЗЗД срещу ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" и К. Д. А., по който било допуснато налагане на запор и запечатване на процесния магазин и издадена обезпечителна заповед. В деня на насрочения опис магазинът бил заварен във владение на ответника по настоящия иск ЕТ "Тризида- М" със собственик Росица Трендафилова Момчилова, продаден й от Антонов на 20.12.2002 г. с писмен договор. Твърди се в исковата молба, че действителен собственик на процесния магазин бил ищецът, а не ответникът, който го владеел без правно основание, тъй като го закупил от лице, което не било собственик, поради което и не можел да придобие права, каквито нямал праводателя му.

Ответникът по иска го оспорва и прави довод, че е придобил имота на основание чл. 78 от ЗС.

От фактическа страна се установява следното:

На 20.01.2000 г. в гр. Кърджали между Едноличен търговец "Монимекс", представляван от Драганка Манолова Анадолиева като продавач и К. А. М. като купувач бил сключен договор, съгласно който първият се задължил да продаде на втория магазин № 31, находящ се в гр. Кърджали кв. „Възрожденци” с обща площ от 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки- метална конструкция, а вторият да заплати сумата 6000 германски марки. На 29.08.2000 г. въз основа на определение по ч. гр. д. № 860/2000 г. на Кърджалийския районен съд в полза на М. и срещу ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" гр. Кърджали била издадена обезпечителна заповед за налагане запор и запечатване на процесната вещ.

На 01.07.2002 г. в гр. Своге между едноличен търговец Драганка Манолова Анадолиева с фирма "Монимекс- Драганка Анадолиева"- гр. Своге като продавач и К. Д. А. като купувач бил сключен договор с нотариална заверка на подписите от 03.07.2002 г., по силата на който продавачът продал на купувача магазин № 31, находящ се в гр. Кърджали кв. Възрожденци с обща площ от 60 кв. м., действащ като магазин за хранителни стоки- метална конструкция за сумата 9500 лв., която сума била изплатена на продавача от купувача изцяло в брой при подписване на договора, като владението на вещта е било уговорено да бъде предадено в срок от два дни от подписване на договора.

С решение № 430/25.03.2003 г. на ВКС на РБ по дело № 326/2002 г. е било оставено в сила решение № 210/28.11.2001 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 21/26.07.2001 г. по гр. д. № 853/2000 г. на Кърджалийския районен съд, с което ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" гр. Кърджали е осъден да предаде на К. А. М. процесния магазин. На 17.01.2002 г. въз основа на решение № 21/26.07.2001 г., постановено по гр. д. N 853/2000 г. на Кърджалийския районен съд, е издаден изпълнителен лист в полза на К. А. М. за осъждане на ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" гр. Кърджали да му предаде владението на процесния магазин.

На 28.05.2003 г. с обезпечителна заповед, издадена от Софийски районен съд, било допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен от К. Д. А. срещу К. А. М. с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК за установяване правото на собственост върху процесния магазин чрез спиране изпълнението по изп. дело № 7/2002 г. по описа на съдия- изпълнителя при РС-Кърджали. С определение № 286/20.12.2004 г. Кърджалийският окръжен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД за сумата 2375 лв. в полза на К. М. срещу ЕТ "Монимекс- Драганка Анадолиева" гр. Кърджали и К. Д. А. чрез налагане на запор и запечатване на процесния магазин и е бил даден едномесечен срок на М. да предяви иска си. На същата дата Кърджалийският окръжен съд е издал и обезпечителна заповед за налагане на запор и запечатване на процесния магазин.

На 20.12.2002 г. между К. Д. А. и ответника по иска Росица Трендафилова Момчилова в качеството й на ЕТ "Тризида- М" бил сключен писмен договор за продажба, съгласно който първият продал на втория процесния магазин на цена в размер на 7000 лв. като предаването на владението на вещта било уговорено в деня на подписване на договора и на плащане на цената. От авизо по платежно нареждане се установява, че на 03.01.2003 г. ЕТ "Тризида- М" е превел по банков път на К. Д. А. сумата в размер на 7000 лв. Като основание за плащане в авизото е посочено "договор за покупка на движимо имущество", или плащането е станало в изпълнение на сключения от ответника с К. Д. А. договор за продажба на 20.12.2002 г. На 18.02.2005 г. на основание чл. 416 от ГПК ответникът като трето на изпълнението лице по изп. дело № 51/2005 г. по описа на СИС към районен съд- Кърджали е депозирал молба до съдия изпълнителя да отложи налагането на запор и запечатване на процесния магазин като му даде срок да поиска спиране на изпълнението по реда на чл. 416 ал. 2 от ГПК, тъй като владее имота въз основа на договор за продажба от 20.12.2002 г.

От заключението на назначената по делото пред първоинстанционния съд съдебно- счетоводна експертиза и разпита на вещото лице Добруджалиева в съдебно заседание, които не са оспорени от страните и се приемат от съда, се установява, че представеният по делото платежен документ авизо от 03.01.2003 г. за преведена сума в размер на 7000 лв. от ЕТ "Тризида- М- Росица Момчилова" на К. Д. А. за покупка на движимо имущество, е отразен във фирмата на ответника съгласно изискванията на Закона за счетоводството.

По реда на чл.114 от ГПК в съдебно за±едание ответникът е отговорил, че владее процесния магазин от 05.12.2002 г. на основание договор за покупко- продажба от 20.12.2002 г., който вписала в счетоводната си документация и по който била платила на К. Д. А., и който като продавач лично пред ответника положил подпис върху договора.

От назначената по делото пред тази инстанция тройна съдебно- техническа експертиза, която съдът приема, се установява, че процесния имот се намира в гр. Кърджали кв."Възрожденци" на бул. "Христо Ботев". Предмет на делото е част от павилион с площ от 60 кв. м., която в момента се ползвала като магазин за хранителни стоки. Останалата част била книжарница. Обектът представлявал обемна клетка от сглобяема носеща метална конструкция. Ограждащите стени били изпълнени от трислойни леки панели, с вградена топлоизолация, а на изток и юг- от метални витрини като преградната стена между магазина и книжарницата била допълнително зидана от едроразмерни бетонови тела. Имало изградено коминно тяло. Конструкцията на магазина била предназначена да носи натоварването и да осигури подходяща коравина на цялата конструкция, т.е. на целия павилион, а не само на процесната част. Вещите лица посочват, че в момента процесният магазин бил трайно закрепен за терена. При премахването на магазина ще се наруши неговата цялост и ще доведе до обезценяването му. Обектът бил прикрепен към терена чрез минимални, временни технически допустими решения- плитки основи, заварки на сглобяеми елементи на конструкции от типа "самоносещи се". След извършените по време на експлоатацията му подобрения- настилки, преградни стени, в момента обектът бил трайно прикрепен към земята и не лежал върху земята по силата на собствената си тежест. При проверката в ОА Кърджали не били предоставени строителни книжа за ситуиране и изграждане на магазина. В момента процесния имот нямал градоустройствен статут- попадал в терен, отреден за "Улици и тротоарни площи", публична общинска собственост. Вещите лица не установили по какъв ред бил поставен процесния павилион. Собственик на терена по разписен лист била Община Кърджали. Терена, върху който бил изграден процесният магазин по последния Застроителен и регулационен план на кв. Възрожденци от 2003 г. бил отреден за "Алеи и тротоари". Строителни книжа във връзка с разположение на обекта в ситуация и разрешение за изграждане не били открити.