Решение № 26 от 28.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пазарджик, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.ов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова в присъствието на прокурора Е. Здр. М. като разгледа докладваното от Александър Люб. Александров Въззивно частно наказателно дело № 20255200600713 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на подс. Г. Й. М., подадена чрез защитника му, против протоколно определение от 11.06.2025 год., постановено по НОХД № 822/2025г. по описа на Пазарджишкия районен съд.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението. Поддържа се, че основанието в НК, на което е било отнето МПС, противоречи на Конституцията, както и на правото на Европейския съюз, относно изискването за съразмерност и пропорционалност на наказанието, което се налага за извършеното престъпление. Излагат се подробни съображения в тази насока и се сочи, че предвид принципа на непосредствено действие на Конституцията, прогласен в чл. 5, ал. 2 от основния закон, първостепенния съд е следвало да откаже да приложи разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, поради нейната противоконституционност. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното определение. Не се правят доказателствени искания.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като отправя искане за неговото потвърждаване.

Жалбоподателят не се явява в открито съдебно заседание и не упражнява правото си на лична защита. Явява се неговият упълномощен 1 защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Пред въззивната инстанция не се ангажираха нови доказателства.

Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от правоимащо лице, в срока по чл. 319 от НПК и отговаряща на изискванията на чл. 320 от НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл.343б, ал.5, във вр. с ал.1 от НК и във вр. с чл.53, ал.1, бук.

.“б“ от НК. Производството е било открито и определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, с по силата на което подс. Г. Й. М. е бил признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Производството по горецитираното дело се е развило пред първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след одобряване на внесеното извънсъдебно споразумение, съдът е открил производство по реда на чл.383, ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл. 343б, ал. 5, вр. с ал. 1 от НК.

В рамките на това производство съдът е постановил обжалваното определение, с което на основание чл. 343б, ал. 5 във вр. с ал. 1 от НК е отнел в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.

343б, ал. 1 от НК, а именно лек автомобил лек автомобил „*******“ с ДК № *****, собственост на извършителя Г. М..

При постановяване на определението съдът се е съобразил наличните по делото доказателства, а именно: че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС и че същото е собственост на подсъдимия.

Въззивният съд намира определението за правилно и законосъобразно, поради следното:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б от НК. Според същата, в случаите извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 4 от НК, при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението, когато е собственост на извършителя. Когато извършителят не е собственик, присъжда се равностойността превозното средство.

2

Очевидно волята на законодателя, при приемане на разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК, също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението. В този случай, това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му.

Отнемането на вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност. В този смисъл смисъл е трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 – ал. 4 от HK ca част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС/.

Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б, ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в средство.

Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на второ в генерален – за останалите членове на обществото.

От изложеното може да се изведе и връзката между посочените разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респективно присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, 3 независимо от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл.

343б, ал. 5 от НК отнемане на вещи, предмет на престъплението - когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност - когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.

Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, както и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик. В този смисъл и както вече беше посочено, специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е именно специалната разпоредба, а не общата такава.

С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, респ. отнемайки правото на собственост на подсъдимия върху процесното МПС, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил материалния закон.

В конкретния случай, с одобреното споразумение районният съд е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.

Това престъпление е било извършено при управление на МПС – лек автомобил „*******“ с ДК № *****.

Процесният лек автомобил е собственост на подсъдимия, към инкриминираната дата.

При тези данни законосъобразно първостепенния съд е отнел в полза на държавата въпросното МПС.

С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна на определението не може да бъде удовлетворено.

Несъстоятелно е възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде прилагана, т.к противоречи на Конституцията и/или на правото на Европейския съюз.

Към момента посочената разпоредба е част от позитивното действащо право в страната и не е обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Република България с произнасянето му по отправено искане в този смисъл.

Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага 4 заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното престъпление, също не може да бъде споделено.

Принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в редица международни актове, ратифицирани от страната ни /напр. чл. 52, ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или неприложението на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, при извършени престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би следвало да е фактултативна, т.е. да е дадена възможност на съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл. 343, ал. 5 от НК, където е казано „съдът може“, относно възможността за отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност на несобственика.

Разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК обаче е въведена от националния законодател като императивна, при което неприлагането й, обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.

Нещо повече, като цяло преценката за пропорционалност следва да се прави преимуществено от законодателя, който е овластен о т Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на законите, чрез които се засяга правото на собственост. Той като висш представителен орган на народа най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на правата на отделните граждани. От своя страна тази преценка не е безконтролна и при определени условия подлежи на проверка от Конституционния съд, който съобразно действащия принцип за концентриран контрол за противоконституционност на законите, е единственият орган, който може да обяви определен законов текст за противоконституционен. Докато той не стори това, правоприлагащите и правораздавателни органи са длъжни да прилагат законите така, както са приети от Народното събрание, освен ако не влизат в явно и без всякакво съмнение противоречие с Конституцията или обнародваните международни актове.